Уринарна инконтиненция

Инконтиненцията е симптом, зад който се крие патологично състояние при сериозно заболяване. И двата пола страдат от този проблем, но при жените е по-чест.

Много хора смятат, че инконтиненцията е последствие от остаряването. Инконтиненцията бива няколко типа:

• Стрес инконтиненция – при нея има по-малко или повече изпускане на урина при кашляне, кихане, изобщо при повишено абдоминално налягане;
• Свръхактивен пикочен мехур – неотложни позиви за уриниране и много често уриниране. Причината обикновено е инфекция;
• Преливна инконтиненция – най-често се свързва с първите два вида. Някои вещества като кафето, алкохола, някои медикаменти могат да предизвикат временни проблеми с уринирането;
• Функционална инконтиненция – тук отсъства патология на отделната система. Състояние като деменция, трудна подвижност или депресия не позволяват на пациента да осъзнае позива за уриниране;
• Смесена инконтиненция.

При инконтиненция се появяват редица усложнения – възпаление в слабинната област, инфекция, промяна в начина на живот. Диагнозата се поставя от описание на оплакванията, обстоен преглед, лабораторен анализ на урината и специални изследвания – измерване на остатъчна урина, ултразвук, цистография. Лечението зависи от вида, колко сериозен е проблемът и каква е причината. Уринарната инконтиненция трябва да се лекува заедно със заболяването, причинило появата й. Понякога лечението е просто – упражнения на мускулите на тазовото дъно, упражненията на Кегел – волево съкращение на мускулите на малкия таз. Друг метод е третиране на пикочния мехур чрез отлагане на уринирането. Целта е удължаване на периода на уриниране.

Медикаменти в зависимост от вида им. Например естрогените стимулират алфа рецепторите на ретрузора и сфинктера, подобряват кръвообращението на органите в малкия таз. Ако причината е вагинален пролапс, може да се постави вагинален песар или да се лекува оперативно.

Има много оперативни методи за лечение:

• Поставяне на изкуствен уринарен пръстен;
• Инжектиране на синтетична материя около сфинктера;
• Уретровезикопексии – те могат да се извършат по абдоминален или вагинален път. По абдоминален път се фиксира пикочният мехур, когато е пролабирал. Така се повдига не само пикочният мехур, а и уретрата.

В миналото се правеше от някои клиники предна вагинална пластика. Това е класическа операция за фиксиране по вагинален  път на пикочния мехур. Те често са неуспешни или в други случаи след известно време се получава наново смъкване. Сега на помощ идват слинговите технологии. Всеки нов метод се създава, за да коригира недостатъците на стария. При слинговите технологии се използват изкуствени материи от полипропилен, които са съвместими с тъканите и служат за повдигане и фиксация на пикочните пътища и влагалищните стени.

Тъй нареченият слинг представлява лента, която се поставя на границата на пикочния мехур и уретрата, като може да се фиксира супрапубично или трансобтураторно. При нея се променя ъгълът между пикочен мехур и уретра и изпускането на урина спира. Този метод е еднодневна хирургична операция и е необходимо само да се спазва определен режим 45 дни.

При по-голям пролапс (преден или заден) се поставя по-голяма мрежичка, наречена меш, която повдига и фиксира предната или задната влагалищна стена и по този начин се отстранява пролапсът. Тези операции се практикуват в цяла Европа отдавна и едва от няколко години и в България. При тях проблемът се отстранява трайно, тъй като слинговете и мешовете срастват с тъканите и не позволяват отново да се получи смъкване.

Д-р Д. Банчева

(Акушеро-гинекологична болница „Свети Лазар“)