"Форбс": Провалът на КТБ - ето неговата история

"Корпоративна търговска банка стана жертва на алчността на българската политическа мафия, която контролира повечето държавни институции задкулисно", пише авторитетното сп. "Форбс", като цитира бившия мажоритарен собственик на институцията Цветан Василев.

Според авторката на текста Франсис Копола това е "една необикновена история за злоба, корупция и некомпетентност в българските институции".

През юли 2014 година Корпоративна търговска банка бе поставена на колене. Тя бе закрита от Българската народна банка и собственикът на КТБ – българският банкер Цветан Василев, избяга от страната, припомня Копола.

Според информациите в медиите по това време фалитът на банката бе причинен от раздора между Цветан Василев и българският медиен олигарх Делян Пеевски. Такова нещо е твърде типично за българите: "Олигарсите се конфронтират и обикновените хора страдат от това", коментира източник на изданието.

Но, когато през август тази година разговарях с г-н Цветан Василев, той ми разказа много по-различна история:

"Делян Пеевски е просто едно от главните оръжия, които българската политическа мафия използва, за да изнудва българския бизнес – видимата част от огромния айсберг на корупцията. Политическата мафия упорито се опитва да принизи това, което случи с КТБ до личен конфликт между мен и господин Пеевски, което съвсем не е вярно. Имах конфликт с политическата мафия, която управляваше страната, защото тя ме заплашваше и изнудваше в продължение на много години".

Защо тогава КТБ фалира, ако не заради спора с г-н Пеевски?

"Корпоративна търговска банка стана жертва на алчността на българската политическа мафия, която контролира повечето държавни институции задкулисно", каза г-н Василев. И той продължи с разказа за една необикновена история за злоба, корупция и некомпетентност в българските институции.

Банката на колене

Историята на г-н Василев започна през 2014 година, когато очевидно от него е било поискано да прехвърли активи на банката безплатно на мафиотски кръг от ДПС – една от най-влиятелните политически партии в България:

"Казаха ми, че КТБ ще бъде срината, ако не задоволя тяхното "искане" и аз отказах... Но сега зная, че унищожаването на КТБ е било планирано месеци преди банката да се влоши. Целта беше да придобият най-привлекателните активи на КТБ на ниска цена и да елиминират мен като влиятелна личност в социално-икономическия живот в страната".

Според г-н Василев атаката срещу банката е била целенасочена. Но не чрез слуховете, че парите на вложителите не са сигурно място, както обикновено започват банковите фалити. Не, в България правят по-драматични неща. Българските медии обвиниха собственика на банката в опит за убийство:

"Това, което предизвика срива на банката беше спекулацията, подхранвана и подкрепяна от българската прокуратура, че аз съм поръчал убийството на Делян Пеевски. Невинни хора бяха арестувани и показвани по телевизията като убийци, наети от мене. На същия ден, търсейки доказателства за убийство, прокуратурата нахлу в офисите на фирми, свързани с мене и конфискуваха счетоводните документи. Мистериозно как всички български телевизии бяха поканени да предават това на живо. Твърдението, че съм се опитал да организирам убийството на г-н Пеевски впоследствие беше опровергано в съда, но беше вече твърде късно - над 20% от активите на банката бяха изтеглени за четири дни".

БНБ отказа да подкрепи КТБ за ликвидността, като по този начин форсира затварянето ѝ. Ръководството на КТБ поиска БНБ да сложи банката под специален надзор временно, за да може банката да се върне обратно "на пистата".

Но имаше още една банка, която се срина след фалита ка КТБ и към която отговорът на БНБ бе друг. Първа инвестиционна банка получи ликвидна подкрепа от БНБ, за което бе поискано и дадено разрешение от ЕС, съгласно правилата за държавна помощ. Целта на ликвидната помощ е подкрепа за финансовата стабилност, но БНБ вече позволи на една банка да фалира. Според г-н Василев този очевиден двоен стандарт се дължи "на волята на политическата мафия". Интересното е, че Николай Стайков от българската "Протестна мрежа" също коментира "различните цели", които БНБ имаше за "двата бряга": "КТБ бе срината, за да бъде премахнат Цветан Василев, докато Първа инвестиционна банка бе защитена, защото обслужваше доминиращите политически интереси". Щом г-н Стайков и г-н Василев казват еднакви неща, значи живеем в наистина интересни времена.

Провал на гарантираните депозити

КТБ остана затворена почти за шест месеца, през което време вложителите нямаха достъп до парите си. Фондът за гарантиране на влоговете не беше достатъчно голям, за да компенсира, депозитантите, чиито влогове са гарантирани по закон (влоговете до 100 000 евро), така че България трябваше да потърси допълнителни средства. Но България нямаше правителство от юли до октомври 2014 година и валутният борд попречи на БНБ да печати пари, за да задоволи исканията на вложителите. Затова и разплащането към вложителите стана невъзможно. Но отварянето на банката също не беше опция, затова БНБ задържа банката "на леда". Г-н Василев заяви, че България направи тройно нарушение на европейското право, като позволи такова отношение към вложителите:

"На първо място това беше неправомерно транспонирана директива на ЕС по отношение на схемата за гарантиране на депозити. На второ място, тя (бел. ред. - България) не изпълни задълженията си по директивата за изплащане на гарантирани депозити в рамките на 20 дни от фалита на банката. Трето, Фондът за гарантиране на влоговете, който се предполага, че "застрахова" гарантираните влогове в българската банкова система, не беше менажиран добре и се състоеше само от 1 млрд. евро – пари, недостатъчни за изплащането на тези влогове, дори и в една проблемна банка".

Коментарите му звучат акуратно. През октомври 2014 година, след оплаквания от вложителите, ЕК и Европейските банкови власти настояха България да се разплати с вложителите. Но България отказа под предлог, че според българското законодателство първо банката трябва да се обяви в несъстоятелност, преди да бъдат платени защитените влогове, а несъстоятелност не може да се обявява без пълен одит, който може да отнеме четири месеца. Вложителите, в крайна сметка, получиха парите си през декември 2014 година, след като понесоха сериозни щети поради удълженото затваряне на банката.

Одитът всъщност не беше одит

Имаше наистина одит, извършен от "Делойт", "Ърнст и янг" и АФА. Той бе извършен една седмица след избирането на новото правителство, което можеше да разреши заема на необходимите средства. Това е странно.

Г-н Василев отхвърли този одит, като го описа като фалшив и заяви, че целта му е била да направи така, че КТБ да изглежда зле на хартия, "за да се изфабрикува извинение за целенасочената безотговорна политика". Той даде тези причини за критиките си:

"На първо място централната банка сключи споразумение с три компании-консултанти, които да оценяват активите на КТБ въз основа на неясна методика, която не е била използвана нито в България, нито в ЕС преди това. Централната банка представи тази оценка като одит, въпреки че тя не съдържа приетите международни счетоводни стандарти и дори и самите компании признават, че това не е одит. На второ място Централната банка отказа да разкрие съдържанието на този документ публично, въпреки факта, че банковият лиценз на КТБ бе отнет въз основа на документа".

Тези критики са доста сериозни. Беше ли наистина този "одит" извършен в съответствие с международно признатите счетоводни стандарти? Знаели ли са одиторите, че бъдещето на КТБ зависи от техните констатации? Защо никога докладът не е оповестен публично?

Той също така изрази съмнение в компетентността на управителя на БНБ преди фалита на банката:

"Ако нещо не е било наред с КТБ, защо централната банка разреши тя да придобие "Креди Агрикол България" ЕАД – процедура, която наистина включва внимателен одит на купувача през 2014 г.? Освен това, защо не са открили нищо нередно при редовните проверки преди това?"

Той има право. КТБ придоби "Креди Агрикол България" само седмица преди срива. Трудно е да се каже, че БНБ е упражнявала внимателен надзор.

Г-н Василев продължи да критикува манипулациите на БНБ около затварянето на КТБ: "Назначиха некомпетентни квестори, които дори не отговаряха на критериите, изброени в Закона за кредитните институции в България, за да заемат тази позиция. Вместо да предприемат мерки за стабилизиране на КТБ, те прекратиха всичките ѝ операции, попречиха на клиентите да изпълняват задълженията си към банката с парите, които имаха на депозит".

Г-н Василев заяви още, че по време на продължителното затваряне на банката, икономически интереси са били задоволени с активи на банката:

"Вторият по големина търговец на горива Петрол АД, сградата на управлението на КТБ, фабриката "Рубин" в Плевен, имотните активи на стойност повече от 100 милиона евро...".

БНБ може с основание да бъде обвинена в некомпетентност. Но последното твърдение е много по-сериозно. Дали квестори са разпродали активите на КТБ?

Източването на банката

Самият г-н Василев бе обвинен в присвояване на средства, макар никакви съдебни обвинения да не са повдигнати до момента. БНБ твърди, че той е управлявал пирамидална финансова структура. Не е изненадващо, че в разговора с него, той отрече това.

"Първоначално управителят на БНБ ме обвини, че съм изнесъл 200 милиона лева в найлонови чували от централата на КТБ през седмицата на източване на банката. Аз бях в чужбина през тази седмица и ви уверявам - 200 милиона лева заемат много място и няма как да остана незабелязан, ако ги нося на гърба си в центъра на София", даде пример Василев. Прокуратурата впоследствие променя обвинението на "източване на 200 милиона лева от КТБ за период от няколко години.

Василев твърди, че обвиненията срещу него са фалшиви:

"Обвиненията се основават единствено на показанията на двама свидетели. Вече бе доказано в съда, че един от свидетелите е фалшифицирал подписа ми върху документи, които са представени като доказателство за извършване на престъплението. А хора от ръководния състав на КТБ бяха принудени да свидетелстват срещу мен от прокуратурата, която ги е заплашвала".

Изнасянето на 200 милиона лева в брой извън страната изглежда малко невероятно. Но обвинението, че КТБ е била източвана през последите няколко години, звучи много по-правдиво. Помолих г-н Василев да обясни целта на сложната структура от юридически лица, чрез които, според твърденията на БНБ, е била източена КТБ. Г-н Василев отговори, че целта е била финансиране на различни бизнес начинания:

"КТБ разчиташе на различни SPVs инструменти (бел. ред. - дружества със специална цел ) със специално предназначение, които тя контролираше, за може да предоставя различни видове проектно финансиране – за придобиване, увеличение на капитала, зелени инвестиции и т.н. Този метод бе особено полезен при преодоляване на последиците от кризата от 2008 година заради специфичните нужди от рекапитализация на нашите клиенти. Чрез SPVs ние успешно финансирахме ключови компании, като 77% от Виваком, 97% от Петрол, Нурдс – телекомуникационна инфраструктура и дигитални платорми. Екип от висококвалифицирани анализатори оглеждаше критично всяко предложение за оцени неговите плюсове и минуси. Както често се случва в областта на банкирането, някои инвестиционни решения бяха добри, а други – не. За да останем "живи" в банкирането добрите решения трябва да повече от лошите и това се оказа вярно в нашия случай".

Г-н Василев е убеден, че оценката за притежаваните от въпросните дружества активи на тяхната реална пазарна цена би била достатъчна за покриване на задълженията. За съжаление, едва ли някога ще разберем дали това е вярно. Заключенията на одита са, че заемите трябвало да се сведат до нула. Това е главната причина за неплатежоспособността на КТБ и причина за отнемането на банковия ѝ лиценз.

Спасителният план бе провален

Според г-н Василев обстоятелствата по отнемането на лиценза са определено странни. Той и други акционери, включително вторият по големина – Фондът на Оман, представиха спасителен план за закъсалата банка. Но предложението беше отхвърлено от БНБ:

"Въпреки че ние направихме солидно предложение до българската държава, бяхме отхвърлени по възможно унизителен начин от централната банка и от управляващото правителство. На нас просто ни се каза, че предложението ни не е сериозно без всякакви разяснения за причините, поради които те го считат за такова и без подходяща среща, на която то да бъде обсъдено".

Седмица по-късно лицензът е анулиран и банката бе обявена в несъстоятелност. Спасителният план предвижда половината от средствата да бъдат дадени от българското правителство. Това, плюс участието на Цветан Василев, е вероятно причината за неговото отхвърляне.

Сега се разбира, че Оманският фонд ще съди българското правителство във Вашингтон, където е базиран Международният съд за уреждане на инвестиционите спорове, поради нарушение на принципа за равно третиране и защита на акционерите.

Какви са изводите

Това е една тъжна история и ние вероятно никога няма да узнаем истината. Части от историята на г-н Василев звучат правдиво. Българската корупция е легендарна и е публична тайна, че политиците и медиите се управляват от българската мафия, която няма да се поколебае да срине и банка, ако това ѝ е удобно. Със сигурност става въпрос за нещо повече от обикновена банкова измама. Може г-н Василев да не е такъв грешник, за какъвто го обвиняват, но се съмнявам да е чак толкова невинен, колкото твърди.

Но въпреки това, по-големият въпрос тук е свързан с поведението на българските власти. Докато пиша това, представителите на вложителите и акционерите правят петиции до ЕК и Европейския банков орган, за да разследват отношението на българското правителство по случая с КТБ. Петицията е документ със съдържателни доказателства, някои от които подкрепят версията на г-н Василев за събитията, а почти всички показват БНБ и главният прокурор в много лоша светлина. Дали тези институции са корумпирани и злонамерени или некомпетентни и претоварени все още не е ясно – чувала съм и двете мнения от различни хора. Това, от което има нужда, е независимо разследване и да се надяваме, че ЕС ще действа ефективно и бързо по този случай.

Предишните отговори от жалбоподатели до институциите на ЕС по аферата КТБ бяха разочароващи. Но в крайна сметка това не е проблем на ЕС, а на България. България трябва да вземе пример от Румъния и да работи за изкореняване на корупцията навсякъде, без значение дали става въпрос за управлението на банките, контрола върху медиите или управлението на институциите. И преди всичко – корупцията в политическите партии. Защото, ако политиката е корумпирана, останалата част от обществото също ще бъде.