Проф.Нева Кръстева: С музика денят за размисъл щеше да е по-добре осмислен

Проф.Нева Кръстева: С музика денят за размисъл щеше да е по-добре осмислен
A A+ A++ A

Изненада посрещна почитателите на органовата музика в Националната музикална академия "Панчо Владигеров" - вместо да слушат концерт на проф. Нева Кръстева и мецосопрана Галя Павлова, трябваше да направят кръгом и да се разотидат. Причината: пристигналите под охрана бюлетини за вота в неделя.



На портиера се налагаше да обяснява отново на всеки закъснял за какво иде реч, сочейки ту компанията си от двама полицаи в кабинката, ту поправения с нова дата афиш на вратата.



Откриваме органистката с приятели на кафе в съседната пряка. "Имахме уверения от ръководството на академията, че бюлетините ще пристигнат следобед, както всяка година.  Неприятно беше да връщаме публиката, но това е много характерно за нашите условия - да не помним часове и уговорки, а освен това имаше и много занятия на студенти, които пропаднаха - ние работим в събота", коментира проф. Нева Кръстева.



Призната за майстор в интерпретирането на Бах, Нева Кръстева приема поканата да разсъждава в деня за размисъл по няколко въпроса на Novinite.bg:

Помага ли музиката човек да мисли по-правилно и да взима по-верни решения?

Традиционно свиря Бах преди Коледа и Великден. Този път програмата беше по-скоро славянска. Планирахме по линията Брамс - Дворжак да изпълним с Галя Павлова за пръв път песните с орган и да стигнем до големия Яначек, който има глаголическа меса. Аз свиря от нея постлюдията, едно изумително адажио, което днес щях да изпълня за първи път в България.

Това е музика изцяло стъпила на духовните принципи на Бах. Брамсовите произведения, прелюдията, фугите и хоралите са посмъртно издадени. Той не е успял даже да ги издаде приживе. Изпълнени са със смирение, с познаване на това, което наричаме смисъл на живота - очакването на смъртта в едно пълно съзнание. Това са любимите хорали и на барока, Бах има много обработки на тези хорали. Един от тях е послужил за тема на Брамсовата Четвърта симфония с пасакалията. Духовната музика е всичко, което иначе познаваме от концертната зала.

Има ли връзка духовното с политиката?

Разбира се, че има. Политикът трябва има някакво чувство за отговорност и съвест, че от него зависят решения, които касаят много хора. Това е въпрос на някакъв личен морал, който никога не може да бъде даден отвън. Това, което виждам, включително и днес, показва типичното чувство за наместване във времето и в пространството с цел едната страна да се чувства удобно, а дали другата ще се чувства удобно не винаги е ясно. Обикновено не е. Но сте права, че в деня за размисъл можеше да има повече музика и тогава този ден щеше да бъде по-добре осмислен.

Имате много ученици и последователи - откъде черпите идеи и енергия да ги зареждате с надежда в този изключително труден житейски избор, да бъдат музиканти?

Музиката е важна, защото тя е един образ на цивилизована Европа. Това, което ние правим в академията, е да образоваме хората на тази музика, която действително е характерна за една малка част от света, но носи този цивилизационен модел, към който всеки съвременен човек се стреми по някакъв начин. Това изисква отстояване.

Но музиката е привлекателна още с това, че е един невидим език. Тя нищо не прокламира, нищо не говори по брутален начин. Прави го по един много вътрешен и близък до всяка човешка душа начин. В този смисъл мисията е да помага да ползваме невидимото за нашия живот и за живота на децата ни, а не да го изключваме.

Музиката носи и уважение към традициите, към това, което е  съзиждано, съграждано в продължение на векове. Дали ще бъде опазено зависи от отговорността на хората, които живеят тук. Може да бъде потъпкано, тъй като в България специално основните са много плитки. Ние сме правили тази музика всъщност от век и половина най-много, от края на 19-ти век.  Имало е такива като Добри Христов, които са разбирали и са създали хоровата култура и културата на църковната музика. И ако това не бъде поддържано, то много бързо може да изчезне.

#Бах #Брамс

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Още по темата:

Коментирай

Най-четено от Култура
Последно от Култура

Всички новини от Култура »