Сложнитe отношения на българите с "Месиите"

Сложнитe отношения на българите с "Месиите"
A A+ A++ A

Надписите „Левски" и „ЦСКА" са честа гледка по улиците, и двата почти винаги енергично задраскани от противниковите фенове.

Но има и надписи от типа на „Политиците са боклуци, лъжат ни!" и „Ако изборите променяха нещо, щяха да ги забранят." Те обикновено си стоят недокоснати.

Българинът лесно завързва разговори в автобуси и влакове, особено ако темата е повсеместната некадърност на политиците.

С една дума: пословични сме с политическия си нихилизъм.

При все това, редовно се появява и тезата, че сме склонни лудо да се влюбим в поредния политически Месия, както и с радост да повторим грешката.

Българите скоро ще си намерят нов „надеждоносец," каза германският политолог Мартин Вайс в началото на януари.

Очевидно е, че са ни сложни взаимоотношенията със спасители и надеждоносци, но доколко любовта има роля в тях?

Нито Бойко Борисов, нито Росен Плевнелиев имат квалификацията да заемат настоящите си постове, но избирателите като че ли толкова презират предишните, че приемат новото с известно усещане за неизбежност.

Неизбежният провал на ГЕРБ поражда следните въпроси: ще има ли нов „Месия" и кога ще се появи той/тя?

Меглена Кунева изглежда е единственият политик, който в момента набира скорост. Две са силните й карти – че е бивш евробюрократ (за мнозина всичко, което се е докоснало до Брюксел добива легитимност), и че умело успя да се направи на „не-политик".

За да се харесаш поне на част от българските избиратели, трябва да си „надпартиен" и „независим" колкото се може повече. Този квазиполитически процес се превръща в традиция в страната ни, наблюдавахме го и при Бойко Борисов.

Разбира се, Кунева не е единственият политик, който може да влезе в ролята на „спасител". Кристалина Георгиева има потенциал да събере по-голяма подкрепа от нея, но засега не е дала ясни признаци, че ще влиза в политическия ни живот, така че няма защо да се коментира на този етап.

Няма смисъл да се коментират и нароилите се напоследък „патриотични" формации, които надали си мечтаят дори за всенародна любов, а по-скоро да запълнят нишата, оставена от умиращата Атака.

Ляв „Месия" едва ли ще се появи, защото тази част от политическото пространство е окупирана от БСП, която продължава да налага наглото схващане, че наследниците на тоталитарния режим са единствените, които могат да практикуват социализъм от европейски тип. От самите редици на партията нищо ново и вълнуващо няма да излезе.

Следващият „спасител" ще е отново центрист.

През последните 12-тина години започна да се оформя нещо като електорален алгоритъм по отношение на „Месиите."

Появява се бъдещ „Месия", обикновено отлюспил се от някоя партия.

Въпросният натрупва популярност и създава „гражданско движение". „Гражданското движение" набира скорост и става партия, която печели изборите и съставя правителство (с помощта на по-маргинални формации, ако е необходимо.)

"Месията" се проваля в изпълнението на бомбастичните си обещания и партията му губи доста от подкрепата си към края на мандата.

Ако не се е появил нов „Месия" междувременно, следващите избори раждат коалиция от стари партии. Партията на „Месията" на този етап вече е стара партия.

Новият „Месия" вече е на хоризонта, а на избирателите толкова им е омръзнало от старите партии, че му дават шанс.

#ГЕРБ #БСП #Меглена Кунева #Бойко Борисов

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Още по темата:

Коментирай

Най-четено от Гледна точка
Последно от Гледна точка

Всички новини от Гледна точка »