Клаус-Дитер Борхард: България има потенциал да се превърне в газов хъб

"Твърде дълго България и други страни от региона са се концентрира върху мащабни проекти за газопроводи, като например Южен поток и са оставили след себе развитието на важна регионална инфраструктура, а именно междусистемни връзки със съседните страни", каза за Novinite.com  Клаус-Дитер Борхард,  директор за вътрешния енергиен пазар в Генерална дирекция "Енергетика" на Европейската комисия.

Г-н Борхард бе помолен да коментира предизвикателствата пред енергийния сектор на България в момент, когато страната е на прага на пълната либерализация на пазара на електроенергия и възлага надежди за изграждане на така важните газови връзки със своите съседи.

Борхард, чийто професионален опит в Европейската комисия започва през 1987 г., е добре запознат с развитието на енергетиката в България. Той идва в страната на 9 декември, за да подкрепи усилията на правителството и на министъра на енергетиката Теменужка Петкова  за реформи в сектора, като участва в официалното стартиране на ключови за страната ни енергийни проекти - подготовката за пълното отваряне на електроенергийния пазар, тръгването на Българската независима енергийна борса и подписването на окончателното инвестиционно решение за изграждането на газовата връзка България - Гърция.


Г-н Борхард, българската независима енергийна борса скоро ще започне тестова работа, предстои и либерализация на пазара на електричество. Има ли риск тези процеси да задълбочат кризата в енергийния сектор на страната, вместо да разрешат проблемите му?

Не, няма алтернатива на пазарната либерализация и пълната интеграция в Единния енергиен пазар на ЕС. Защо има криза в енергийния ви сектор? Основно заради остаряла регулаторна рамка, прекалено много и зле насочени държавни намеси и липса на конкуренция. Всичко това не създава стимули за нови инвестиции, които са необходими, за да се модернизира и трансформира енергийният сектор в система, която изпълнява всеобщите енергийни цели, които са обезпечаването на сигурност на доставките чрез устойчиво производство на енергия на достъпни цени.

Има ли България по-голям шанс за интеграция в европейския пазар на електричество сега, когато либерализира напълно пазара?

Да, либерализацията е предварително условие за интеграция в пазара на електричество на Европа, което ще донесе на България значителни ползи във времето.

Съдейки по досегашния европейски опит и от Ваши наблюдения, да очакваме ли скок в цените на електроенергията в България заради либерализацията?

Трудно е да се каже - краткосрочно не може да бъде изключено, но средносрочно е сигурно, че функциониращият пазар на електроенергия ще вкара в рамка и ще свали цените на електроенеригята. Това, което е нужно, е ефикасен преход от сегашния пазар, който не е достъпен за част от потенциалните играчи, към отворен и нерегулиран пазар. Следователно са необходими съпътстващи мерки за борба с енергийната бедност и защита на уязвимите потребители.

Могат ли дългосрочните договори за изкупуване на електроенергия да съществуват съвместно с пазарната либерализация, конкретно в случая на България, без да забавят процеса на либерализация?

Дългосрочните договори не са проблем и дори могат да са полезни за сигурността на доставките. Ако делът им в енергийния микс надвишава определен процент обаче, те могат да изкривят пазара и да навредят на конкуренцията. Нужен ни е здрав баланс между дългосрочни и краткосрочни продукти.

България е между страните членки на ЕС, които са сериозно засегнати от енергийна бедност. Какви мерки може да вземе ЕС, за да реши този проблем?

Това е много сериозен проблем, с който трябва да се справим приоритетно. На ниво ЕС приехме рамката на Форума в Лондон за препоръки за потребители и списък с най-добри практики. От страните членки пък се очаква да въведат необходими мерки, предназначени за специфичната ситуация в съответната страна. Няма универсално решение, в борбата с енергийната бедност трябва да се има предвид националната специфика. Комисията обаче ще помогне на България в това да намери най-доброто и най-ефикасното решение.

Как оценявате предложението на България да бъде изграден газоразпределителен център на нейна територия? Жизнеспособен ли е такъв проект и ще допринесе ли за енергийната сигурност на Европа (и на самата България)?

България, предвид географското си положение и съществуващата газова инфраструктура, има потенциал да се превърне в регионален газов хъб. За да се постигне тази цел обаче, България трябва да се превърне в образец за регулаторна рамка в региона на Югоизточна Европа и да изпълни редица условия, в частност да има диверсифицирани газови източници, да развие инфраструктура, която я свързва със съседните страни и да установи добре развита среда за търговия. Веднъж установен, такъв добре функциониращ газов хъб може да осигури газовите доставки за целия югоизточноевропейски регион, който днес е най-уязвимият в Европа на ниво сиугрност на доставките. Създаването на условия за сигурност на доставките в региона се вписва чудесно в стратегията на ЕС за сигурност на доставките, представена през 2013 г. и вече е един от стълбовете на Европейския енергиен съюз.

Запознат сте с дългогодишните планове на България да изгради газови връзки със съседите. Според Вас защо нито една от тях все още не е построена? Как включването на интерконекторите в списъка с проекти от общ интерес ще ускори процеса?

Твърде дълго България и други страни от региона се концентрираха върху мащабни инфраструктурни проекти като "Южен поток" и пренебрегваха развитието на значима регионална инфраструктура, особено интерконектори със съседните страни. След прекратяването на "Южен поток" Комисията създаде Групата на високо равнище за газова свързаност в Централна и Източна Европа [CESEC High Level Group], която избра девет приоритетни проекта за региона на Югоизточна Европа. От тях три директно засягат България. В тази група, под председателството на Комисията, всички политически, регулаторни и финансови проблеми на тези проекти се обсъждат и решават. Надяваме се, че този процес ще ускори и процедурите и ще доведе до бързо изпълняване на проектите. Статутът на "проект от общ интерес" [в списъка на Европейската комисия] има три предимства: първо, всички необходими разрешителни ще бъдат насочени към един единствен орган; второ, периодът за даване на разрешително не може да надвишава три и половина години; и трето, проектите от общ интерес имат достъп до Механизма за свързване на Европа, който осигурява финансиране от ЕС за проекти от общ интерес, когато това е необходимо и обосновано.

България неколкократно повтори, че ще настоява за равноправен подход на ЕК към "Северен поток" и "Южен поток" година след като вторият проект беше прекратен. Има ли София право да иска това?

София е напълно в правото си да иска равноправен подход. Всички инфраструктурни проекти трябва да се съобразяват с правото на ЕС и, както в случая с "Южен поток", Комисията ще се увери, че "Северен поток 2" съответства на европейските норми. Същите правила и стандарти, които бяха приложени за проекта "Южен поток", ще бъдат приложени и към този проект.

Произтичат ли заплахи за енергийната сигурност на Европа от изграждането на "Северен поток-2"? Това твърдят държави като Украйна и страните от Прибалтика.

Не е тайна, че според Комисията "Северен поток-2" не се вписва в стратегията на ЕС за сигурност на доставките, която търси по-голяма диверсификация. "Северен поток-2" е пълната провитовоположност на това - повече концентрация върху един конкретен преносен коридор. Това допълнително отслабва развитието на диверсифициран газов пазар в региона на Югоизточна Европа и поставя под заплаха продължаването на преноса на газ през Украйна.

В контекста на климатичните преговори в Париж, които се водят в момента: много страни от Централна и Източна Европа гледат на Енергийния съюз като средство да бъдат приоритизирани техните собствени мащабни инфраструктурни проекти (и голяма част от тях са свързани с газ). Как Енергийният съюз ще работи, за да намали зависимостта от изкопаеми горива?

Има само един път напред, ако искаме да постигнем климатичните си цели: трябва да развиваме производството на възобновяема енергия и да направим така, че Системата за търговия с емисии (СТЕ) да работи на разумни цени. Нещо повече, трябва да работим в посока отмяна на всички видове субсидии и да оставим пазара да играе ролята си в цяла Европа. Газът може да остане в енергийния микс като допълнително гориво, но мащабните инфраструктурни проекти не са необходими - трябва да се концентрираме върху необходимите интерконектори.

В България се наблюдават опити за съживяване на ядрени проекти. Но има ли бъдеще за ядрената енергия в Европа?

Решението за енергийния микс е в ръцете на държавите членки. Затова не мога да отговоря на този въпрос.