ИПИ: Дипломата за висше образование спасява от бедност

Образованието и заетостта са силно обвързани - по-ниското образование води до по-ниски доходи, а в групата на бедните преобладават тези с основно или по-ниско образование и неработещите. Тази зависимост посочи старшият икономист от Института за пазарна икономика (ИПИ) Петър Ганев по време на конференцията „Разрези на бедността: Образованието и заетостта като фактори за кривата на доходите и щастието в България“. В изследването анализаторите са използвали данните на Националния статистически институт (НСИ) от изследването на доходите и условията за живот през 2013 г., пише econ.bg

Най-голям е рискът от бедност сред безработните. Почти половината – 43,1% от тях попадат в групата на бедните, а голяма част от останалите всъщност също са близо до тази група. За сметка на това едва една четвърт от икономически неактивните получават доходи под 286 лв. на месец.

Наличието на диплома от университет гарантира, че човек, който притежава документ за висшист, няма да попадне в групата на бедните. Анализът на ИПИ показва, че в бедност живеят само 4,7% от висшистите.
Според данните заетите висшисти получават средно 978 лева заплата на месец, средното образование осигурява трудово възнаграждение от 631 лева, а основното - минималните 420 лева.
От хората със средно образование 12,7%, получават по-малко от 286 лв. Голяма част от хората с основно образование са струпани около линията на бедността, като 36,9% от тях са бедни. Най-тежко е положението в групата с начално и по-ниско образование, където почти 60% са под линията на бедността. Хората с основно и по-ниско образование обаче са изключително малко.

Жителите на София и някои от другите областни градове, са предимно извън групата на бедните и само 10,6% от тях попадат в тази категория. В средните по размер градове 21% от индивидите са под линията на бедността.

Не такава е картината в малките населени места. Там една трета от населението получава под 286 лв. на месец, а голяма част от хората са около линията на бедността.

Богатата част от населението е почти два пъти по-удовлетворена от живота спрямо най-бедната част от обществото, като се наблюдава корелация между доходите и щастието. При бедните оценката е около 3 (от 10), сред представителите на средната класа тя вече се покачва до 5, а сред хората с по-високи доходи удовлетворението се покачва до около 6.

Същевременно усещането за справедливост е на драматично ниски нива, като дори сред лицата с по-високи доходи усещането за справедливост (където оценката по индикатора е най-висока) е оценено на 3-4. Сред основните причини за това е работата на съдебната система.

Анализът обхваща цялото население на България, като в групата на бедните попадат 1,5 млн. души, а лицата с по-високи доходи, т.е. най-богатите, също са 1,5 млн. души. В групата на средната класа попада най-голям дял от населението – 4,2 милиона души. Като заможни се приемат хората от населението, получаващи доходи над 801 лв. месечно, а групата на бедните – до 286 лв., като 286 лв. е линията на бедността в страната за разглеждания период.

Болшинството от заетите – 91,8%, които формират голяма част от средната класа, са извън групата на бедните. Сред пенсионерите този дял е по-малък, като сред пенсионираните индивиди 26,6% са бедни.