Брюксел очаква забавяне на икономическия растеж на България

Брюксел очаква забавяне на икономическия растеж на България
БГНЕС
A A+ A++ A

Реалният растеж на икономиката на България през изтеклата 2015 г. вероятно е 2.2 на сто благодарение на износа и поевтиняването на петрола, а през 2016 г. се очаква забавяне на ръста до 1.5%. Това гласи зимната икономическа прогноза на Европейската комисия, която се оповестява днес. В нея се посочва и че, икономическата прогноза остава твърде несигурна, а общите рискове се увеличават.

Борисов чака 4.5% растеж, еврокомисията - 1.5%

В Закона за бюджета за 2016 г. е записано, че се очаква икономиката на страната да нарасне с 2.1 на сто, а премиерът Бойко Борисов наскоро посочи, че е напълно възможно и да е с 4.5 процента.

Забяването Европейската комисия очаква заради отслабването на ефекта от усвояването на европейските фондове. За 2017 г. прогнозата е по-благоприятна като се очаква брутният вътрешен продукт на страната да нарасне с 2 на сто благодарение на засилването на вътрешното търсене.

През тази година Еврокомисията очаква дефлацията да се запази почти до края на годината, когато вече се очаква ръст в цените.

За бюджетният дефицит прогнозата е през тази година той да се свие до 2 на сто при 2.5% през 2015 г.

Зимната прогноза на комисията показва, че от есента насам цялостната перспектива за растежа не се е променила съществено, но се е повишил рискът растежът да се окаже по-слаб от предвиденото, главно в резултат от външни фактори.

В ЕС благоприятните фактори засилват влиянието си

Очаква се растежът в еврозоната да се повиши до 1.7 % през тази година спрямо 1.6 % през миналата и до 1.9 % през 2017 г. Според прогнозите през тази година икономическият растеж в ЕС ще остане стабилен на равнище 1.9 %, а през следващата ще се повиши до 2 %.

Очаква се действието на някои благоприятни за растежа фактори да се засили и да бъде по-продължително от прогнозираното. Сред тези фактори са ниските цени на петрола, благоприятните финансови условия и евтиното евро. Същевременно рисковете за икономиката стават по-отчетливи, появяват се и нови предизвикателства: забавеният растеж в Китай и други бързо развиващи се икономики, слабата световна търговия, както и геополитическата и свързаната с политиката несигурност.

Всички икономики в ЕС ще растат

През 2015 г. икономическите резултати в страните от ЕС са се подобрили или са останали стабилни. През 2017 г. се очаква всички те да отбележат растеж. Темповете на растеж на БВП в отделните страни членки обаче ще продължат да се различават значително — както поради структурни характеристики, така и заради различното им положение в икономическия цикъл.

Очаква се частното потребление да остане основен двигател на растежа през тази и следващата година, подкрепяно от подобряването на състоянието на трудовия пазар и нарастващия реален разполагаем доход. При инвестициите също така постепенно ще се усети положителен ефект от нарастващото търсене, подобрените маржове на печалбата, благоприятните финансови условия и постепенното отслабване на натиска за намаляване на задлъжнялостта.

Условията на трудовия пазар продължават да се подобряват

Очаква се умереното нарастване на заетостта да продължи. Равнищата на безработица ще продължат да се понижават, макар и с по-бавен темп в сравнение с миналата година. Спадът би трябвало да бъде по-силно изразен в страните членки, в които са извършени реформи на трудовия пазар. Очаква се равнището на безработица в еврозоната да спадне от 11 % през 2015 г. до 10.5 % през 2016 г. и до 10.2 % през 2017 г. Безработицата в ЕС се очаква да намалее от 9.5 % през 2015 г. до 9 % през тази и 8.7 % през следващата година.

Дефицитите продължават да намаляват

Съвкупният дефицит на сектор "Държавно управление" се очаква да се понижи през тази и следващата година — съответно до 1.9 % от БВП (2.2 % в ЕС) и 1.6 % от БВП (1.8 % в ЕС). Очаква се през тази година фискалната позиция на еврозоната да стане малко по-благоприятна за икономическия растеж. Прогнозите са, че в ЕС тя ще остане до голяма степен неутрална. Съотношението дълг/БВП в еврозоната се очаква да се понижи спрямо върховото равнище от 94.5 % през 2014 г. (88.6 % в ЕС) до 91.3 % (85.7 % в ЕС) през 2017 г.           

Поевтиняването на петрола ще задържи дефлацията

В края на 2015 г. годишната инфлация в еврозоната е била съвсем малко над нулевото равнище, което се дължи най-вече на продължаващото понижение на цените на петрола. Очаква се увеличаването на потребителските цени в еврозоната да остане много слабо през първата половина на годината и да започне да се засилва през второто полугодие, когато ще отслабне ефектът от рязкото поевтиняване на петрола.

За 2016 г. като цяло се очаква годишната инфлация в еврозоната да бъде едва 0.5 %, отчасти поради запазващото се слабо нарастване на заплатите. Очаква се инфлацията да започне постепенно да се покачва и през 2017 г. да достигне 1.5 % поради увеличаването на ценовия натиск, дължащо се на по-високите заплати, повишеното вътрешно търсене и умереното поскъпване на петрола.

Износът е устойчив на по-нататъшното забавяне на световния растеж

Като се има предвид влошаването на глобалните икономически перспективи, очакванията са, че възстановяването на световната икономика (включително ЕС) ще бъде по-слабо от прогнозираното през есента. Прогнозите са, че през 2015 г. растежът в световен мащаб е бил най-слабият от 2009 г. Износът от еврозоната би трябвало да се увеличи през 2016 г. след забавянето през второто полугодие на 2015 г. Това се дължи на забавеното въздействие на обезценяването на еврото, по-ниските разходи за единица труд и постепенното засилване на външното търсене.

Рисковете за прогнозата се засилват

Икономическата прогноза остава твърде несигурна и общите рискове се увеличават. Сред тях са по-слабият растеж на бързо развиващите се пазари, хаотичните корекции в Китай, както и възможността от по-нататъшни повишения на лихвите в САЩ, които могат да предизвикат нарушаване на функционирането на финансовите пазари, да засегнат уязвимите бързо развиващи се икономики и да се отразят негативно на перспективите. По-нататъшен спад на цените на петрола също би могъл да има отрицателно въздействие върху страните износителки на петрол и да доведе до понижаване на търсенето на износа на ЕС. Рисковете вътре в самия ЕС също могат да се отразят на доверието и инвестициите. От друга страна, съчетанието от настоящите благоприятни фактори може да доведе до по-силно от очакваното стимулиране, особено ако инвестициите се увеличат.

 

#Европейска комисия #икономическа прогноза #растеж на икономиката #БВБ

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Още по темата:

Коментирай

Най-четено от Анализ
Последно от Анализ

Всички новини от Анализ »