Кисинджър: Русия да се възприема като ключов елемент от новото световно равновесие, а не като заплаха за САЩ

Кисинджър: Русия да се възприема като ключов елемент от новото световно равновесие, а не като заплаха за САЩ
Хенри Кисинджър Източник: БГНЕС
A A+ A++ A

Русия трябва да се възприема като съществен елемент на всяко ново глобално равновесие. От 2007 до 2009 година Евгений Примаков и аз бяхме председатели на група, съставена от пенсионирани министри, висши държавни служители и военни представители от Русия и САЩ. Целта на групата бе да притъпи конфронтационните аспекти в отношенията САЩ-Русия и да обсъди възможностите за съвместни подходи. В Америка тя бе наименувана като Track II (Посока II), което означаваше, че е двупартийна и подкрепяна от Белия дом, за да проучва, но не да преговаря от негово име.

Ние редувахме срещите в двете страни. Президентът Владимир Путин прие групата в Москва през 2007 г., а президентът Дмитрий Медведев през 2009 г. През 2008 г. президентът Джордж У. Буш събра повечето хора от своя екип за национална сигурност на среща диалог с нашите гости.

Всички участници заемаха отговорни позиции по време на Студената война. В периоди на напрежение те отстояваха националния интерес на страната си, както те го разбира. Но от собствен опит те също бяха научили опасностите на един подход, застрашаващ цивилизования начин на живот, познаваха и онази посока на развитие, която при кризи би могла да разруши всяка една организирана човешка дейност.

Над целия свят бяха надвиснали катаклизми, засилени от различните идентичности и идеологически сблъсъци. Целта на групата бе да се преодоляват кризи и да се проучат общите принципи на световния ред.

В това усилие Евгений Примаков беше незаменим партньор. Неговият остър аналитичен ум в съчетание с мащабното разбиране на световните тенденции, придобити докато бе на власт, и голямата му преданост към страната, развиваха нашето мислене и спомагаха в търсенето на обща визия. Ние не винаги бяхме съгласни един с друг, но винаги изпитвахме уважение един към друг. Той липсва на всички нас и лично на мен като колега и приятел.

Не е нужно да изтъквам, че днес нашите отношения са в много по-лошо състояние отрпеди едно десетилетие. В действителност, в момента те са най-зле отпреди края на Студената война. Взаимното доверие се пропилява и от двете страни. Сътрудничеството бе заменено от конфронтация.

Знам, че в последните си месеци, Евгений Примаков потърси начини да се преодолее това тревожно състояние на нещата. Ние ще почетем паметта му, като предприемем собствени усилия в това отношение. В края на Студената война както руснаците, така и американците имаха своя визия за стратегическо партньорство, формирана съобразно опита им от близкото минало.

Американците очакваха, че периодът на намалено напрежение ще доведе до ползотворно сътрудничество по глобалните въпроси. Руската гордост от ролята им в модернизирането на тяхното общество бе притъпена от тревогите заради промяната на границите и тежките предизвикателства на историческата трансформация. Мнозина представители от двете страни разбираха, че съдбите на Русия и САЩ остават тясно преплетени.

Поддържането на стратегически стабилност и предотвратяване на разпространението на оръжия за масово унищожение ставаше все по-голяма необходимост за изграждането на система за сигурност в Евразия и особено за Русия с нейната гигантска територия. Пред търговията и инвестициите се откриваха нови перспективи, тук сътрудничество в областта на енергетиката бе на първо място в списъка.

За съжаление, ходът на глобалния катаклизъм изпревари капацитета на държавничество. В това отношение символично бе решението на летящия за Вашингтон премиер Евгений Примаков да обърне самолета над Атлантическия океан обратно към Москва, за да протестира срещу началото на военните операции на НАТО в Югославия.

Първоначалните надежди, че сътрудничеството в началните етапи от кампаниите срещу „Ал Кайда“ и талибаните в Афганистан може да доведе до партньорство по по-широк кръг от проблеми бяха отслабено от водовъртежа на споровете за политиката в Близкия изток и после съвсем рухнаха от руските военни действия в Кавказ през 2008 и Украйна 2014 година. Последните усилия да се намерят допирни точки в конфликта за Сирия и да се намали напрежението около Украйна не доведоха до промяна на засилващото чувство на отчужденост.

Всяка от страните обвинява другата за това състояние на нещата и всяка страна има склонността да демонизира, ако не другата страна, то поне нейните лидери. И понеже въпросите на националната сигурност преобладават в диалога, отново изплуваха недоверието и подозренията от Студената война. Тези чувства се изостриха в Русия заради спомена от първото постсъветско десетилетие, когато Русия претърпя потресаващ социално-икономически и политически срив, докато САЩ се радваха на най-дългия си период на непрекъснат икономически растеж. Всичко това предизвика политически различия за Балканите, бившите съветски републики, Близкия изток, разширяването на НАТО, противоракетната защита и продажбите на оръжие, за да се стигне до унищожаване на перспективите за сътрудничество.

Може би най-важното нещо е основната разлика за историческата концепция. За САЩ краят на Студената война изглеждаше като тържество на традиционната им вяра в неизбежния демократична революция. Това намери израз в разширяване на международна система, регулирана от правни норми. Но исторически опит на Русия е по-сложен. За държава, на чиято територия векове наред са нахлували чужди армии от изток и от запад, сигурността е както геополитическа, така и правна основа и даденост. Когато границата на собствената ти сигурност се премества от намиращата се на 1500 километра Елба на изток към Москва, руското възприемане на света неизбежно носи стратегически компонент.

Предизвикателството на нашето време е да се съберат в една последователна концепция тези две насоки – правната и геополитическата. Така, парадоксално, ние се оказваме изправени отново пред философски по същество проблем. Как САЩ да работят заедно с Русия - страна, която не споделя всичките ни ценности, но е незаменим компонент на международния ред? Как Русия да отстоява своите интереси в сферата на сигурността, без да събужда опасения сред съседите си и да си създава противници? Може ли Русия да извоюва уважавано място в световните дела, което да е удобно за САЩ? Могат ли САЩ да преследват своите ценности, без да бъдат възприемани като заплаха за тяхното налагане? А

Аз не се опитвам да предложи отговори на всички тези въпроси. Моята цел е да насърчи усилията за проучването на тези въпроси. Много коментатори, както руски, така и американски, отхвърлят възможността САЩ и Русия да работят съвместно за нов международен ред. Според тях САЩ и Русия са влезли в нова Студена война. Опасността от военна конфронтация е по-малка от предсказанията, които се правят в двете страни. Дългосрочните интереси на двете страни показват един свят, който трансформира настоящите сътресения в ново равновесие, което е все по-многополюсно и глобализирано.

Естеството на трусовете е само по себе си безпрецедентно. Доскоро глобалните международни заплахи се идентифицираха с натрупването на сила от една доминираща държава. Днешните обаче заплахи възникват по-често в резултат на разпадането на държави и нарастващия брой на неуправляеми територии. Това разпространение на вакуума във властта не може да се разглежда от страните, без значение колко са мощни, изключително на национална основа. То изисква продължително сътрудничество между САЩ и Русия, както и други големи сили. Следователно елементите на конкуренцията при справяне с традиционните конфликти в междудържавните отношения, трябва да бъдат ограничени така, че да предотвратяват повторно възникване на тези конфликти.

Както знаем, нас ни разделят множество проблеми, и сред тях Украйна и Сирия са най-актуалните. Последните няколко години нашите страни епизодично обсъждат тези въпроси без забележим напредък. Това не е учудващо, защото тези обсъждания се провеждат извън съгласуваните стратегически рамки. Всеки отделен въпрос е част от по-голям стратегически проблем. Украйна трябва да бъде включена в структурата на европейската и международна сигурност по такъв начин, че да се превърне в мост между Русия и Запада, а не в преден пост на едната или другата страна.

Що се отнася до Сирия, тук е разбираемо, че местните и регионални групировки не могат самостоятелно да намерят решение на проблема. Съгласуваните руско-американските усилия, осъществени в сътрудничество с останалите водещи държави, биха могли да създадат образец за мирно урегулиране на Близкия изток, а може, и на други региони. Всички опити да се подобрят отношенията трябва да бъдат придружени от диалог за зараждащия се нов световен ред.

Какви тенденции разрушават стария ред и формират новия? Какви предизвикателства тези промени отправят към руските и американски национални интереси? Каква роля всяка от страните иска да изиграе в създаването на този нов ред и на какво положение могат да разчитат в него? Как да стиковаме изключително различните идеи за световен ред, които се появяват в Русия, САЩ и останалите големи страни въз основа на техния исторически опит?

Целта трябва да е разработването на стратегическа концепция на руско-американските отношения, в която да бъдат преодолени противоречивите точки. През 60-те и 70-те години на ХХ век възприемах международните отношения като борба между САЩ и Съветския Съюз. С развитието на технологиите се появи концепцията за стратегическа стабилност, която двете страни можеха да реализират, макар да се запази съперничеството между тях в други области. Светът оттогава преживя драматични промени. По-конкретно, във възникващия многополюсен ред Русия трябва да се възприема като ключов елемент от новото световно равновесие, а не като заплаха за Съединените щати.

През последните 70 години аз по един или друг начин се занимавах с руско-американските отношения. Присъствал съм и в центровете, където се взимаха решенията, когато нарастваше нивото на тревога, и на съвместните празненства в чест на дипломатическите постижения. Нашите страни и народите по света се нуждаят от по-стабилни перспективи. Аз съм за диалог, който ще обедини нашето бъдеще, а няма да задълбочава нашите конфликти – и смятам, че това е възможно. За целта е необходимо двете страни взаимно да уважават жизненоважните си ценности и интереси. Настоящата администрация в оставащото й време не може да реши тези задачи. Но тяхното решаване не трябва да се отлага в угода на американската вътрешна политика. Тези задачи могат да бъдат решени само в случай, че Вашингтон и Москва, Белият дом и Кремъл проявят готовност да загърбят обидите и недоволството, да престанат да мислят, че ги лъжат и преследват, и да отговорят на тези големи предизвикателства, които заплашват нашите страни през следващите години.

-----------

Хенри Кисинджър, съветник по националната сигурност (1969-1975) и държавен секретар на САЩ (1973–1977) в администрациите на президентите Ричард Никсън и Джералд Форд. Този текст е речта му при откриването на Центъра за външнополитическо сътрудничество „Примаков“ във Фондация „Горчаков“.


 

 

 

 

#Хенри Кисинджър #Русия #САЩ #Студена война #световен ред

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Още по темата:

Коментирай

Най-четено от Свят
Последно от Свят

Всички новини от Свят »