Максим Бехар: България се връща в Европа. Кога ли?...

Статията е публикувана в рубриката "Без филтър" на агенция БГНЕС

Вече пет години казваме, че сме в Европа. Имайки предвид единствено и само Европейския съюз. И нищо друго.

Защото България винаги е била в Европа. През цялата си история, дори и в онези толкова противоречиви и изстрадани пет века, които често обичаме да асоциираме с южняшките си табиети и пикантна кухня.

И затова в онзи далечен април, когато Царят потупваше бащински по рамото просълзения Мони Паси, току-що подписал договора за присъединяването ни към Съюза, всъщност ние започнахме едно славно завръщане, което очаквахме от минутата, в която през ноември умърлушеният Тодор Живков гледаше неразбиращо другарите край него. И още тогава нарекохме този ден началото на връщането ни в Европа.

Това – формално.

На практика обаче оттогава започнаха и мъките с вечната дилема дали сме в Европа или не. Дали пък нещо не сме разбрали точно – уж сме в Европейския съюз, пък заплатите ни същите, отношенията – нервни и емоционални, комшията пак изхвърля боклука си от балкона право пред входа, Минка от горния етаж изтупва покривката си върху главите ни, а пък входа някой го премита веднъж на месец. В Европа ли сме?... Колите – паркирани по тротоарите, цените – едни от най-високите, заплатите – едни от най-ниските, хората нервни и мрачни и най-важното – кризата засенчи и най-крехките ни мимолетни спомени от хубавите години преди нея, от годините, не много на брой, в които цените на имотите хвърчаха нагоре, а строителният бизнес процъфтяваше както никога досега...

Точно тогава бяха и неограничените, но и измамни надежди, че това е стандартът ни, „подарен“ от трудолюбивите германци, от артистичните италианци, от емоционалните испанци или пък от изтънчените французи. Или с други думи: нашите приятели от Европа се потрудиха да ни приемат добре, да ни нагостят богато, пък може и някой друг милиард да ни отпуснат като компенсация, че страдахме толкова много при комунизма...

Това е истината, самата истина.

И към нея липсва само един елемент, заради който всъщност е и този текст. Забравихме златното правило, че всъщност Европа е такава, каквато си я направим ние. Никой друг. Ако в един офис отношенията са интелигентни и креативни, ако мениджърът има визия за бъдещето, за развитието, ако екипът е сплотен и мотивиран – в Европа сме. Ако в един жилищен блок съседите се уважават и си помагат, ако цари разбирането, че трябва да е чисто, спокойно и сигурно – пак сме в Европа. Ако... колко много „ако“ могат да бъдат изброени тук, всички знаем – безброй. Ето защо европейската България ще бъде точно такава, каквато ние сами си я направим.

Всъщност има и още един елемент, който винаги трябва да имаме предвид – смяната на поколението. f-Genertion, или поколението Facebook, е най-сигурната гаранция, че връщане назад няма и отчаянието от бавния преход няма да може да вземе връх и да засенчи огромното желание на всички нас да живеем в една модерна и много по-цивилизована България. Защото – формално – един ден, и то не след дълго време, всичко ще си дойде на мястото.

И един от белезите дали сме наистина европейци или не, сега със сигурност е отношението ни към тези, които избраха да живеят в друга страна, а не в България. Нарочно избягвам думичката „чужбина“, защото на практика „чужбините“ – и слава Богу – стават все по-малко. Нима шуменци, заселили се с хиляди в мадридското предградие Хетафе, живеят в чужбина? Каква чужбина може да бъде Испания, ако сме в Европейския съюз?

Нима хилядите ни сънародници, които мият чинии, носят куфари и гледат възрастни хора, трябва да чувстват Холандия или Англия като чужбина?... В рамките на Европейския съюз чужбините наистина стават все по-малко и трябва да свикваме, че все повече хора край нас ще търсят успеха си в страни, в които българският език е по-скоро екзотика.

Истината е, че един успял българин зад граница е много по-полезен за родината си, отколкото ако успее тук. Там, където българският език е екзотика, конкуренцията е в пъти по-голяма и успехът е в пъти по-сладък. А всъщност най-сладкото и най-успешното е да си направим една мини Европа край нас всеки ден – там, където живеем, работим или просто минаваме. И така, едни седем милиона малки Европи ще направят нас, българите, да се чувстваме пълноценна част от едно от най-красивите и успешни места на планетата. То се нарича... Европа. Там, където ще се връщаме още дълги години. Всеки ден.

ТАЗИ СТАТИЯ НА АНГЛИЙСКИ

-----------------

Максим Бехар е един от водещите PR експерти в България. Целият му живот е свързан с публичните комуникации. През 1994 година създава и до днес управлява известната PR компания M3 Communications Group, Inc. Започва кариерата си като журналист. По-късно е един от създателите на в. "Стандарт" (1992 г.). През 1999 г. е първият български член на IPRA, а от 2005 г. е единственият българин – член на American Public Relations Society. От 2009 до 2011 е председател на Българската асоциация на PR агенциите. През февруари 2012 година е един от участниците във встъпителния дебат на Световния PR форум в Давос, чийто член на Борда е от 2010 година. Ентусиазиран е от възможностите, които носи модерният свят на високи технологии и нови медии. Голямата му страст са технологичните новости, които му помагат да е в крак с динамичното време в бизнеса и комуникациите.