Пролетно пътешествие в книги: Идеи за пътуване към себе си

Независимо дали ще си вземем отпуска или пък ще намерим време през уикенда, а защо не и по време на празници, всички знаем, че „човекът е човек, когато е на път“.

Затова, подтикната от разпъпилите клони и минзухари, давам своите препоръки за книги, които ще ви накарат да стегнете куфарите и да потеглите накъдето ви видят очите. Повечето от тях са мемоари или дори пътеписи, но са толкова интересни, че вдъхновяват мечти за далечни страни и опасни преходи.

Дори и към момента да нямате възможност да отпътувате, то за какво тогава са книгите – нали да ни отведат на места, далеч от прозаичната действителност?

Затягайте коланите и да потегляме!

1. „Шантарам“, Грегъри Дейвид Робъртс

„Шантарам“ опиянява читателя с множеството цветове, подправки, аромати и истории, които се развиват в Индия през 80-те години на XX век. Вероятно повечето пътешественици свърват Азия именно с тази екзотична страна, която несъмнено има доста минуси (като висока престъпност, нехигиеничност и бедност), но пък нали именно това е предизвикателството, което различава авантюриста от туриста.

2. „Моето приключение в дивото“, Черил Стрейд

Черил Стрейд е млада американка, която си поставя предизвикателството да извърви пеша 1800 км по Тихоокеанския хребетен път. Разбира се, зад такова решение стоят редица житейски неудачи, които са свързани със загуба на родител, безразборен секс и дрога, но пътят е пречистване и писателката разбира това от първо лице.

Това вдъхновяващо четиво вече си има един прекрасен екранен близнак, който радва сетивата и заради Рийз Уидърспуун в главната роля.

3. „Ай-ай и аз“, Джералд Даръл

Която и книга на Джералд Даръл да хванете, все е за пътешествия. Независимо дали описва приказното си детство на остров Корфу или експедициите си по света в търсене на редки видове животни, историите му винаги са гарнирани с много остроумия, прекрасно чувство за хумор и сладки животинки (или ако не са сладки, той ги описва така). Някои от книгите му са изчерпани като тираж у нас, но пък има нови издания, които ще вдъхнат любов към природата и пътешествията у малки и големи. „Ай-ай и аз“ е един такъв пример.

4. „Buen Camino! Пътят на Сантяго“, Момчил Савов

Момчил Савов е, смея да кажа, един типичен българин – със своите плюсове и минуси. Той описва по прекрасен и доста забавен начин как се е родила идеята да измине Пътят на поклонниците до Сантяго де Компостела в Испания и как той го е променил. От скептичен и мрънкащ, авторът става одухотворен и вярващ в чудеса.

Като човек, чиято мечта е един ден да измина този път, книгата за мен беше освен интересна, и доста полезна. Той дава информация за цените, престоя, болките в краката, багажа, прекачванията при полета в началото на пътешествието и много други полезни съвети. А едно от предимствата да четеш роден автор е, че разбираш тънкия хумор и дори самоирония, които влага в описанието на типично българските черти.

5. „Яж, моли се и обичай“, Елизабет Гилбърт

Бестселърът на Елизабет Гилбърт бързо превзе (дамските) сърца, които са жадни за духовен катарзис чрез пътя. Филмът с Джулия Робъртс пък съвсем взриви де що имаше жена, която иска да промени живота си. Макар да не съм фен нито на филма, нито на актрисата, то книгата предразполага повече към размисъл и определено не е просто един скучен пътепис за Италия, Индия и Индонезия.

6. „Хартиени градове“, Джон Грийн

Стигаме и до момента, в който няма мемоари или пътеписи, а чисто удоволствие от пътя. Авторът на тийн-бестселъри Джон Грийн най-добре може да опише какво означава да пътуваш с приятели от точка на точка и какъв купон е това, особено ако имаш крайна цел. В „Хариени градове“ става въпрос за изчезнало момиче и неговите улики, които остава, за да е намерено.

Книгата се казва така, защото Грийн е проучил, че  всеки съставител на карта прави по един измислен град, който вписва като свой отличителен белег, но всъщност тази точка я няма в реалността. Така тази точка се преписва от другите съставители, които не подозират за „измисления град“ и добавят своя „хартиен град“. Хубавото е, че тези точки са достатъчно незначителни, за да не объркват или подвеждат потребителя – пътешественик.

7. „На изток – в Рая“, Изабела Шопова

С изключително чувство за хумор и висока духовитост, характерна за нея и книгите й, Изабела Шопова ни разкри повече от живота си на емигрант в непознатите за българите Нова Зеландия и Австралия. Поднесени малко като пътепис, малко като мемоари, историите на Шопова визират културния шок, изживян в „Рая“, както тя нарича Нова Зеландия.

Авторът се впуска от приключение в приключение и всички нейни почитатели ще могат да се насладят на преживяванията й, подправени с голяма доза хумор, на страниците на интригуващите й произведения.

За срещата ми с писателката може да прочетете ТУК.