Да благодарим на руския патриарх Кирил за признанието за България

Посещението на руския патриарх Кирил в България предизвика неочаквано висок обществен интерес.

Но тази първа по рода си съвременна визита в България на главата на Руската православна църква е твърде забележителна по една друга причина: Негово Светейшество патриарх Кирил направи изрично признание за едно от най-важните постижения на българската нация в глобалната история, а именно:

Ролята на България в разпространяването и развиването на гръко-римската християнска цивилизация в огромна част от Евразийския континент чрез развиването на отделна българо-славянска (западните автори я наричат гръко-славянска) култура, основана на Източното православие, славянския език и кирилицата.

Като се оставят настрана академичните и практическите спорове за „източността“ на славянските нации в Източна Европа, Русия включително, всъщност именно работата на българските книжовници и монаси (които пък тъкмо са се изучили от културната, религиозната и академичната традиция на Византия) вкарва голяма част от Евразия в европейската цивилизация преди 11 века, а България се явява „културен Пиемонт за източно- и южнославянските нации в Европа“.

По време на срещата си с българския президент главата на руската православна църква наблегна на факта, че България и Русия споделят общо културно и духовно наследство като източноправославни и славянски нации, използващи кирилицата, славянската писменост, разработена през 9. в. в Първото българско царство [или империя, както е познато в западната историография, т.е. First Bulgarian Empire (681-1018 AD)].

„Делото на Кирил и Методий поставя основите на културната идентичност на българския, на руския, както и на другите славянски народи, а първите мисионери в Русия, носители на новите християнски ценности, са българските духовници“, подчерта руският патриарх, очевидно имайки предвид разпространението на християнството и славянската писменост през 10. и 11. в. от Първото българско царство в Киевска Русия.

Все пак да напомним, че в края на 9. век св. Наум Преславски и св. Климент Охридски, българските ученици на св. Кирил и св. Методий, които са авторите на първоначалната славянска азбука, наречена глаголица, създават нова славянска азбука, наречена кирилица в чест на техния учител.

Общата история на църквите на България и Русия продължава така, че между 10. и 18. век цели осем български духовници заемат ръководни постове в Руската православна църква като Киприян Българина, митрополит на Москва през 1379-1406 г., и Григорий Цамблак, епископ на Киев през 1413-1420 г. (Очевидно до края на късното Средновековие славянските езици в Европа са били толкова взаимозаменяеми, че съответните нации са можели свободно да разменят учените си люде.)

В София руският патриарх Кирил добави, че именно тези културни и духовни връзки оцеляват през вековете, те са в основата на масовия героизъм на руските войници през Освободителната война (1877-1878 г.) и са живи и днес.

Признаването на ролята на България в създаването на източноправославната славянска култура може и да не изглежда толкова „голяма работа“ в епохата на глобализацията след 11 септември и след 2008 г., колкото е изглеждало в движението на панславизма в края на 19. век или през 20. в. в доминирания от (Съветска) Русия Източен блок. Може и да не е много впечатляващо в очите на западната общественост, която често гледа на Русия като злощастна автокрация, или в очите на издигащите се незападни сили, за които цялата тая работа със славянската култура си е регионален европейски въпрос от много далечното минало.

Но признаването от страна на руския патриарх Кирил на цивилизационната роля на България в международната история е много важно. Най-малкото защото това е история на велики, смели мъже, които дръзват да създадат изцяло нова култура (макар и като част от западната цивилизация) от нищото, като тя впоследствие достига до голяма част от Евразийския континент със словото на християнския Бог, записано с кирилицата на славянски език.

Другия важен аспект е, че България твърде рядко получава положителни международни признания от когото и да било. Дори братовчедите руснаци, като граждани на една велика сила, като цяло имат твърде малко желание да признаят значимостта на някога великото българско Царство, а днес дребна балканска държава, за тяхната история, култура и идентичност. Така че – благодарим Ви, Ваше Светейшество патриарх Кирил, за това, че напомнихте тези факти.

ТАЗИ СТАТИЯ НА АНГЛИЙСКИ