Жак Атали: Къде са „Лондонските документи“?

Откакто бе разкрито съществуването на голям брой скрити сметки в Панама, присъстваме на много конфузен дебат.

Най-напред се симулира откритие, че огромните богатства се измъкват от плащането на данъци: знае се, при това отдавна, че това става ежегодно с една трета от създаваното в целия свят състояние и че тези ресурси болезнено липсват навсякъде, особено в най-бедните страни.

След това се преструват, че само няколко екзотични места дават възможност да се скрият състояния от фиска.

В същото време много страни, сред които най-уважаваните, дават възможност да се направи това.

И най-накрая, сред тези, които ги използват, се смесват три типа лица:

1. Хора, които са извършили престъпления и крият доходите си от тях в данъчни убежища. Те са в нарушение на закона в собствените си страни.

2. Хора, които честно са спечелили пари, но решават да ги сложат на завет, или като ги скрият с измама от фиска на своите страни, или уреждайки легално дохода си, който се облага само в данъчния рай, което е морално укоримо.

3. И накрая идват другите, които напълно легално, загрижени за дискретността си, са избрали да открият сметка в тази страна, за да депозират споите спестявания, получени от законна дейност, след като са платили всичките си данъци и са уведомили данъчните власти в своята страна за мястото на своята собственост. Към тези хора не може да има никакви претенции.

Ясно е, че Панама не е единствената страна, която предлага такова тайно убежище. И още по-малко само тя предоставя изгодни финансови условия. В такъв случай е подходящо да се дадат различни отговори на тези различни хипотези.

1. Криминалните дейности трябва да бъдат разкривани и всички страни да бъдат задължени да съобщават на всички останали (а не само на САЩ, какъвто е случаят с Панама) сметките на лице, заподозряно за нелегална дейност. Държавите, които откажат, наречени „несътрудничещи”, трябва да бъдат санкционирани по-строго, отколкото сега и да бъдат изключени от международната общност, дори до лишаване от правото си да гласуват в ООН. Трябва също престъпниците да може да бъдат съдени и извън страната си, разследвани от Международен финансов трибунал: разпилявайки ресурси на нациите, върху тяхната съвест тежи толкова смърт, колкото върху съвестта на осъдените в Хага за престъпления срещу човечеството.

2. Срещу страните, предлагащи прекомерни данъчни облекчения, напълно легално трябва да се води борба. Много е трудно да си представим това като знаем, че в първите им редици има няколко щата от САЩ, като Делауер, и няколко европейски страни, като Великобритания или Люксембург. Предвкусвам с удоволствие публикуването, някой ден, на „Лондонските документи”, които ще разкрият как толкова уважаемото Сити приютява много финансови и данъчни подлости във вреда на страните, където са създадени тези богатства. Ще бъде безкрайно по-важно и значимо, отколкото няколкото разкрития от Панама.

3. Всеки кандидат за изборна длъжност, каквато и да е тя, трябва да представи справка за платени данъци и да заложи с декларация честта си, че не е изнесъл с цел укриване от данъци на свои пари или тези на компания, която управлява, от страната, на която е гражданин, или в която се кандидатира. Дори това да е легално. В политиката неморален акт е също толкова неприемлив, колкото престъпния. Ще дойде време да си спомним за това.

--------------------

Жак Атали е френски икономист, финансист и философ. През 1991 г. става основател и първи ръководител на новата Европейска банка за възстановяване и развити. Автор е на романи, есета и монографии, сред тях се откроява книгата "Евреите, светът и парите", която е преведена и на български език.