Дойче Веле: Меркел с Ердоган до края на света

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган посрещна, така да се каже, по приятелски германския канцлер Ангела Меркел в Истанбул. Това далеч не е тривиална задача, имайки предвид изказването на неговия съветник Игит Булут, който в прав текст заяви, че Турция може да прекрати всичките си споразумения с Евросъюза, ако Брюксел не приеме нейните искания.

В това изказване прозира прекалена самоувереност или дори ирационалност, но както и да го въртим, за Меркел това е реалност, която тя отдавна вече е приела за даденост. Канцлерът се нуждае от Турция, защото в момента няма никаква друга алтернатива на споразумението за бежанците с Ердоган. Турският президент знае това и се наслаждава на своята нова власт.

Меркел предостави допълнителни възможности на Ердоган

Всеки ден идват все нови и нови доказателства: съдебната кампания срещу германския сатирик Ян Бьомерман, арестите на турските журналисти, отнемането на депутатския имунитет, което ще позволи на Ердоган да изпрати кюрдските народни представители в затвора. И вече е подготвена почвата за следващото избухване на Ердоган: ако в началото на юни германският Бундестаг приеме резолюцията, в която масовите убийства и депортации на арменци в Османската империя по време на Първата световна война /1914-1918 г./ бъдат признати за геноцид, поредният пристъп на ярост на турския президент няма да бъде избегнат.

Ердоган прави всичко това не само, за да ядоса Германия и останалите държави от Евросъюза. Ние не можем да не признаем, че Меркел в резултат на своята миграционна политика увеличи силата на турския президент. А Ердоган не пропусна да се възползва от тази възможност.

Символични германски жестове

За вътрешна германска консумация Меркел в началото на своята визита в Истанбул се срещна с представители на турското гражданско общество – но не с кюрдските активисти и преследваните журналисти. В различни интервюта тя изрази безпокойството си от нажежената вътрешнополитическа ситуация в Турция, за да подчертае след това много бързо, че Анкара строго се придържа към постигнатите споразумения по миграционната политика.

Какво последва? След разговора с Ердоган само кратко изявление: на срещата не са изяснени всички неразрешени въпроси. И че няма никаква яснота относно това дали ще бъде въведен от 1 юли безвизовият режим за посещения на ЕС от турски граждани. Но по същество това беше ясно по-рано.

Никаква романтика, сурова реалност

Вече е написано достатъчно много за това, че Меркел се сервира в ръцете на егоцентричния турски президент. Тук няма никаква романтика, канцлерката, без да се вълнува, води политика, основаваща се на интереси. И нейната игра е следната: щетите, които ще бъдат нанесени, ако се провали сделката с Ердоган, ще имат много по-негативни последици, отколкото загубата на доверие заради това, че приятелски се усмихва, докато преговаря с турския лидер.

Тази политика може да ни се струва цинична, но за момента, това е единственото, което е останало на канцлера Меркел. Ако прокарваната от нея европейска миграционна политика /или това, което е останало от нея днес/ се провали, тогава влиянието и властта на Меркел – включително и в самата Германия – ще се окажат заплашени. А точно това тя се старае всячески да избегне след 10 години на власт.