Хашим Тачи: Забавянето на ЕС като препятствие за Западните Балкани

Хашим Тачи: Забавянето на ЕС като препятствие за Западните Балкани
Хашим Тачи, министър-председател на Косово. Снимка: ЕПА/БГНЕС
A A+ A++ A

От министър-председателя на Република Косово Хашим Тачи

Novinite.bg и Novinite.com (Sofia News Agency) публикуват ексклузивна статия на министър-председателя на Република Косово Хашим Тачи по повод 9 май, Деня на Европа, в своята рубрика „Дипломатически канал“.

Novinite.bg има екскузивни права над статията на български език, а статията на английски език е публикувана единствено от Novinite.com (Sofia News Agency), EU Observer и EurActiv.

Статията, излагаща позиция на министър-председателя на Косово Хашим Тачи, е предоставена на Novinite.bg и Novinite.com (Sofia News Agency) от Министерството на външните работи на Република Косово и от Посолството на Косово в България.

 

Ерата на кървавите междуетнически войни в Западните Балкани приключи през миналия век, но въпреки това изгледите за сигурен мир са твърде далечни. Има много причини, поради които мирът и стабилността остават толкова крехки в Западните Балкани, и особено в Косово.

Ето защо ние като лидери, които сме преживели ужасните последици на войната, трябва да се изправим и да заговорим високо, преди да си позволим да бъдем изпреварени отново от същите синдроми на междуетническа омраза от миналото. Това песимистично послание не е предназначено да всее паника, а да послужи като будилник за всички нас, и особено за Европейския съюз.

Нека да припомня „бащата основател“ на ЕС Робер Шуман, който в известната си декларация от 9 май 1950 г. заявява, че „световният мир може да бъде опазен само чрез полагането на творчески усилия, пропорционални на заплахите, които го застрашават“.

62 години са изминали оттогава, но думите на Шуман са все още много актуални. Проектът, предвиден от него, който днес е Европейският съюз, е на път да успее, но само ако лидерите му отстояват твърдо приемането на останалата част от Западните Балкани в европейското семейство. Все пак нашето място в това семейство е заслужено.

Последните години се възприемат в Западните Балкани като години на значителен успех и напредък както по отношение на демократичната консолидация, така и по отношение на икономическото развитие. Това се отнася и за моята страна. Въпреки това манталитетът от миналото все още присъства в някои части от региона.

Така например нашият северен съсед Сърбия все още продължава активно да подкопава държавността на Косово. Правейки това, Сърбия поставя под въпрос съществуването на международно признатите граници на Балканите. Този начин на мислене все още за преначертаване на границите в Западните Балкани представлява най-голямата заплаха за крехката стабилност. В последните месеци и седмици Сърбия предприе няколко силни провокации спрямо Косово. Последната терористична атака срещу етнически албанско семейство в Северно Косово причини смъртта на един гражданин и рани няколко от членовете на неговото семейство. Освен това последните развития по отношение на сигурността в Македония подчертават крехката ситуация в целия регион. Това положение поражда няколко въпроса.

Защо все още не можем да преодолеем нестабилността и да създадем една по-сигурна Европа? Дали на вземащите решения в Брюксел им липсва волята да ускорят процеса на европейска интеграция за оставащите страни от Западните Балкани? Дали вземащите решения в ЕС са наясно, че като проточват този процес, помагат да се поддържа жив „бизнесът“ с конфликти на Балканите?

Не могат да се очакват лесни отговори. Но тези, които носят отговорност, трябва да дадат ясно да се разбере на хората на Балканите, че влакът, на който са се качили, е правилният. Това е влакът за Брюксел. Защото, ако това не е така, всички ще сме в опасност. Всяко едно закъснение от страна на ЕС да ускори членството на страните кандидатки от Западните Балкани директно ще подкопае нашите усилия да изградим мултиетнически общества в страните ни. Освен това забавянията ще помогнат на аспирациите на радикалите за създаване на моноетнически държави. В резултат това ще може да доведе до промяна на международно признатите граници – което е най-лошият сценарий.

Аз лично не се съмнявам, че заслуженото място на Косово е в рамките на голямото европейско семейство. Членството и равенството му в ЕС остава една пътна карта на надеждата – не само за Косово, но и за другите хора на Балканите. Ние като лидери трябва да направим така, че обществата ни да се развиват на базата на принципите, които послужиха за основа за изграждането на Европа след Втората световна война. Знаем колко труден и болезнен беше този процес.

Той обаче се доказа като успешен модел и няма причина да не го възприемем. По този начин бихме гарантирали едно по-добро бъдеще, което ще предотврати повторения на горчивото минало. Освен това косоварите са разбрали, че членството в големите демократични семейства не може да се случи чрез спъване на развитието на другите. Аз лично съм дълбоко убеден, че целият регион ще пострада, ако ЕС обмисля да затвори вратата си за новодошли като нас. Това ще бъде сериозна грешка.

В този контекст разбирам ограниченията и трудностите на лидерите на ЕС и на страните – членки на ЕС. Опитвам се да разбера техните колебания, трудните процедури на начина за достигане до решения. Преди всичко ние разбираме ключовите изисквания на ЕС към нас за достигане на европейските стандарти по отношение на междуетническа толерантност, спазване правата на малцинствата, борбата с престъпността, корупцията и т.н.

Ние, в Косово, сме успели да постигнем значителен напредък във всички тези аспекти, но досега не е имало отплата за този непредък. Напротив – другите страни в региона успяха да получат няколко „моркова“ от ЕС. Ситуацията в Косово – по начина, по който засяга работите на ЕС, – предизвиква някои негативни последици. Имайки предвид факта, че ЕС досега не е предоставил нищо конкретно по отношение на либерализацията на визите и процеса за стабилизация и асоцииране, гражданите остават обезкуражени и има ясни признаци на евроскептицизъм в това отношение.

Косово продължава да бъде единствената страна в Западните Балкани, която все още няма договорни отношения с ЕС. Причината за това определено не е, че не сме си написали домашното. Следователно всичко, което искаме, е да бъдем третирани от ЕС като равни сред равните. С други думи, искаме към нас да се отнасят честно – както към другите страни в региона. Това е минимумът, който искаме, и това е европейски принцип. Не изискваме привилигировано отношение, но искаме и ние като другите да не бъдем поставяни в неблагоприятно отношение. Всъщност курсът на ЕС спрямо Косово все още е във фазата на реториката. ЕС подчертава важността на европейската перспектива за Косово, но не се виждат никакви конкретни стъпки и всичко това остава просто говорене.

Продължаваме да вярваме в европейските принципи и ценности, но това не е помогнало на Косово да не бъде смятана все още за „черната дупка“ на региона. Сега е моментът Косово да се придвижи напред и да се доближи до дестинацията „ЕС“; сега е и моментът ЕС да ни каже, че отвъд реториката бъдещото на Косово също е конретно свързано с европейската перспектива.

Това също така би допринесло за бъдещето на мира и сигурността в региона и ще бъде решителна стъпка за затварянето на вратите на манталитета от миналото, който все още съществува в региона. Преди почти две десетилетия Войната в Косово послужи като катализатор за демократизация и европейска интеграция. Сега Косово не бива да бъде изоставяно като последната страна на нашия континент без европейско бъдеще.

Недейте да правите тази грешка: това трябва да е европейският час на Косово.

ТАЗИ СТАТИЯ НА АНГЛИЙСКИ

#Косово #Хашим Тачи #ЕС #Европейски съюз #Сърбия #Западни Балкани #евроинтеграция #Ден на Европа

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Още по темата:

Коментирай