Младенов: България не иска Европа на Париж и Берлин, а на Брюксел
В сряда, 9 май, в криптата на храм-паметника „Св. Ал. Невски" министър Николай Младенов произнесе слово „Пет години в ЕС". На снимката: Гергана Паси и Николай Младенов. Снимка: БГНЕС
България не иска Европа на Париж и Берлин, а Европа на Брюксел, заяви министърът на външните работи Николай Младенов по повод Деня на Европа – 9 май, съобщиха от българското представителство на Европейския парламент.
Над двеста души присъстваха на публичната дискусия в София по случай Деня на Европа, организирана от Информационното бюро на ЕП в България.
Специално слово по случай 9 май и петгодишнината от приемането на България в ЕС произнесе министърът на външните работи Николай Младенов, който очерта основните приоритети пред ЕС и България за преодоляване на кризата.
На дискусията, която се състоя в криптата на храм-паметника „Св. Александър Невски" сред едни от най-красивите български икони, присъстваха над 20 посланици, депутати от Народното събрание, представители на институциите и неправителствения сектор, както и много граждани.
Събитието беше под надслов „5 години в ЕС – през красивите умове на България", и беше организирано със съдействието на „Паневропейския съюз – България".
Дискусията беше открита и модерирана от Виолета Станичич, ръководител на Информационното бюро на ЕП в България, и Гергана Паси, председател на Паневропейския съюз в България.
В първата част на събитието институционалната гледна точка към първите пет години от членството на България в Европейския съюз представи министърът на външните работи, а във втората част своите позиции представиха проф. Андрей Пантев, Кънчо Стойчев, Камен Донев, д-р Любомир Канов и Любен Дилов-син.
В началото на своето обръщение министър Младенов, който е и бивш депутат от Европейския парламент, подчерта, че на датата 9 май 2012 г. се отбелязват три важни за България събития: краят на Втората световна война в Европа, раждането на европейския проект и петата годишнина от членството на страната в ЕС.
След това той продължи, че за България присъединяването към ЕС представлява „завръщане у дома", като този цивилизационен избор на българското общество е окончателен и не подлежи на съмнение.
„Днес пътят, по който нашето общество ще се развива, е въпрос на дебат. Ще изберем ли да се затворим в себе си и да критикуваме Европа, или ще изберем да се възползваме от правилата и свободата в ЕС и да даваме идеи за бъдещето? Ще изберем ли да гледаме само как да привлечем т.нар. „европейски фондове" или ще мислим как да генерираме растеж, който да ни даде повече конкурентоспособност и по-добър социален модел на развитие?", запита Младенов.
„Ако изберем да се затваряме и критикуваме, ще заприличаме на онези европейци, които, макар най-печеливши от европейската интеграция, хвърлиха върху Европа вината за собствените си неуспехи. Всички видяхме резултата – крайните леви, националистически и популистки партии излизат напред", коментира той.
Според министъра, ако България избере да се възползва от правилата и свободата в ЕС, българите ще си дадат сметка, че модернизацията на съдебната система не е нужна, „за да се задоволи амбиция на някой чиновник в Брюксел, а е очакване на всеки български гражданин".
Затова и усилията, които България полага в първите пет години на членството в тази посока, са толкова важни и вече дават резултат, смята той.
„Не можем да искаме да бъдем по-богати или по-успешни, ако нашите съседи на Балканите не са част от общия ни европейски дом, защото ние повече от другите трябва отдавна да сме научили, че докато успехът на едни на Балканите идва за сметка на други – всички губим", каза още Младенов.
След това министърът на външните работи продължи, че в период на финансова криза парите са все по-оскъдни, и поради това трябва да се положат максимални усилия европейските средства да се инвестират в инфраструктура и проекти, които генерират работни места и имат максимална икономическа възвращаемост за обществото.
„Все по-често се задава въпросът дали трябва да изберем да заложим на финансовата дисциплина и ограничаването на разходите, или трябва да отпуснем финансовата дисциплина и да харчим повече, за да излезем от кризата. Отговорът, който Европа ще даде на този въпрос, може да бъде нейният край или началото на нейното възраждане", продължи той.
Николай Младенов изброи пет приоритета за България и ЕС, чрез изпълнението на които европейската общност може да се противопостави на кризата.
На първо място министърът постави разширяването на единния пазар, което включва създаването на общ енергиен пазар, на единен пазар на дигиталните услуги и интегриран отбранителен пазар.
По думите му след това идва насърчаването на свободната търговия: 2012 г., според него, може да бъде годината на европейските търговски споразумения, като могат да бъдат завършени преговорите с Индия, Канада и Сингапур и до лятото да започнат такива с Япония.
Само тези споразумения могат да донесат на ЕС 90 милиарда евро брутен вътрешен продукт, посочи министърът.
Не по-малко важно е и намаляването на тежестта за бизнеса в България и в общоевропейски план, каза Николай Младенов, очертавайки приоритет номер три.
Освен това, Европа трябва да използва бюджета на ЕС за стимулиране на иновации и създаването на инфраструктура за модерна икономика, изтъкна той.
И не на последно място, ЕС не трябва да се страхува от разширяването си, а напротив – трябва да го приветства, добави дипломат номер едно на България.
„Затова няма да се уморя да повтарям, че българският национален интерес е разширяването на Съюза ни именно тук, на Балканския полуостров. То е ключът към развитието, сигурността и просперитета на Балканите", завърши Младенов.
