Пресилено е да се нарече въодушевление, но определено се усети свеж полъх след присъдите на Ангел Христов и Пламен Галев, които Върховният касационен съд произнесе на 3 май.

Оказа се, че Галев не е ръководил въоръжена престъпна група, понеже нямало доказателства оръжията да са използвани – но дори и такива странни детайли не помрачиха всеобщото усещане за полусправедливост.

Момчетата обаче, оказа се, внезапно са изчезнали.

Апелът на министър Цветан Цветанов да се предадат засега остава нечут.

Как ще продължи историята оттук нататък? Ще изникнат ли отнякъде „братята“, за да изразят почуда, че някой ги е търсил? Ще се появят ли чак след пет години? Очаква ли ни положителен доклад по Механизма за сътрудничество и проверка ?

Положителен отговор на последния въпрос засега изглежда най-малко вероятен.