Малки и големи въпроси около референдума във Великобритания

Днес британците трябва да решат дали искат страната им да остане в Европейският съюз. Значението на „Брекзит” референдума поначало надхвърля границите на Острова като председателят на Европейския съвет Доналд Туск сякаш достигна връхна точка в предварителните изказвания, когато заяви че излизане на Великобритания от ЕС ще означава „край на Западната политическа цивилизация”.

Подобни мнения се чуха и отвъд Атлантическия океан, докато може би за най-прекия международен ефект от евентуален „Брекзит” свидетелстват предупрежденията на финансовите анализатори относно пагубния първоначален ефект от решението върху капиталовите пазари. Въпреки този трансграничен контекст, на първо място британският референдум е решение на британците.

През месеците на кампания различни социологически прогнози даваха предимство на единия или другия лагер, но часове преди референдума най-реалистичната позиция е, че силите са изравнени. Дебатът около членството на Великобритания в ЕС реално се води от договора в Маастрихт през 1992 г., като привържениците и противниците на Европа са обединени в лагерите си около няколко ключови позиции по определени въпроси – икономика, миграция и демография, международно положение и други.

По всеки един от тези въпроси реално може да се говори само със спекулации, докато ефекта от „необратимото”, според британски и европейски политици, решение на гражданите не стане реалност. Кои, все пак, са най-основните аргументи на лагерите „Оставане” и „Напускане”.

Икономика

Искащите оставане в ЕС, начело с премиера Дейвид Камерън и повечето международни партньори на страната му, изтъкват икономическия шок и загубата на работни места, които напускане на съюза и единния му пазар ще предизвика. Според анализ на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, в най-добрия случай всяко британско домакинство ще загуби 2200 паунда до 2020 година.

Прогнозата за първоначален шок се подкрепя и от британската бизнес организация CBI, която предупреди, че отново до 2020 година излизането от съюза ще коства 100 милиарда паунда от Брутния вътрешен продукт на страната и загубата на 950 000 работни места. Сигурен засега изглежда сривът на британската лира на валутните пазари. Според „Банк ъф Ингланд” това може да е от полза за износителите, но далеч по-отрицателен ще е ефектът за много по-големия внос на стоки.

Според искащите „Брекзит”, Великобритания може да договори отделни търговски сделки с ЕС или страните-членки в него, дори да не е част от организацията. Заедно с това се изтъква, че богатата страна ще си спести участието в общия бюджет. И по двата въпроса обаче липсва сериозна фактическа обосновка, най-вече относно възможността за договаряне на нови търговски връзки, както и за сегашния финансов баланс на отношенията „Лондон-Брюксел” . Безспорен обаче остава аргумента за недобрия икономически растеж на ЕС.

Сигурност

Искащите оставане в ЕС изтъкват необходимостта от международно сътрудничество в споделянето на разузнавателна информация, налагането на санкции и други кооперативни действия в сферата на сигурността, особено предвид сегашната нестабилна обстановка в световен план.

Според „Брекзит”-агитаторите излизането от ЕС има един очевиден плюс в тази сфера и той е, че страната ще може да води независима имиграционна политика и да предотврати влизането на рискови хора.

Имиграцията обаче е далеч по-сериозна тема в рамките на дебата.

Имиграция

Може би най-централният аргумент, около който изобщо провокира анти-ЕС настроения на Острова е постоянно нарастващата имиграция на работници от други страни членки. В началото на годината Дейвид Камерън в рамките на Европейския съвет договори страната му да въведе нов режим на плащане на социални надбавки, така че да се олекоти тежестта от мигрантите върху социалната система. На практика, новопристигналите във Великобритания ще бъдат лишени от държавни плащания за работещи, което гражданско право постепенно ще придобиват с времето.

Обещанието на Брюксел обаче не беше достатъчно за искащите „Брекзит” британски националисти и консерватори, според които чужденците ще продължат да натоварват социалната система и да взимат „британски работни места”. След заседанието на Европейският съвет Камерън изпълни обещанието и застана зад оставане в съюза, предизвиквайки разделение по темата в собственото си консервативно правителство.

Световна сила

Основен лозунг на искащите излизане от ЕС е „Да си върнем контрола” (Let’s take back control). Това предполага възможност за водене на по-суверенна и полезна за Острова вътрешна и външна политика извън ЕС и общите му правила и политики. Тази позиция резонира с нарастващите националистически политически тенденции в цяла Европа, противопоставящи се на определени аспекти на общия континентален проект и искащи по-голяма независимост на отделните държави в него. Някои виждат в този въпрос краха на либералната демокрация като властваща идеология в ЕС.

Аргументът на привържениците на ЕС е, че на днешната световна карта Великобритания би могла да има далеч по-добри позиции в рамките на по-голямата организация и като част от общоевропейските интереси. Наскоро анализаторът на „Индипендънт” Робърт Фиск стигна до връхна точка в конкретния дебат. Според него излизане от ЕС би означавало разпадане на Великобритания и цялата по-голяма Британска общност, включваща световни сили като Канада и Австралия. Според Фиск домино ефектът ще тръгне от продължаващите амбиции за независимост на Шотландия.

В случай на „Брекзит” на централната власт в Лондон ще е трудно да откаже възможността за организиране на нов референдум по този въпрос, предвид факта, че повечето шотландци със сигурност искат оставане в ЕС.