DW: Турски натиск заради "училищата на Гюлен" в България?

Турският посланик в София намеква, че в България има "училища на Гюлен". За кои училища става по-точно дума и ще се поддаде ли София на натиск, ако Анкара поиска закриването им?

Съвсем наскоро Букурещ категорично отхвърли искането на Анкара да закрие всички румънски училища, които, по мнение на режима на Ердоган, били свързани с живеещия в изгнание в САЩ турски духовник Фетхуллах Гюлен, пише в коментар "Дойче Веле". Искането е било мотивирано с това, че Гюлен бил вдъхновител на опита за военен преврат. „Както Турция не иска разрешение от Румъния да открива или закрива свои училища, така и Румъния не се меси в съответните решения на турската държава“, гласи в резюме официалният отговор на румънското просветно министерство. За да избегне отзвука от скандала в Букурещ, турският посланик в София Сюлейман Гьокче в публични изяви след опита за преврат завоалирано намекна, че било възможно да се провери дали и в България има „училища на Гюлен“.

Прицелът на Анкара е в „Дружба“

Намеците на Гьокче са насочени към двете елитни светски училища "Дружба" в София и в Пловдив, изградени с дарения и инвестиции на бизнесмени от турски произход. Обучението в тях е предимно на английски език, а като втори чужд език учениците могат да избират между немски, испански или турски. Обучението в тях е изцяло подчинено на учебните планове и програми в България, а учителите по български език и история са задължително етнически българи. Религиозно обучение не се провежда под каквато и да е форма. Възпитаниците на двете училища имат много висока за стандартите на българското образование успеваемост и са сред победителите в много средношколски конкурси и олимпиади в страната и извън нея. За това допринасят модерната учебна база, строгата дисциплина и добрите условия на живот в пансионите за учениците на „Дружба“.

Подмятанията на турския посланик за „училища на Гюлен“ в България обаче не са само „приказки от пазара“, твърдят разтревожени за бъдещето родители, чиито деца са записани в двете училища. „Дойче веле“ разполага с достоверна информация, че някои от родителите вече са получили „съвети“ по телефона да отпишат децата си. Внушавано им е било, че „Дружба“ щяла да бъде закрита. Недоумението на „посъветваните“ е свързано с начина, по който номерата на телефоните им са се оказали в тефтерите на турски държавни служители. Тревога буди и фактът, че едно чуждо посолство в София си позволява да прави черен пиар на училище, създадено в България по българските образователни закони. Натискът обаче има ефект – децата на служители в Главното мюфтийство наскоро са били отписани от „Дружба“.
Корените на раздора

Според главния редактор на софийския ежеседмичник „Заман-България“ Мехмед Юмер, причината за омразата на Ердоган към избрания през 2008-ма за световен интелектуалец номер едно Гюлен е много проста – двамата най-известни в света турци са пълни антиподи. В областта на образованието идеите на Ердоган се свеждат до изграждането на нови джамии, медресета и имам-хетапи (училища за ислямски проповедници - б.а.). Гюлен е категорично против сливането на религията с образованието и политиката. Живеещият в САЩ автор на повече от 70 философски труда за исляма и неговия съвременен прочит проповядва изучаването на техническите и природо-математическите науки като единствен начин за успоредяване с развитите нации. Нещо повече, изчистените от религиозни предразсъдъци наука и образование са най-ефикасното лекарство срещу трите основни, според Гюлен, „болести“ на Турция - невежеството, бедността и разединението.

Пълното разминаване между мирогледите на Ердоган и Гюлен е в основата на една от най- драстичните мерки на режима в Анкара след неуспешния опит за преврат – одържавяването на частните училища и изхвърлянето на улицата на 21 000 учители в тях. „Не бяха пощадени и университетите. Уволнени са повечето ректори и професори и са отнети задграничните паспорти на изтъкнати преподаватели и учени. Докато с масовото закриване на медии и поголовните арести на журналисти се цели установяването на пълен контрол върху общественото мнение, то репресиите срещу образователната система несъмнено са планирани като начин да се промени мисленето на новите поколения в посока, угодна за използващия религията за политически камуфлаж корумпиран авторитарен режим“, обобщава Мехмед Юмер най-тежките последици от новото настъпление на Ердоган срещу въведеното от Ататюрк светско образование в Турция.