Лукарски: Кръговата икономика е приоритет на председателството ни на ЕС

Кръговата икономика ще бъде един от основните приоритети на българското председателство на ЕС. Постигането на устойчив икономически ръст изисква плавен преход към модела на кръгова икономика, а това означава промяна в начина на потребление и ориентиране към повторна употреба, предаде БГНЕС.

Това посочи министърът на икономиката Божидар Лукарски на среща с министъра на външната търговия и сътрудничеството на Кралство Нидерландия Лилиан Плумен в Хага, съобщиха от МИ. Плумен подчерта, че темата за кръговата икономика е приоритетна за холандската страна и България може да разчита на тяхната подкрепа в тази насока. Конкретни сфери в областта на кръговата икономика, в които Холандия може да ни предостави експертна помощ по думите на холандския министър са управлението на отпадъци и превръщането им в енергия.

Според министър Лукарски преходът към кръгова икономика може да бъде иницииран от сектори, в които това е икономически целесъобразно, както и такива, в които са налични необходимите технологии. Цялостният подход на страната ни в разработването и прилагането на модела на кръгова икономика към българската среда изисква анализ на необходимите за осъществяването му инвестиции, както и осигуряването на широка обществена подкрепа, допълни икономическият министър. Той подчерта, че България трябва да се възползва оптимално от наличните инструменти за подкрепа, за да постигне по-ефективно използване на ресурсите и по-активно прилагане на научни изследвания и иновации с такава насоченост. Такива са Европейският фонд за стратегически инвестиции и програма „Хоризонт 2020“ в областта на инициативата „Промишленост 2020 в кръговата икономика“, която възлиза на 650 млн. евро. В тази връзка министър Плумен заяви, че холандската страна обмисля мисия у нас през 2017 г. с цел проучване на пазара и възможностите за реализиране на инициативи в подкрепа на прехода към кръгова икономика по програма „Хоризонт 2020“.

По време на срещата двамата министри обсъдиха още потенциално сътрудничество в посока насърчаване на високотехнологичните сектори на българската икономика и привличане на повече инвестиции от холандски компании в тях. По думите на икономическия министър българската икономика е с недостиг на високотехнологични предприятия и интензивни на знание услуги, а увеличаването на делът им е един от приоритетите в провежданата от българското правителство политика. „Бихме искали да се кооперираме с холандските фирми в този сектор, които знаем, че са едни от водещите в света“, посочи още той. Според Лукарски динамичното развитие на ИКТ сектора у нас е предпоставка за увеличаване и разширяване на холандските инвестиции в тази сфера. Нидерландия е водещ инвеститор у нас, а през последните години заема и лидерската позиция с общ обем на преките инвестиции от над 7 млрд. евро за периода 1996-2015 г. По думите на министър Лукарски този факт прави Холадния стратегически и много важен партньор за страната ни не само в сферата на високите технологии, но и други области от взаимен интерес.

"Активно развиващите се през годините търговско-икономически отношения между България и Холандия са сериозна база за задълбочаване на двустранното ни сътрудничество и в областта на търговията“, заяви на срещата министър Лукарски. Конкретни области, в които има потенциал за успешни партньорства между български и холандски фирми са текстил и облекло, производството на мебели и дървопреработването, морската индустрия и корабостроенето, научната и развойна дейност, иновациите, управление на води и отпадъци, транспортна инфраструктура и др. Сред обсъдените теми бяха и разширяване на достъпа на български малки и средни фирми и стартиращи предприятия до холандския пазар, като по думите на министър Лукарски за много от тях е все още трудно да се ориентират за възможностите за проникване на холандския пазар и намиране на партньори.

Министър Лукарски подчерта още, че за страната ни особено ценен би бил холандският опит в сферата на иновациите и научно-изследователската дейности и по-специално предоставянето на подкрепа за компании, разработващи иновативни проекти и привличането на инвеститори във високотехнологични производства чрез изграждането на технологични и индустриални паркове. Той допълни, че страната ни развива приоритетно „София Тех Парк“ – проект, насочен към стимулиране на технологичния трансфер и повишаване на конкурентоспособността, който цели да създаде подходяща платформа за коопериране между наука и индустрия. Той представи и идеята за създаване на регионален иновационен хъб в София в рамките на мрежата на Европейския институт за иновации и технологии (EIT). По думите на Лукарски такъв хъб предоставя редица възможности за сътрудничество и обмен на практики между България и Холандия, както и привличането на водещи университети от двете страни, които да работят заедно с бизнеса.

Двамата министри обсъдиха още темата за корпоративната социална отговорност (КСО), която е особено важна за холандския бизнес и общество. У нас този ангажимент на компаниите не е толкова силно застъпен. По думите на министър Лукарски българското правителство работи в посока засилване на ангажиментите на държавата като координатор за ускореното прилагане на политиките в сферата на КСО. Той допълни, че като добра практика и стимул за компаниите през годините са се очертали конкурсите за постижения в тази област и наградите за отговорен бизнес.

За периода януари-март 2016 г. износът на страната ни за Нидерландия е в размер на 140.0 млн. Евро, отчитайки ръст от 13.2%, в сравнение със същия период на 2015 г. Този износ заема 2.6% от общия износ на България за периода.

Вносът от Кралство Нидерландия за януари-март 2016 г. е на стойност 223.8 млн. евро. Това е ръст от 9.8%, в сравнение с първото тримесечие на 2015 г. Този дял е 3.2% от общия внос и се нарежда на 10-то място в българския внос. Салдото все още е отрицателно за България и е на стойност -83.8 млн. евро.

През 2015 г. износът за Нидерландия е в размер на 540.2 млн. евро (9.2% ръст в сравнение с 2014 г., 2.3% дял и 10-то място в българския износ), а вносът от Нидерландия възлиза на 882.7 млн. евро (22.6% ръст спрямо 2014 г., 3.3% дял от общия внос, 10-то място във вноса). Салдото е отрицателно за България и е на стойност -342.5 млн. евро.