На изток от рая на ЕС: Кое е по-добре от това да си Троянски кон на Русия?

Назначаването на досегашния български посланик в Израел Юрий Щерк за посланик на Европейския съюз в Узбекистан от отговорника на ЕС по външни отношения Катрин Аштън трябваше да привлече много повече обществено внимание в България.

Това събитие е важно, не просто защото Щерк, който е дипломат от кариерата, стана вторият българин посланик на ЕС – след като още при раждането на Европейската служба за външни отношения преди година и половина бившият премиер Филип Димитров бе назначен за посланик на Съюза в Грузия.

Фактът, че и двамата българи, които станаха посланици на ЕС, са изпратени в страни от бившия Съветски съюз (Грузия и Узбекистан) идва да подчертае един потенциал, който България все още съхранява, но по най-глупав начин не е съумяла да използва до днес, а именно: потенциалната способност да бъде мост, да обединява или по друг начин да помага за интеграцията на растящите икономики от бившия Съветски блок и Западна Европа (ЕС).

Този потенциал за сближаване произтича от културната близост на България и с Запада, и с Русия (която се беше трансформирала в статут на „най-добър сателит" по време на Източния блок), и изглежда съществува, независимо от пилеенето на съответния „политически капитал" от българска страна през последните 20 години, или от факта, че заради близостта на езика им с руския, малцина българи говорят и пишат правилно на руски. Така че ако има някаква сфера в международната политика, където България има „ноу-хау", то това е сферата на бившия Съветски съюз. (Това вече не се отнася за България и сферата на Арабския свят и някои африкански държави).

За съжаление през последните две десетилетия, особено след присъединяването си към ЕС, България, чието общество остава доминирано от посткомунистическа олигархия от руски тип (макар и от много по-малък мащаб), стана по-известна като „Троянския кон" на Русия в ЕС.

Понеже изгледите в това отношение не са много добри, остават надеждите. Да се надяваме, че примерите на посланиците Димитров и Щерк – които вече са начело на европейската дипломация в бившите съветски републики – може да станат катализатор за това България да помогне за изграждане на „мостове" между ЕС и страните от бившия СССР, тьй като по-голямата регионална интеграция става все по-важен въпрос в епохата на растяща глобална конкуренция.

ТАЗИ СТАТИЯ НА АНГЛИЙСКИ