Българите гледат с добро око повече на осиновителите, отколкото на осиновените

56% от българите считат, че обществото ни е по-скоро толерантно към осиновителите, а само 46% са съгласни, че българското общество е толерантно към осиновените.

Това сочат резултатите от проучването на нагласите на осиновяването на Българска асоциация на осиновени и осиновители, пише БГНЕС.

Проучването е било онлайн, съдържа 800 интервюта и се е състояло през април тази година.

92% от анкетираните смятат, че осиновяването е по-добрата алтернатива от настаняване в центрове от семеен тип или дългосрочна приемна грижа. 69% считат, че осиновяването е важен за обществото въпрос. Според 82% от извадката държавата трябва да координира процеса по осиновяване, съвместно с всички заинтересовани страни в обществото - неправителствени организации, сдружения и други. 77% от интервюираните са на мнение, че семействата, които не могат да имат деца поради репродуктивни проблеми, трябва да осиновяват.

42% от анкетираните посочват, че ако оставеното за осиновяване дете желае след като навърши пълнолетие, то трябва да знае кои са биологичните му родители, без значение дали те са съгласни да бъдат разкрити. 29% са на мнение, че трябва законово да е възможно братя и сестри от един биологичен родител да могат да се откриват.

71% считат, че децата трябва да имат повече възможности законово да намират информация за произхода си. 63% посочват, че родителите трябва да кажат на детето, че е осиновено, когато преценят, че то е готово за това. 24% от анкетираните са на мнение, че разкриването на тайната на осиновяването трябва да стане във възможно най-ранна възраст.

Повечето хора смятат, че осиновяването е много хуманен акт, стига, обаче осиновителите да не са хомосексуални, или, осиновителите са благородни хора, стига да са млади или на средна възраст. Осиновените деца са същите като всички останали, но, ако са от някои конкретен етнос, имат лоши гени, според по-голямата част от анкетираните хора.

Гергана Богданова, председател на Българска асоциация на осиновени и осиновители, обясни, че, когато е започнала работата по този проект, е било установено, че родителите продължават да се притесняват да афишират статуса си на осиновители в обществото, страхуват се да се снимат, да излизат пред медиите. Запитахме защо толкова години по-късно това продължава да се случва, призна Богданова. Тя добави, че в асоциацията са постъпвали сигнали за неглижиращо отношение към децата от страна на деца и учители в училище.

От своя страна Желязка Иванова, представител на Българска асоциация на осиновени и осиновители, коментира, че „все още в България темата за осиновяването е тема табу и затова организацията ни се е заела да промени тези обществени нагласи и да покаже какво всъщност е осиновяването. „Осиновяването е раждане през душата, а не през тялото. То е смисълът да имаш дом и семейство, което се гради на безрезервната обич и доверие на хората едни към други. Осиновяването ни показва значението на думата родители и ни кара да разберем какво е да даваме без да очакваме да получаваме”, заяви още Иванова.

По време на кръглата маса на тема „Обществените нагласи към осиновяването“, на която бе представено и проучването, министърът на труда и социалната политика Зорница Русинова напомни, че преди месец съвместно с министъра на правосъдието Екатерина Захариева са били публикувани промени в Семейния кодекс. „Тяхната цел е по-добра възможност за децата, които могат да бъдат осиновени. Защото нашата грижа за децата, които са в риск, е да създадем такива предпоставки, че системата на МТСП, агенциите и всички доставчици на социални услуги, да подкрепим децата и семействата, които желаят да осиновят, каза Русинова и добави, че е важно тези деца да са щастливи в семействата, в които отиват да живеят. „Промените, които сме предвидили са по-скоро административни и целят до голяма степен подобряване на ефективността на системата на осиновяването”, каза още Русинова.

От днес започва и Национална информационна седмица за осиновяването.