Близки, колеги и почитатели се сбогуваха с Юлия Огнянова в Народния театър

Десетки близки, колеги, бивши нейни студенти и почитатели във фоайето на Народния театър „Иван Вазов” на траурна церемония сведоха глави пред тленните останки на режисьорката проф. Юлия Огнянова, която почина на 93 години. Бели есенни хризантеми бяха обсипали ковчега и траурния кът, пише БГНЕС.

Мнозина си спомниха за твореца, приятеля и колегата, за мъдрите й слова и напътствия, като тези: „За да разбереш времето, вгледай се в някоя от свободните му личности”. В една от книгите за почит, поставени пред входа на театъра, четем: „Обичаме те! Ще ни липсваш! Загубихме голям човек и творец! Тя ще ни чака там…”

„Юлия е част от моя живот, част е от оная група, от която излезе моя голям учител Методи Андонов. Тя е последната от онова, истинско свободно поколение. Те бяха хора на духа,истински,животът им бе да се хвърлят в истината, на което днес му викат абсурдно”, сподели пред нас актьорът Стефан Мавродиев. „Тя ми беше учителка във ВИТИЗ и е голяма загуба- лична и за театъра. Ще я запомня с това, че беше голям Човек и ни учеше не само на професионални умения, но и на житейски”, спомни си Маргарита Георгиева, бивш театровед. „Беше наша учителка и винаги ще остане в сърцата ни, защото беше велик творец и прекрасен човек, който ще ни липсва. България загуби едно от светилата си”, каза за проф. Огнянова нейната ученичка Валерия Пиърсдорф, която днес живее в Германия. „Много ни е скъпа за нас, с Виолета Бахчеванова, защото тя беше първата режисьорка на Виолета, във великолепния спектакъл „Барабанчици”, който събираше публиката на цяла България,идваха с автобуси- това бе златният период на бургаския театър. Безкрайно ни е мъчно”, сподели с тъга и известният актьор Васил Стойчев.

Бележитата театрална режисьорка Юлия Огнянова почина на 93-годишна възраст след инсулт. Първо учи медицина, а след това режисура във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов". През 1953 г. завършва "Театрознание" в Москва, Русия. След завръщането си в България работи като режисьор в театрите в Бургас, Пловдив, София. От 1957 г. до 1960 г. тя е драматург в Драматичния театър в Бургас, където през 1959 г. поставя първата си постановка като режисьор "Всяка есенна вечер". От 1960 г. в продължение на четири години е режисьор в театър "Трудов фронт" в София. От 1971 г. до 1975 г. е режисьор в "Театър 199" , а от 1975 г. до 1978 г. работи като режисьор в Драматичния театър в Пловдив. От 1953 г. до 1957 г. е съветничка в Комитета за наука, изкуство и култура. От 1978 г. прави различни спектакли за много театри в цялата страна, гастролира в Рига (Латвия), Познан (Полша), Реджио Емилия (Италия), Париж (Франция) и др. От 1953 г. преподава театрознание, режисура и актьорско майсторство за куклен театър в във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов". Нейни възпитаници са режисьорите Теди Москов и Александър Морфов, актьорите Мая Новоселска, Васил Василев-Зуека, Кръстю Лафазанов, Мария Сапунджиева и др. Юлия Огнянова е създала повече от 100 постановки в различни градове на страната и в чужбина, сред които "Майка Кураж" от Бертолт Брехт, "Антигона" от Жан Ануи, "Опит за летене" от Йордан Радичков, "Демиградски смешила" от Георги Кирков и др. На 27 април 1998 г. проф. Юлия Огнянова е удостоена с награда "Аскеер" за цялостно творчество, на 27 март 2009 г. тя получава наградата "Икар" на Съюза на артистите в България за цялостен творчески принос към развитието на българския театър. На 17 септември 2009 г. Юлия Огнянова е удостоена с наградата на Столична община за постижения в областта на културата, а на 19 май 2005 г. с орден "Стара планина" първа степен за изключително големите й заслуги към България в областта на културата.