Дали предишните неуспехи ще принудят Москва да промени политиката си и да се премине към по-ефективна енергийна стратегия?

През последните пет години експортната и вътрешна зависимост на Русия от въглеводородите съществено се засили. Тя продължава да увеличава добивът на петрол и газ, модернизира този сектор, извърши разгръщане на изток, целейки диверсификация на експортните пазари и ускорено проправя нови газопроводи в Европа, избягвайки транзита.

Това, как тя напоследък се бори за проектите за тръбопроводи в Турция и България, демонстрира повратливостта и съобразителността на Москва, която омесва в едно геополитиката и въглеводородите. По инициатива на относително новата компания „Новатек“ Русия бързо строи инфраструктура за втечняване на газ и транспорт на втечнен природен газ (ВПГ) в големи количества. По всички измерения и въпреки санкциите Русия е мощна сила в областта на добива и доставката на природни горива, пише БГНЕС.

В същото време други традиционни производители на петрол и газ предприемат смели стъпки по преформатирането на техните стратегии и за привеждането им в съответствие с бързо променящата се енергийна сфера. Саудитска Арабия реализира планирана до 2020 г. национална програма за преобразуване, стремейки се да намали своята зависимост от износа на петрол. Оман, в партньорство с компанията “Шел”, въвежда на проектна мощност електростанция на слънчева енергия с мощност хиляда мегавата. А катарски инвестиционен фонд инвестира средства в чисти технологии.

В Африка южно от Сахара правителствата на страни като Кения, Нигерия и Кот д'Ивоар, многонационални корпорации и обществени предприятия съдействат за създаването на високотехнологични и икономични мини-мрежи, реализират проекти на независима газова енергетика, а също така работят върху замяната на течното гориво с природен газ и/или възобновяеми енергийни източници.

Що се отнася до потреблението, то ЕС и САЩ са начело по въпросите за субсидиране, прокарване и ускорена реализация на проектите за енергоснабдяване, съкращаване на въглеводородните емисии на базата на възобновяемите източници. Успоредно с това все по-често заменят въглищата с газ, който е много по-чист.

Поразява колко бързо претърпяха фиаско усилията, предприети през 2010 г. от руския вицепремиер Аркадий Дворкович, за осъществяване на програма за енергийна ефективност, която беше подкрепена по законодателен ред. Между другото, ползващите се с държавна поддръжка усилия за разработването на нови, в това число, и зелени технологии в Сколково, не се осъществяват с такъв размах, че да имат материални последствия, а и тази работа се води доста пасивно. Започнатите през 2013 г. опити за субсидиране на слънчевата енергетика, а също така работата по предоставяне на енергийни договори за изработването на повече от един гигават електроенергия стигнаха до задънена улица, доколкото валутните и други икономически фактори рязко снижиха очакваната доходност. В края на 2015 г. бяха внесени поправки, за да бъде помогнато на реализирането на плановете на правителството за създаване на генериращи мощности в слънчевата енергетика на гигават и половина към 2020 г., което би представлявало 0,5% от общия инсталиран капацитет.

Вятърната енергетика и биогоривото също не могат да се похвалят с големи успехи. Въпреки че Русия активно поддържа и подписа Парижкото споразумение, а президентът Владимир Путин обяви 2017 г. в Руската федерация за година на екологията.

Тази есен предстои утвърждаването на законопроект за климатичните споразумения. Ограничената публична дискусия по този въпрос показва, че за конкретни политически крачки и търговски инсталации още е рано да се говори. „Златната ера на газа“, която възвестиха в началото на века Русия, Катар, Алжир и няколко други държави, както и преди си е жива и здрава, а нейните привърженици рекламират такива нейни качества като чистота и достъпност. Но вече наближава нова епоха на разнообразие на енергийните източници.

Стремителният технологичен прогрес в целия свят помага за това структурата на потреблението на енергия да се попълва от възобновяеми източници и екологично чисти решения. Правителствата включват в дневния си ред графици за съкращаване на въглеродните емисии. В резултат на това след срещата в Париж международните финансови институции и организациите за развитие започнаха да настояват за включването в енергийните проекти на екологично чисти технологии – или в качеството на резервен вариант, или като съставна част от проектния план.

В тази бързо променяща се енергийна вселена Русия може или да игнорира новите предизвикателства, или да им отговори. Съвременната история показва, че Москва често се съпротивлява на новите реалности на енергийната сцена като слънчевата революция. На Кремъл му беше необходимо не малко време, за да признае, че газът от нетрадиционни източници предприе настъпление на експортните пазари на Русия. Само че Москва продължава да води курса на строителство на нови тръбопроводи и се придържа към несговорчива ценова политика при сключването на договорите, опитвайки се да противодейства на доставките на ВПГ от други страни, макар „Новатек“ и „Газпром“ постепенно да започват да се занимават с производството и продажбата на втечнен природен газ.

Най-важното е, че Русия може да изпусне шанса си в условията на тектонични промени на енергийния пазар, когато потребителите и производителите все повече се придвижват в посока разнообразяване на енергийните източници. Шансът за Русия, както и за всички останали световни енергопроизводители, се състои в изграждането на хранилища за енергийни ресурси, в полагането на „умни“ енергопроводи, а също така и на обекти на инфраструктурата, способстващи за модернизацията. Няма съмнение, че главната задача е в оттегляне от традиционния режим на добив и използване на въглеводородите.

Дали предишните неуспехи ще принудят Москва да промени политиката си и да се премине към по-ефективна енергийна стратегия? Ако Русия продължи да увеличава ролята на въглеводородите в ущърб на алтернативните източници, тя напълно може да изостане в прехода към нов енергиен микс. Да, Русия се страхува от загуба на влиянието, което й осигуряват тръбопроводите; но тези загуби тя може да компенсира чрез увеличаване на производителността и ефективността в конкуренция с останалата част на света за по-чиста околна среда./БГНЕС

.................

Коментарът във в. „Файненшъл таймс“ е с автори Грегори Ступницки, който е в консултативния съвет на Училището по държавна и международна политика на Колумбийския университет, и Шамил Еникеев, директор на Оксфордския международен център.