Показаха документи на 65 години по случай Деня на архивиста

65 години архивите говорят, пазят документи за създаването на нашата държавност, пише БГНЕС.

На 10 октомври българските архивисти отбелязват своя професионален празник. По повод на годишнината Държавна агенция „Архиви” обявява Ден на отворени врати за всички архиви в страната. Целта на инициативата е общественото внимание да бъде насочено към значението и функциите на архивите и съхраняваното в тях архивно богатство, с цел утвърждаването им като една от уважаваните културни институции в страната.

Посетителите в сградата на ул. „Московска“ № 5 ще могат да видят уникални и особено ценни архивни документи в читалните на Централния държавен архив и Държавен архив – София. Ще бъдат отворени и архивохранилища на Централния държавен архив. Любопитно е и мястото, където на документите се дава „нов живот“ – лабораторията по реставрация и консервация.

Стефка Петрова, директор на Централния държавен архив обясни, че по принцип най-ценните документи се пазят на особено съхранение и се избягва да бъдат излагани на показ с изключение на случаите, когато се поискат от институции като Народното събрание, администрацията на президента за техните отворени врати. Затова днес те не се излагат. За сметка на това посетителите в сградата на Държавна агенция „Архиви” могат да видят оригинални скици от произведенията на руския художник Вадим Лазаркевич, с които по-възрастните поколения са отраснали, а по-младите ще могат да се запознаят. Изложена е и Конвенция за търговия, митници и навигация между Обединеното Кралство Великобритания, Финландия и България, както и художествено изработен поздравителен адрес от кмета на град в Братислава до Цар Фердинанд.

Сред най-ценните документи, които по принцип държавните архиви пазят, са Търновската Конституция, двете сребърни конституции и Манифестът за обявяване на Независимостта на България. „Съхраняваме огромен масив от снимков материал, малка част, от които могат да се погледнат и на нашия снимков сайт. Съхраняваме документи на известни личности, които са с принос към нашата история – държавници, политици, дейци на културата и изкуството. В техните архиви се съхраняват много ценни документи”, обясни Стефка Петрова.

Тя уточни, че гражданите могат да разберат какви ценни документи съхранява държавният архив в дълбочина в неговия сайт, където е предоставена информация за документите, които архивите съхраняват. „В цял стелаж са разположени албумите от българската монархическа институция, които са безкрайно добре художествено изработени. Те са в процес на дигитализация, за да ги предпазим от унищожение при ползването им в оригинал”, допълни директорът на държавният архив.

По-масовите документи в Държавна агенция „Архиви” са непосредствено след Освобождението на България през 1878 г., въпреки, че най-старият документ е от XII век. „Имаме и частични документи, които се намират в личните архиви, в някои учрежденски архиви. Масовите документи илюстрират създаването на нашата държавност и укрепването на нашата държава. Имаме документи на първите шест министерства, които са създадени непосредствено след приемането на Търновската Конституция. Особено ценни са документите в архива на Министерство на финансите. Преди 2-3 години направихме пълно разкриване на тези архиви и самите ние не очаквахме да намерим толкова ценна информация”, обясни Стефка Петрова.

Критериите за разкриване на документите са чисто архивистични и исторически. Единият от критериите е събитието, което отразяват тези документи, друг от критериите е периодът, в който са създадени те. „Имаме и график за обработката на документите, защото в архивите са съхраняват много масиви от документи, които не са разкрити все още и нямаме кадровия, за да можем наведнъж всичко да обработим и дадем читателите”, уточни директорът на Държавна агенция „Архиви”.

Съхранението на документите е едно от най-важните неща за архива, като по отношение на температуро-влажностния режим се изпълняват стандартите, които са възприети в Европейския съюз и света. Температурата за съхранение е 18 градуса и влажност по-малка от 30%. Има и правила по отношение на подредбата на документите.

От друга страна от думите на Стефка Петрова стана ясно, че профилът на читателите е предимно от научни работници, преподаватели във висши учебни заведения, студенти и ученици, както и постоянни читатели, които най-честно четат документи по определена тема, предимно историческа. Другият вид читатели са гражданите, които вършат граждански справки и предимно издирват документи, свързани с тяхната собственост от преди 9 септември 1944 г.

Толкова разнообразни документи едва ли някъде другаде има, убеден е директорът на държавния архив.