Сърби са замесени в една трета от случаите на оръжеен трафик във Франция

Година, след като джихадисти използваха произведени в Сърбия оръжия, за да застрелят жертвите си в Париж, страните от Балканите се борят да прекратят напастта от нелегален трафик на оръжие, информира БГНЕС.

Убийците , които откриха огън в концертната зала „Батаклан“, в кафенета и ресторанти във френската столица миналия ноември, използваха автомати от югославската ера, произведени в сръбския завод „Застава“. Месеци преди това братята Куачи, организирали нападението срещу редакцията на седмичника „Шарли Ебдо“, носеха гранатомет от Балканите, регион, който е пълен с оръжие след гражданските войни от 1990-те години.

Според висшия френски магистрат Робер Жели сръбските граждани участват при около една трета от случаите на оръжеен трафик във Франция.“Оръжията стигат до Западна Европа и ефектът от това все още е основен проблем," каза Иван Звержановски, който ръководи проект на Програмата за развитие на Организацията на обединените нации на Балканите и помага за борба с незаконния трафик на оръжие.

Проектът за международно наблюдение на Small Arms Survey съобщи в края на 2014 г., че между 3,6 до 6,2 милиона огнестрелни оръжия са в ръцете на цивилни граждани на Западните Балкани, регион, в който живеят по-малко от 25 милиона души.

Според властите само в Сърбия има между 200 000 и 900 000 нерегистрирани оръжия, въпреки различни кампании за събирането им след убийството на премиера реформист Зоран Джинджич през 2003 г. „Факт е, че в Босна има оръжия, които са извън контрол, и трафиканти купуват тези оръжия“, каза наскоро пред информационния портал Klix.ba министърът на сигурността на Босна Драган Мектич, подчертавайки, че проблемът съществува в региона.

Звержановски каза пред АФП, че въз основа на информации от правоприлагащите органи, пистолет, купен за между 250 и 500 евро на балканския черен пазар може да се продава за 3000-5000 евро в страна като Швеция.

Оръжията рядко се транспортират от товарни камиони, по-често се прекарват по няколко оръжия с частни автомобили или в безбройните автобусите, които свързват Балканите със Западна Европа. Някои от тях биват изпращани разглобени, за да бъдат сглобени отново по-късно, а някои дори се изпращат по пощата, казват експерти. Контрабандата в този микро мащаб затруднява справянето с проблема.

"До сега в Босна не са били разбивани сериозни групи от трафиканти на оръжие", каза Ясмин Ахич, анализатор от факултета по криминология в Сараево.

Оръжията имат своите корени в комунистическа Югославия, където големи запаси са били държани в цялата федерация за използване от екипи за "териториална отбрана", сформирани от цивилни граждани, предназначени за защита срещу изненадваща чуждестранна атака. Тези части в крайна сметка бяха използвани по време на междуетническата гражданска война, когато федерацията се разпадаше, а повечето от оръжията бяха транспортирани контрабандно из региона с цел изграждане на армии пред лицето на международни санкции.

Такива оръжия останаха непроследени в хаоса на конфликта, докато не се появиха отново по улиците на Аахен, Стокхолм или Париж, където 130 души бяха убити при атаките на 13 ноември 2015 г. "Атаките Париж бяха повратна точка на много нива", каза Звержановски , имайки предвид нарастващото сътрудничество в рамките на ЕС и между балканските правоприлагащите органи.

Сръбски и френски официални лица подписаха споразумение през октомври, за да формират съвместни екипи за разследване на контрабанда на оръжие, и белградският прокурор по организираната престъпност Младен Ненадич каза, че са необходими "решимост и яснота", за да бъде решен проблемът.

През април бяха мобилизирани 5000 полицаи във всички бивши югославски републики за провеждането на 48-часова операция – но резултатът от тези мащабни действия беше изземването само на 40 единици огнестрелно оръжие и 6 кг. Взривно вещество, и бяха извършени 22 ареста, съобщи босненската полиция. Според Звержановски усилията „все още се базират на отделни случаи“, и има нужда ЕС да помогне за изграждането на капацитет у балканските полицейски сили, заедно с упражняването на политически натиск върху региона, за да се справят с незаконно притежание на оръжие. "Сега е моментът за сериозни усилия в тази посока, преди тези страни влязат в ЕС", каза той, отбелязвайки, че усилията на Хърватия в тази посока намаляха значително, след като тя се присъедини към блока.