Соя – от древността до наши дни

Соята е растение от субтропиците на Азия. Използва се за храна от около 5000 години, но едва преди 3000 години са открити ферментационните техники, чрез които соята се преработва, за да се получат по-лесно усвояеми форми като соев сос например.

Соята става известна в Европа през 18. век, а в САЩ едва през 19. век. Популярна става в Америка едва през Втората световна война. Сега  в САЩ е съсредоточено около половината от световното производство на соя.

Соята съдържа протеини, изофлавоноиди и фибри, като всички те са важни за здравословното хранене. Соята е много добър източник на хранителен протеин, осигурява всички есенциални аминокиселини. Соята е източник и на лецитин и фосфолипид. Някои изофлавоноиди имат научно изследвани  естрогеноподобни ефекти върху организма, поради което понягога са наричани „фитоестрогени“.

Соята почти не се консумира от съвременния човек в непреработено състояние. Източници на соеви изофлавоноиди днес са соевото брашно, соевото мляко, соевото масло, соевият сладолед, соевото сирене, соевите спагети и много други. Някои колбаси също съдържат соя – испанските салами чоризо, някои варени шунки и други салами.

Соевият протеин е изследван във връзка с възможната полза от него в превенцията на сърдечносъдовите  заболявания, за облекчаване симптомите при менопауза, при екстремно отстлабване, артрит, подобряване на мозъчната дейност и спортните постижения. Има предположения, че соята може да намали риска от развитие на рак на гърдата при жените и рак на простатата при мъжете. Проучванията продължават.

Засега соята се използва успешно като алтернатива на кравето мляко за кърмачета и по-големи деца, които по различни причини не могат да приемат протеините на кравето мляко.

По статия на Naturalstandart.com