12°
USD 1.41164
EUR 1.95583
GBP 2.37272
Следи ни:
67988 статии       |       176 интервюта       |       1031 снимки       |       22314 абоната       |       236 онлайн
Изтегли за       |       Novinite.bg за Calibre
» Вход | Форум

ВАЖНИТЕ ДУМИ ДНЕС:   Украйна между Запада и РусияЕвроизбори 2014

ГОРЕЩА ТЕМА: Напрежение в Източна Украйна
Размер на шрифта:   

Най-големият кошмар? Та той вече е реалност...

2 септември 2012, неделя / 08:31; Милена Христова; Прочетено: 4988; Коментари: 0
Send to Kindle
Най-големият кошмар? Та той вече е реалност...

Чели ли сте романa на Жозе СарамагоСмърт с прекъсване”? Книгата разказва историята на една страна, в която хората изведнъж престават да умират. Смъртта, тъй да се каже, е излязла в отпуск. Никой не знае защо.

В началото хората се радват, но много скоро настъпват месеци на нестабилност и хаос. Църквата, застрахователните компании, пенсионните фондове, младите се изправят срещу непреодолими трудности. Семействата започват да пренасят тайно любимите си хора зад границата, където да умрат. Правителството се опитва да забрани тази практика, но тогава мафията се включва в екшъна и се възползва от ситуацията. Накрая съветниците на царя му казват ”Ваше величество, ако не започнем да умираме, загиваме”…

Защо ви разказвам тази история, измислена от Нобеловият лауреат за литература Жозе Сарамаго?

Иван Кръстев, известният български политолог, веднъж сподели в много интересно интервю, че Сарамаго може да се окаже истински пророк, а този му роман - мрачна, но точна картина на бъдещето на Европа.

“Ние всички живеем в стари и остаряващи общества и това, което ние е изглеждало естествено и нормално вчера, е невъзможно днес. … Голямото социално неравенство занапред ще бъде не кой колко има и какво яде, а в здравеопазването. Един ще може да си позволи лечение, друг – не. Неравенството ще се проявява не толкова в това какво потребяваме, а в това кога и как умираме,” каза Кръстев в интервю за e-vestnik.bg точно преди една година.

Днес ужасяващо пророчество вече е реалност - в широк и абстрактен смисъл за Европа, в болезнено пряк и буквален смисъл за България.

Спомняте ли си историята на бившия миньор, болен от рак на гърлото, който избра страшна, но мигновена смърт като се самовзриви, след като от здравната каса заменили морфина с друго лекарство, което не било ефикасно за адските му болки? Или историята за сираците, възрастните и психично болни хора, на които щяха да вадят зъбите без упойка?

Това не са истории от аналите на Инквизицията. Това са историите на днешна България и нейните най-уязвими герои - неизлечимо болните и изоставените.

Ехото от взрива на миньора е толкова силно и мисълта, че нямаш право на упойка, толкова шокираща, че каквото и да кажем звучи глупаво и цинично. Такива ми се сториха и коментарите на онези, най-вече чуждестранни, читатели, които навремето ме упрекнаха, че съдя твърде строго издевателствата на родната система върху най-беззащитните и тежко болните.

Обзалагам се, че ако тези читатели съберат смелост да се разходят из която и да е държавна болница в България, ще си помислят, че са в Афганистан.

Ние пък, българите, сме свикнали да твърдим, че ужасяващата ситуация в сектора на здравеопазването е просто функция на недъзите на днешна България - като започнем от неизмеримото (манталитет), преминем през неизкоренимото (корупция и липса на пари) и свършим с най-очевидното (дълбоко разделение на бедни и богати и нерадостната история на страната ни). 

Това ли наистина са причините, поради които проблемите в здравеопазването са толкова устойчиви към всички церове, предлагани от политиците?

Все си мисля, че основната причина се крие в безумните решения, които политиците предлагат за оздравяването на родното здравеопазване (спомнете си само някои от предложенията на сегашния министър на здравеопазването в отчаяните й опити да накара всички да плащат задължителните здравни осигуровки. Ще ви припомня само едно от тези предложения – заради 20% неизрядни всичките 6 милиона пълнолетни да бъдат принудени да висят на опашки, за да им дадат чиновниците тапия, че са изрядни).

Ако комбинацията от сюрреалистични експерименти и селски прагматизъм ви напомня за романите и героите на Жозе Сарамаго, грешите.

Гласът на тези герои е язвителен. А това, в което ние живеем в момента, пасва само на (по-лошата) част от горните словосъчетания – селски и експерименти. С две думи – селски експерименти.

» Абонирай се безплатно за НОВИНИТЕ всеки ден
Разпечатай | Изпрати | Коментирай | Абонирай се за дума
» Напиши статия и ти
» Купи телефон от MobileBulgaria
Още по темата:
Тагове:
Няма мнения по темата

Публикувайте отговор »