Русия готова изцяло да финансира АЕЦ „Белене“

Русия готова изцяло да финансира АЕЦ „Белене“
Съдбата на проекта за АЕЦ "Белене" остава неясна. Снимка: БГНЕС
A A+ A++ A

Русия е готова да финансира АЕЦ „Белене“ изцяло или с толкова средства, колкото са нужни на българското правителство, заяви ръководителят на „Росатом“ Сергей Кириенко.

Алтернативата за руско финансиране винаги стои някъде отстрани, винаги служи като натиск да се пита защо нещо не се случва. Ние сме длъжни да изследваме тази възможност и да постигнем възможно най-добри резултати по нея. Втората причина е, защото ние искаме от консултанта да ни покаже при какви условия проектът би могъл да е печеливш с наличните възможности за финансиране. Това ще бъде и много по-добра основа за привличането на инвеститори в капитала на проекта", заяви по-рано днес министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков по повод това желание на Русия.

Централата може да бъде построена много бързо, тъй като почти всичко е готово“, подчерта Кириенко по време на форума „Атомекс Европа“, цитиран от РИА „Новости“.

Готови сме да вложим в проекта толкова средства, от колкото българското правителство се нуждае – 100%, 51%, 49%. Тези кратки срокове и пълното финансиране правят нашето предложение уникално“, каза още той.

По думите на Кириенко „България иска ние (Росатом) изцяло да финансираме строителството на АЕЦ Белене, като при това България запази 51% дял. Сега сме подготвили такова предложение, което позволява това да се направи“.

Кириенко добави, че руската компания иска да инвестира в проекта, защото е убедена в икономическата му ефективност, но предложението не е безсрочно.

Решението ни да финансираме проекта ще се промени, ако в един момент неговата икономическа ефективност не е толкова очевидна, колкото е днес. И разбира се, предложението ни зависи и от другите проекти, с които сме се захванали, защото не разполагаме с безкраен запас от пари“, подчерта той.

Според него съдът е най-доброто място, където може да бъде решен спорът за АЕЦ „Белене“ между НЕК и „Атомстройекспорт“.

Това е най-добрият и цивилизован начин да бъдат разрешени претенциите на компаниите помежду им. Ние се доверяваме на европейската съдебна система и вярваме, че ще бъде взето най-справедливото решение“, добави той.

В края на юли „Атомстройекспорт“, дъщерно дружество на руската държавна компания „Росатом“, заведе иск срещу НЕК в Международния арбитражен съд в Париж на стойност 58 млн. евро заради отложени плащания за работата си по двата атомни реактора в Белене.

В отговор на това от НЕК обявиха, че са готови да заведат дело за 61 млн. евро срещу руската страна по договора с мотива, че оттам са закъснели с плащанията по изкупуването на старо оборудване за централата на обща стойност около 300 млн. евро.

В края на септември пък стана ясно, че България иска нова отсрочка за окончателното си решение за АЕЦ „Белене“ до края на януари следващата година.

Строителството на атомната електроцентрала „Белене“ започна още през 1980 г., но в началото на 90-те години проектът беше замразен поради липсата на финансови средства и протестите на еколози.

По време на визитата на тогавашния руски президент Владимир Путин през януари 2008 г. , България и Русия сключиха договор за изграждането на два ядрени реактора в Белене от „Атомстройекспорт“ на стойност 3.997 млрд. евро.

През септември същата година министър-председателят при управлението на тройната коалиция Сергей Станишев даде формален старт на проекта, като към края на годината германският енергиен гигант RWE беше избран за стратегически чуждестранен инвеститор в новата електроцентрала.

През зимата на 2009 г. обаче проектът на практика отново беше замразен, след като германската компания, която трябваше да инвестира 2 млрд. евро срещу 49% дял от АЕЦ „Белене“, се оттегли от проекта.

Заради поетите ангажименти София дължи ежемесечно на Москва по 5 млн. евро, които от януари така и не плаща, обясни за „Дневник“ източник от икономическото министерство. В края на миналата година беше избран консултант по проекта – британската банка HSBC, която трябва да се произнесе доколко изграждането на централата ще бъде ефективно и рентабилно за България, коментира още ежедневникът.

Въпреки всички спорове около строежа на атомната централа, според анализа и проведените международни експертни оценки проектът осигурява най-високо равнище на сигурност, отговарящо на всички международни норми и стандарти и се отнася към новото поколение атомни станции ІІІ+.

Русия е готова да финансира АЕЦ „Белене“ изцяло или с толкова средства, колкото са нужни на българското правителство, заяви ръководителят на „Росатом“ Сергей Кириенко.

Централата може да бъде построена много бързо, тъй като почти всичко е готово“, подчерта той по време на форума „Атомекс Европа“, цитиран от РИА „Новости“.

Готови сме да вложим в проекта толкова средства, от колкото българското правителство се нуждае – 100%, 51%, 49%. Тези кратки срокове и пълното финансиране правят нашето предложение уникално“, каза още Кириенко.“

Той добави, че руската компания иска да инвестира в проекта, защото е убедена в икономическата му ефективност, но предложението не е безсрочно.

Решението ни да финансираме проекта ще се промени, ако в един момент неговата икономическа ефективност не е толкова очевидна, колкото е днес. И разбира се, предложението ни зависи и от другите проекти, с които сме се захванали, защото не разполагаме с безкраен запас от пари“, подчерта Кириенко.

Според него съдът е най-доброто място, където може да бъде решен спорът за АЕЦ „Белене“ между НЕК и „Атомстройекспорт“.

Това е най-добрият и цивилизован начин да бъдат разрешени претенциите на компаниите по между им. Ние се доверяваме на европейската съдебна система и вярваме, че ще бъде взето най-справедливото решение“, добави той.

В края на юли „Атомстройекспорт“, дъщерно дружество на руската държавна компания „Росатом“, заведе иск срещу НЕК в Международния арбитражен съд в Париж на стойност 58 млн. евро заради отложени плащания за работата си по двата атомни реактора в Белене.

В отговор на това от НЕК обявиха, че са готови да заведат дело за 61 млн. евро срещу руската страна по договора с мотива, че оттам са закъснели с плащанията по изкупуването на старо оборудване за централата на обща стойност около 300 млн. евро.

В края на септември пък стана ясно, че България иска нова отсрочка за окончателното си решение за АЕЦ „Белене“ до края на януари следващата година.

Строителството на атомната електроцентрала „Белене“' започна още през 1980 г., но в началото на 90-те години проектът беше замразен поради липсата на финансови средства и протестите на еколози.

По време на визитата на тогавашния руски президент Владимир Путин през януари 2008 г. , България и Русия сключиха договор за изграждането на два ядрени реактора в Белене от „Атомстройекспорт“ на стойност 3.997 млрд. евро.

През септември същата година министър-председателят при управлението на „тройната коалиция“ Сергей Станишев даде формален старт на проекта, като към края на годината германският енергиен гигант RWE беше избран за стратегически чуждестранен инвеститор в новата електроцентрала.

През зимата на 2009 г. обаче проектът на практика отново беше замразен, след като германската компания, която трябваше да инвестира 2 млрд. евро срещу 49% дял от АЕЦ „Белене“, се оттегли от проекта.

Заради поетите ангажименти София дължи ежемесечно на Москва по 5 млн. евро, които от януари така и не плаща, обясни за „Дневник“ източник от икономическото министерство. В края на миналата година беше избран консултант по проекта – британската банка HSBC, която трябва да се произнесе доколко изграждането на централата ще бъде ефективно и рентабилно за България, коментира още ежедневникът.

Въпреки всички спорове около строежа на атомната централа, според анализа и проведените международни експертни оценки проектът осигурява най-високо равнище на сигурност, отговарящо на всички международни норми и стандарти и се отнася към новото поколение атомни станции ІІІ+.

Русия е готова да финансира АЕЦ „Белене“ изцяло или с толкова средства, колкото са нужни на българското правителство, заяви ръководителят на „Росатом“ Сергей Кириенко.

Централата може да бъде построена много бързо, тъй като почти всичко е готово“, подчерта той по време на форума „Атомекс Европа“, цитиран от РИА „Новости“.

Готови сме да вложим в проекта толкова средства, от колкото българското правителство се нуждае – 100%, 51%, 49%. Тези кратки срокове и пълното финансиране правят нашето предложение уникално“, каза още Кириенко.“

Той добави, че руската компания иска да инвестира в проекта, защото е убедена в икономическата му ефективност, но предложението не е безсрочно.

Решението ни да финансираме проекта ще се промени, ако в един момент неговата икономическа ефективност не е толкова очевидна, колкото е днес. И разбира се, предложението ни зависи и от другите проекти, с които сме се захванали, защото не разполагаме с безкраен запас от пари“, подчерта Кириенко.

Според него съдът е най-доброто място, където може да бъде решен спорът за АЕЦ „Белене“ между НЕК и „Атомстройекспорт“.

Това е най-добрият и цивилизован начин да бъдат разрешени претенциите на компаниите по между им. Ние се доверяваме на европейската съдебна система и вярваме, че ще бъде взето най-справедливото решение“, добави той.

В края на юли „Атомстройекспорт“, дъщерно дружество на руската държавна компания „Росатом“, заведе иск срещу НЕК в Международния арбитражен съд в Париж на стойност 58 млн. евро заради отложени плащания за работата си по двата атомни реактора в Белене.

В отговор на това от НЕК обявиха, че са готови да заведат дело за 61 млн. евро срещу руската страна по договора с мотива, че оттам са закъснели с плащанията по изкупуването на старо оборудване за централата на обща стойност около 300 млн. евро.

В края на септември пък стана ясно, че България иска нова отсрочка за окончателното си решение за АЕЦ „Белене“ до края на януари следващата година.

Строителството на атомната електроцентрала „Белене“' започна още през 1980 г., но в началото на 90-те години проектът беше замразен поради липсата на финансови средства и протестите на еколози.

По време на визитата на тогавашния руски президент Владимир Путин през януари 2008 г. , България и Русия сключиха договор за изграждането на два ядрени реактора в Белене от „Атомстройекспорт“ на стойност 3.997 млрд. евро.

През септември същата година министър-председателят при управлението на „тройната коалиция“ Сергей Станишев даде формален старт на проекта, като към края на годината германският енергиен гигант RWE беше избран за стратегически чуждестранен инвеститор в новата електроцентрала.

През зимата на 2009 г. обаче проектът на практика отново беше замразен, след като германската компания, която трябваше да инвестира 2 млрд. евро срещу 49% дял от АЕЦ „Белене“, се оттегли от проекта.

Заради поетите ангажименти София дължи ежемесечно на Москва по 5 млн. евро, които от януари така и не плаща, обясни за „Дневник“ източник от икономическото министерство. В края на миналата година беше избран консултант по проекта – британската банка HSBC, която трябва да се произнесе доколко изграждането на централата ще бъде ефективно и рентабилно за България, коментира още ежедневникът.

Въпреки всички спорове около строежа на атомната централа, според анализа и проведените международни експертни оценки проектът осигурява най-високо равнище на сигурност, отговарящо на всички международни норми и стандарти и се отнася към новото поколение атомни станции ІІІ+.

#Русия #България #АЕЦ Белене #Росатом #Сергей Кириенко #НЕК #Атомстройекспорт #Международен арбитражен съд #атомна електроцентрала #Владимир Путин #Москва

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Още по темата:

Коментирай

Най-четено от Енергетика
Последно от Енергетика

Всички новини от Енергетика »