Българите в чужбина: „Не искат да се върнем"

Известният български журналист Йосиф Давидов води седмична коментарна рубрика в Novinite.bg и Novinite.com (Sofia News Agency) -

Първоначално стартирана през март 2012 г., от юли 2012 г. „Задочен коментар“ е коментарна рубрика, посветена на представянето и възприемането на България по света, както и на случващото се с българите в чужбина.

Няма да разнищвам богатото на пикантни подробности и на завидна политическа еквилибристика родословие на евродепутата от ГЕРБ Емил Стоянов.

Ясно е, че поддържа добри отношения с президентството, където допреди десетина години често е пребивавал - нали брат му Петър Стоянов беше президент, избран от СДС (тогава ГЕРБ не съществуваше, а за Съюза на българските национални легиони на баща им не се чуваше нищо).

Преди месеци Емил Стоянов шумно обяви, че организира на 7 и 8 ноември в Европейския парламент в Брюксел конференция на представители на българите в чужбина.

В интервю, отпечатано на 18 юни т.г., той се похвали, че е запазил „изключително престижна зала", побираща 330 човека, която се намира точно срещу пленарната зала на Европарламента - тогава в нея още не бяха открити пукнатините на носещите греди.

Депутатът (поет, журналист и издател) каза: „Целта е да се създаде модерна стратегия за отношението на българската държава към българите, живеещи извън страната. Това вече е належащо, защото техният брой е около 15% от всички българи и те трябва да бъдат фактор в българската политика, икономика и култура".

Тогава Стоянов определи и основните теми: образование, възможност за участие в изборите, възможност за лобиране за България, как държавата може да улесни битието на сънародниците ни в чужбина и т.н.

Но разпратената от канцеларията на вицепрезидента Маргарита Попова покана до асоциации и сдружения зад граница (всеки си плаща пътя и престоя) темите на конференцията "Политики за българите в чужбина" бяха маркирани „по-иначе": „Запазване на националната идентичност на българите в чужбина", „Изучаване на български език в български училища зад граница", „Лобиране в полза на България", „Социални практики, засягащи българите зад граница". Общи приказки. Въпросът за изборните, например, се загуби по пътя.

Именно това предизвика писмения отказ за участие в конференцията, подписан от 13 487 души, представители на над 30 организации и сдружения от Германия, Испания, Португалия, Холандия, Швейцария. Те протестират срещу факта, че няма да се разгледат главните теми, които ги интересуват: равноправие относно активното и пасивно избирателно право, премахване на дискриминацията на българските граждани с двойно гражданство, подобряване на обслужването в консулските отдели.

Емигрантите недоумяват защо трябва да се прави двудневна конференция по теми, които могат да се разискват в онлайн форум?

В писмото се четат остри реакции на намерението на президентството да учи диаспората как да запази българската си идентичност.

„Това е обидно за нас, тъй като причините да живеем извън България не са липсата на любов към родината или отсъствие на присъщия ни български дух, а несъгласие с икономическото, образователното, политическото или културното й развитие. И поради тази причина не е логична и темата за лобиране, защото хора, недоволни от нещо, не могат да лобират за него", се казва в текста.

...Имам усещането, подсилено и от отложеното разглеждане от парламента на проекта за закон за българите в чужбина, че и този път става дума за отбиване на номер. Мисля, че българската държава и българските политици не искат емигрантите да се върнат в родината.

Те не желаят да секнат онези над 800 милиона евро годишно (без да се броят парите, носени на ръка), които диаспората внася в България. Разбира се, не го казват директно, но българите зад граница не пасат трева.

Подминавам съществената тема за изборните права (отдавна решена в съседни и по-далечни държави) и се хващам за привидно по лесната "Изучаване на български език в български училища зад граница".

За новата учебна година на неделните български училища зад граница Министерството на образованието, младежта и науката (МОМН) отпусна 5 милиона лева (2.5 милиона евро) - 320 пъти по-малко, отколкото са парите, които емигрантите изпращат.

На „испанските" близо 38 училища са дадени 1,3 милиона лева (650 000 евро). Официално в тях започват новата учебна година малко над 2000 деца – само 8% от всички българчета на училища възраст!

Вестникът на българите в Испания „Нова дума" попита ръководителите на училищата как да се привлекат повече деца? Почти еднозначният отговор бе: „Усилена работа с родителите"!

Звучи апостолски. Но кои родители? Онези, които знаят, че фактически нямат изборни права, за да участват активно в политическия живот на България, а в същото време от техния глас зависи избора на кмета на испанското селище, в което живеят?

Онези, които виждат, че политици трупат точки за тяхна сметка, без дори да вникнат в същността на проблемите им? Нищожното бюджетно „усилие" на МОМН няма да даде отговори на тези и на десетки други въпроси.

...Услужливо подпомогнати от печатни, аудио, визуални и електронни български медии, Емил Стоянов и Маргарита Попова ще си направят в Брюксел добра PR акция. Убеден съм, че след изборите догодина тя ще бъде забравена. Но знам, че Дянков (или неговият наследник) няма да се откажат от онези 800 милиона евро годишно, които Иван и Пенка изпращат в България. Тъжно и срамно.

Българин, който от 12 години работи в престижна испанска ресторантска верига, ми каза онази вечер: „Те не ни обичат и не искат да се върнем". Синът му, 19-годишен, подхвърли: „Притрябвало ти е". Каза го на чист български език и се запъти към близкия парк, прегърнал испанската си приятелка.

...Иди гони този млад българин с брюкселския форум!