USD 1.59283
EUR 1.95583
GBP 2.49246
Следи ни:
84061 статии       |       241 интервюта       |       1187 снимки       |       26295 абоната       |       119 онлайн
Изтегли за       |       Novinite.bg за Calibre
» Вход | Форум

ВАЖНИТЕ ДУМИ ДНЕС:   пенсиирублаЮжен потокВзрив

ГОРЕЩА ТЕМА: Взривени боеприпаси отнеха пак живот
 Политика
 Бизнес
 Култура
 Спорт
 Благотворителност
 Дипломация
Размер на шрифта:   

Френската журналистка от български произход Румяна Угърчинска: българските емигранти не са предатели

30 октомври 2012, вторник / 14:55; Мария Гинева; Прочетено: 8464; Коментари: 0
Send to Kindle
Френската журналистка от български произход Румяна Угърчинска: българските емигранти не са предатели
Известната френска журналистка от български произход Румяна Угърчинска. Снимка личен архив

Интервю за Novinite.com и Novinite.bg с известната френска журналистка от български произход Румяна Угърчинска.

Угърчинска е родена в София, но е живяла в България само девет години. От 1985 година живее и работи във Франция. Завършва гимназия в Париж, а след това и Сорбоната с магистърска степен по информация и комуникация.

След 10-годишно разследване през 2007 г. излиза книгата й "Истината за атентата срещу Йоан Павел II". В нея тя представя малко известни факти за организирането на атентата, които е събирала чрез стотици интервюта и документи от архивите на България, Франция, Италия, Белгия, Русия и др. Угърчинска е авторка на още две книги разследвания - "КГБ и сие", и "Газовата война. Заплахата от Русия". Трите книги са издадени първо във Франция, след което са преведени и издадени и на български.

В разследванията си тя се занимава с мафиите в Източна Европа, нелегалните канали за трафик, фундаменталистките организации от Кавказ до Босна и т. н.

В края на май 2011, Угърчинска написа Отворено писмо до Омбудсмана на Република България, което сложи начало на неуморната й кампания за избирателните права на българските граждани в чужбина. Наскоро, заедно с Божидар Чеков, основаха сдружение Българска демократична алтернатива ДА, което представиха на пресконференция в София, в края на септември тази година.

Въпреки присъствието и на професор Ги Каркасон, най-компетентният френски конституционен специалист, участвал в поправките на конституцията по времето на президентите Митеран, Ширак, Саркози и настоящ съветник на Оланд, въпреки 15 хиляди известия до всички правителствени институции и национални медии, и свободния вход, много малко се отзоваха на поканата.

За тези, които бяхме там, представянето на сдружението от неговите основатели, и изложението на професора за френския опит за връзки с диаспората бяха убедителни и впечатляващи.

В навечерието на срещата на българската диаспора в Брюксел, организирана под егидата на Президентството, се обърнахме към госпожа Угърчинска с няколко върпроса:

Преди повече от година написахте Отворено писмо до Омбудсмана за правата на българските граждани в чужбина или по точно за нарушаването им. Какво целяхте?

Написах и разпространих Отвореното писмо до Омбудсмана на Република България за да разоблича не само дискриминацията на която са подложени българите пребиващи зад граница, но и пагубната делба която тя предизвиква между българите, от което губи преди всичко България. Забраната на участието в управлението на държавата на близо една трета от българските граждани записано в Конституцията е вредно за всички нас и за бъдещето на нашата Родина.

Целта ми бе да предизвикам обществен дебат. Първо, становището на институцията Омбудсман по този въпрос и второ, официалната позиция на управляващите.

Омбудсманът реагира много достойно на Отвореното писмо. Той потвърди, че наистина съществува такава дискриминация и че Конституцията си противоречи сама на себе си. Г-н Пенчев каза също, че двойното гражданство не е престъпление за да бъде санкционирано с лишаване от активни или пасивни избирателни права.

Как настоящето законодателство нарушава тези права?

Българската Конституция, приета през 1991 г., гарантира на всички български граждани равни права, където и да се намират те. Това е член 26-ти. Но същевременно в чл. 65 и 93 от същата Конституция налагат ограничения на българите с двойно гражданство и българите, които не са уседнали през последните 5 години в България. В това има явно вътрешно противоречие в Конституцията. Освен това тези ограничения противоречат и на ред документи, които България е подписала и се е ангажирала да спазва като демократична държава. Като се почне от Хартата за правата на човека, Основното споразумение за защита правата на европейските граждани, Лисабонския договор, който гарантира избирателните права на всички европейски граждани, без значение, къде се установяват.

Няма по-важен проблем за България от нейното обезлюдяване. В момента българите зад граница са около три милиона. Според данни на НСИ всяка година най-малко 20 хиляди напускат страната. Последните проучвания показват, че други 280 хиляди са изявили готовност за напускане.

Решението за напускане на родината е трудно за взимане. То не е продиктувано единствено от желание за печелене на пари. Неразбориите в държавата са другата причина. За да не бъдат изгубени завинаги за България тези хора, те трябва да имат парламентарна представителност, подобно на други европейски страни.

Да, Омбудсманът на Република България, реагира веднага като обяви официално становище в подкрепа на българите в чужбина и организира кръгла маса по тези въпроси, която се състоя през декември миналата година. Какво се случи там?

На тази дискусия и кръгла маса всички стигнаха до принципен консенсус, че такава дискриминация не трябва да има, че това не съответства на европейските принципи и трябва да бъде променено. А как ще бъде променено, как ще се променят съответните членове в Конституцията, как ще бъде вписано правото на изборно представителство на българите от чужбина – за всичко това всички бяха на мнение, че трябва дебатът да продължи.

Имах голяма надежда и оптимизъм, че ще бъдем чути. За съжаление констатирам, че българският парламент подминава с мълчание тези жизненоважни за нацията въпроси.

На кръглата маса отсъстваха Президентството и парламентарните групи на ГЕРБ и Атака. Как обяснявате това отсъствие, особено на първите две, след заявените многократно усилия да работят с и за българите в чужбина?

Не мога да дам отговор дали нарочно или несъзнателно се игнорира институцията Омбудсман. На Кръглата маса, все пак взеха активно участие представители на МВнР, ДАБЧ, ЦИК и останалите парламентарни групи.

През януари 2012 г. създадохте Гражданското Движение  Демократична Алтернатива -"ДА". Накъде сега, след като очевидно институциите пренебрегват позицията на Омбудсмана?

Създадохме „ДА" за да продължим под официална форма дейността и защитата на каузата изразена в Отвореното писмо. Взехме ред участия в телевизионни и радио предавания, публикувахме интервюта и статии за да информираме възможно най-широко обществото. Създадени са Фейсбук страница и сайт.

Сдружение Българска демократична алтернатива – „ДА" иска промяна в Конституцията – чл. 65 и чл. 93., които възпрепятстват българите с двойно гражданство да могат равноправно да участват в избори – да гласуват и да бъдат избирани. Настояваме за спазване на Хартата за правата на човека, на Европейската конвенция за защита на правата на човека, на основните свободи и за нов демократичен Избирателен кодекс, който максимално да улеснява участието на всички български граждани, за включване на представители на гражданското общество в целия избирателен процес. Искаме създаване на избирателни райони в чужбина в зависимост от броя на избирателите, пребиваващи там. Настояваме за премахването на всякакви пречки, забрани и финансови изисквания към кандидатите.

Разговаряйки с много българи – както от страната, така и от Франция, Германия, Италия, Испания, САЩ, включително използвайки възможностите на социалните мрежи, си зададохме въпроса дали правилно сме били разбрани. Дадохме си сметка, че дебатът не е достатъчно публичен. Може би българите от България не се чувстват засегнати и смятат, че това е проблем само на българите от чужбина. Т.е. – след като са напуснали, да се оправят. Но това де факто не е така – това е проблем на цялата нация, на нашата държава. Първо, защото се обезлюдяваме; второ, защото не спазваме равноправието и гражданските права; и трето, защото тези българи, които заминават, не са някаква вражеска емиграция, не са предатели. Това са братята и сестрите, децата, роднините, приятелите и пр. Аз като човек, живял извън родината си  много години, знам какво е да се дели едно семейство. И затова казвам, че българите зад граница са част от общото семейство. Ние изразяваме гласа на всички българи, които не са съгласни с разграничаването на различни категории граждани и се борим за реалната, а не привидна евроинтеграция на България. Ние сме против лобистки кръгове и политически натиск, нашето желание е единствено за широк обществен дебат между всички българи и всички институции за избирателните права на българите в чужбина, който да доведе до промяна във върховния закон.

Защо вие (и други представители на диаспората) се обявихте против проекта за Закон за българите в чужбина, който така и не стигна до парламента?

Напоследък се говори много за българите в чужбина, едва ли е имало друга година, в която толкова много да се говори за тях. Президентството започва да разработва Стратегия за българите от чужбина, политики и пр., но в дневния ред не са включени най-важните проблеми - проблемите за дискриминацията по отношение на избирателните права. В проектозакона редактиран от ДАБЧ не само са пропуснати основните принципи за избирателното равноправие между ВСИЧКИ българи, но и се предвижда създаването на нови категории български граждани, тоест задълбочаване на делбата и дискриминацията между гражданите на Република България.

Каква е вашата позиция относно срещата на българската диаспора в Брюксел, организирана под егидата на Президентството?

Организатор на срещата е Емил Стоянов, евродепудат от управляващата ГЕРБ и брат на бившият президент Петър Стоянов. Каква е точно ролята на Президентството не е ясно, както и дневния ред на срещата. Пропуска се „Кръглата маса", организирана от Омбудсмана преди година. Ние няма да участваме в тази среща защото считаме, че един толкова важен проблем трябва да бъде обсъждан в България, пред българското общество и с негово участие. Въпреки това, Сдружение „ДА" не призовава към бойкот, нито заклеймява участниците в тази среща, защото някои от тях се опитват да защитават нашата идея за парламентарно представителство на диаспората. Но има и друг проблем: нито организаторите, нито участниците разполагат с необходимата легитимност за правене на закони. Политика с покани не се прави.

Какво казвате на тези, които се страхуват, че това което искате, ще увеличи заплахата от „турския вот" и на тези, които твърдят, че българите в чужбина нямат право да се бъркат в изборите, защото са дезертирали и не плащат данъци?

Това са две различни неща. Първо, не забелязвате ли, че „турската заплаха" изниква винаги когато се задават избори? Много по-лесно е да се раздухва етническа омраза, вместо да се говори по същество. В Турция пребивават около 400 хиляди български граждани. В Европа и Америка – около 2 милиона и половина. При положение, че от Турция бъде излъчен 1 депутат, от другата част на света трябва да бъдат излъчени 5. Ако от Турция бъдат излъчени 10, от другата част на света – 50! Да го кажем ясно – българските граждани са граждани на Република България където и да се намират и би трябвало да се ползват с равни права независимо от техния произход, месторабота, местоживеене и прочие.  Следователно опасността не идва от Турция, а от броят на депутати от „чужбина". И понеже парламентът не е разтегателен, ще трябва да им се направи място.

Относно „неплащането" на данъци, проблемът също е изкуствено създаден и използването му е чист догматизъм. Никъде в демократичните страни не се прави връзка между данъци и граждански права. 60% от французите и 45% от американците са освободени от данък общ доход. Кой би им оспорвал гражданските права, понеже „не плащат"?! Освен това съществува международна спогодба, подписана от България, за избягване на двойното облагане. Данъци и здравни осигуровки се плащат там където се печелят парите.

Фактът, че всички тези принципи са все още непознати за българското общество, от само себе си , показва необходимостта от участие на българските граждани, натрупали опит и познания другаде за писането на закони.

Това интервю на английски.

» Абонирай се безплатно за НОВИНИТЕ всеки ден
Разпечатай | Изпрати | Коментирай | Абонирай се за дума
» Напиши статия и ти
» Купи телефон от MobileBulgaria
Още по темата:
Тагове:
Няма мнения по темата

Публикувайте отговор »

Абонирай се за
НОВИНИТЕ БЕЗПЛАТНО

Абонирай се за ключова дума по e-mail

Тагове