Инвеститор тук, инвеститор там...

Статията е публикувана в рубриката „Без филтър“ на агенция БГНЕС.

България е рай за инвеститорите. Опитвам се от години да продавам това послание къде ли не по света. Понякога минава за чиста монета и само регистрирам учудените погледи на събеседниците ми. Често обаче влизам в дълги и не чак толкова приятни дискусии на тема дали това е вярно и обикновено си припомням да не питам старило, а патило...

Всъщност трудно се инвестира навсякъде. Особено в днешните объркани времена, които някои наричат криза.

В България всичко изглежда перфектно, примамливо и положително, само дето никой не знае това. Наистина – сега данъците са най-ниските в Европа. Но и това никой не го знае и вероятно, докато го разберат, вече ще са се повишили. А ние се намираме на пазар, на силно конкурентен пазар, на който инвеститорът избира по много показатели. И първият от тях е имиджът на страната, това, което се говори за нея, това, което бизнесът разказва как се чувства и какви са прогнозите за следващите години.

Решението някой да си остави парите в една държава е тънък баланс от три много важни фактора: имидж на страната, данъци и бюрокрация. Ако с данъците наистина го докарваме добре, особено петпроцентния върху дивидентите и десетпроцентния корпоративен, с другите два елемента сме доста назад в която и да е класация. А – запомнете – балансът тук е наистина важен. Дори и при нулеви данъци, но при огромна бюрокрация или пък отвратителен имидж нито една компания няма да дойде дори и на проучвателна мисия, какво остава да си инвестира парите тук...

Има и изключения. За банките е ясно – те печелят много и са навсякъде. Недвижимите имоти, когато една страна е в подем, носят светкавични, невероятно високи и малко рискови приходи. Справка: всичко, което се случи в България след 2001 година, когато стана ясно, че път назад вече няма и България скоро ще е част от европейските икономически структури. Но тези изключения, всички или почти всички, вече отдавна са факт в България и сега огромните усилия на всички министерства, бизнеси, агенции, както и на всеки, на когото поне мъничко му пука за страната, трябва да са насочени именно към създаването на един още по-добър имидж в чужбина. Това едва ли ще стане с рекламни кампании, едва ли ще са необходими милиони левове, дошли по някоя "оперативна" (никога не съм разбирал значението на тази дума) европейска програма или пък от изтънелия ни бюджет.

Със сигурност всеки успешен българин е част от този положителен образ, всяка статия, интервю, дори обикновена новина за него в медиите извън България е безценна. Всяко едно добро, направено от нас и популяризирано, ще накара всички ни да вярваме, че тук животът е добър и може да се успее. Излишно е, струва ми се, да ви казвам колко много вярвам, че България е една прекрасна страна, в която наистина може да се успее, ако работиш съвестно, с визия и желание да сътвориш нещо ново. Още повече за чужденците, които тук могат да намерят стотици все още незаети ниши за техните бизнеси. Разбира се, чудеса вече не стават, бързите печалби отдавна са в историята и вероятно никога повече няма да се върнат. Но твърдя, че от всички европейски държави у нас незаетите бизнес ниши сега са най-много, данъците – най-ниски, и – все се надявам – бюрокрацията е на път да стане все по-цивилизована, главно поради факта, че исторически ние никога не сме имали традиции мързеливи чиновници да драпат за стола си и да пречат на другите да си вършат работата.

Остава да изпращаме послания в чужбина за това, че сме добри хора. Всички ние.

Без изключение и всеки ден. За да има тук повече инвеститори, повече инвестиции, и то точно сега, когато са ни наистина жизненонеобходими. Можем да правим това само с нещата, които постигаме, като разказваме за тях на света.

Инвеститорите го очакват...

ТАЗИ СТАТИЯ НА АНГЛИЙСКИ
 

-------------

Максим Бехар е един от водещите PR експерти в България. Целият му живот е свързан с публичните комуникации. През 1994 година създава и до днес управлява известната PR компания M3 Communications Group, Inc. Започва кариерата си като журналист. По-късно е един от създателите на в. "Стандарт" (1992 г.). Ентусиазиран е от възможностите, които носи модерният свят на високи технологии и нови медии. Голямата му страст са технологичните новости, които му помагат да е в крак с динамичното време в бизнеса и комуникациите.