31°
USD 1.48259
EUR 1.95583
GBP 2.45692
Следи ни:
76573 статии       |       203 интервюта       |       1133 снимки       |       24407 абоната       |       510 онлайн
Изтегли за       |       Novinite.bg за Calibre
» Вход | Форум

ВАЖНИТЕ ДУМИ ДНЕС:   Валери ПетровНАТОКТБизбори

Размер на шрифта:   

Холандия ще подкрепи България за Шенген, ама друг път!

18 февруари 2013, понеделник / 18:14; Антония Коцева; Прочетено: 4351; Коментари: 0
Send to Kindle
Холандия ще подкрепи България за Шенген, ама друг път!
Националистът Вилдерс подпали пожара на омразата към българите и румънците. Снимка: БГНЕС

Иска ли ни Холандия в Шенген или не и тя не знае, ние също се объркахме. Явно става дума за грешка в превода.

Досега Холандия бе категорично против допускането на България и Румъния в Шенген заради проблемите с корупцията и организираната престъпност.

Неочаквано в сряда холандският министър по имиграцията и държавен секретар по сигурността и правосъдието Фред Теевен съобщи при посещението си в София, че мястото на България е в зоната за свободно движение.

"Със сигурност Холандия гледа на България като на партньор, който излъчва впечатление за сигурност и безопасност. Сътрудничеството с България е повече от добро. Аз проведох един изключително открит и откровен разговор с представители на българското правителство и в лицето на вицепремиера Цветан Цветанов аз добих убеждението, че България е готова", каза Фред Теевен.

Само ден след изявлението на Теевен говорителят в Министерството на сигурността и правосъдието Йохем ван Опстал кетегорично отрече информацията. Той подчерта, че позицията на Холандия остава непроменена и България трябва да отговори на посочените от страната му изисквания.

Холандското правителство трябва да вземе решение за разширяването на Шенгенското пространство въз основа на резултатите от Механизма за сътрудничество и проверка преди Съвета на ЕС по правосъдие и вътрешни работи на 7-8 март.

Външният министър Франс Тимерманс обаче оповести на среща с румънския си колега Титус Корлъцян в Амстердам миналата седмица, че Холандия вече не обвързва присъединяването на България и Румъния с Механизма за сътрудничество и проверка.

Явно и в Хага не са наясно каква е позицията им или просто са любезни, когато са домакини или ходят на гости.

София и Букурещ се надяваха, че новото холандско правителство на премиера Марк Рюте, което положи клетва през ноември 2012 г., ще смекчи позицията си. И имаха основания, защото в новия кабинет не влезе националистическата антиимигрантска „Партия на свободата" на Хеерт Вилдерс.

Вилдерс няколко пъти настоя България и Румъния да бъдат изхвърлени от Европейския съюз, защото не са на нивото на развитие на останалите страни-членки. Той дори бе заявил, че една от основните цели на партията му е именно тази кауза.

„ Източноевропейците извършват престъпления, пиянстват на публични места, възползват се от социалната система и, не на последно място, отнемат работни места", е категоричната позиция на Вилдерс.

Лидерът на холандските националисти посочи като основна причина за това неконролируемата корупция в двете държави. Разбира се, Вилдерс знае, че това не може да се случи, защо в Лисабонския догово няма механизъм за изключване на страни-членки. Освен това при гласуване всяка държава има право на вето, а България и Румъния едва ли ще гласуват да бъдат изгонени. Въпреки това изказването му опетни имижда на страната ни, в момент, когато имахме нужда от подкрепа.

А проблемът на България в Холандия е най-вече имиджът. Официалните изявления на холандските политици нямат нищо общо с дълго насажданото в обществото мнение, че българите и румънците са престъпници и като се отвори трудовия пазар ще им вземат работните места.

През януари миналата година в холандския вестник „Алхемеене дахблад" се появи материал, в които се твърдеше че източноевропейците са причина за увеличаване на престъпността в спокойната Холандия.

„Поляците, българите и румънците, които живеят в нашата страна извършват все повече престъпления. Според полицията те са отговорни за все повече пътнотранспортни произшествия, грабежи по домовете и кражби от магазини, защото са безработни". („Polen, Bulgaren en Roemenen stijgen in misdaadcijfers"; AD.nl, 4-1-12)

Веднага след публикацията, за да се спази „политическата коректност" се появи нов материал, в който се обяснява, че всъщност полицаите щели да направят изследване (а не разследване), какви са психологическите причини за полската, румънскта и българската крадливост.

Директорът на полицията в Хага Хенк ван Есен пък коментира, че в условия на криза общностите от Централна и Източна Европа извършват все повече престъпления. Мариан ден Холандер от полицията в Ротердам солидарно призна, че кражбите на коли са непрекъснати. Той заяви, че вече трудно се справя с българските и полските обирджии. Юристът Марникс Нордер бе по-краен. Той предупреди, че не трябва да се правят компромиси и грешки като с мароконските и турски имигранти в миналото.

Подобна е и нагласата в обществото. Във форумите в интернет холанците коментират, че в страната има 600 000 безработни, затова нямат нужда да внасят нови.

През 2012 г. „Партия на свободата" създаде специален сайт в интернет, където холандците могат да се оплакват от поляци, румънци или българи, които нарушават обществения ред, крадат или смущават по някакъв начин живота на холандците. Сайтът "Report Middle and Eastern Europeans" предизвика силно негодувание в България, но отговорът на холандските власти бе, че живеем в парламентарна демокрация и всеки е свободен да изразява мнението си. Което, разбира се, е безспорно. Затова не бива да се чудим защо Холандия запази ограниченията си за достъп на българи до трудовия си пазар до 2014 г. Тогава вече няма как да не вдигне забраната, защото ЕС го изисква. За сметка на това предвижда да въведе нови изисквания, с цел възможно най-малко българи да се решат да отидат. Новите условия ще са имигрантите да са живели седем години в страната вместо предвидените досега пет години, за да получат гражданство и право на гласуване на местните избори, както и изключване на имигрантите от системата за социални помощи в първите седем години от престоя им.

В момента българите нямат право д работят свободно, освен ако не си направят собствена фирма. Те трябва да имат най-малко трима работодатели, които да наемат услугите им, и чак тогава получават всички необходими документи. Ако все пак някой холандски работодател реши да наеме легално българин, го чака ходене по мъките.

Този работодател трябва да докаже пред властите, че за тази свободна позиция точно този българин е подходящият човек и за тази позиция работодателят не е намерил друг подходящ кандидат – холандец или гражданин на страна от ЕС, за която не важат ограничения за работа.

Безспорно е, че всяка страна трябва да защитава гражданите си, а щом гражданите на Холандия се чувстват застрашени, правителството трябва да се реагира.

Проблемът е, че българите в Холандия по официални данни са 3 000 души, а по неофициални около 15 000. Повечето от тях са студенти, които след завършване на обучението си напускат страната, и сезонни работници, които са наети да вършат работа, с която нито един холандец не би се захванал.

На този черен фон едва ли през март България може да очаква подкрепата на Холандия.

» Абонирай се безплатно за НОВИНИТЕ всеки ден
Разпечатай | Изпрати | Коментирай | Абонирай се за дума
» Напиши статия и ти
» Купи телефон от MobileBulgaria
Още по темата:
Тагове:
Няма мнения по темата

Публикувайте отговор »

Абонирай се за
НОВИНИТЕ БЕЗПЛАТНО

Абонирай се за ключова дума по e-mail

Тагове