„Поколението F“ и технократът Орешарски

В деня, в който „правителството на надеждата“ беше избрано, посъветвах от екрана на бТВ премиера Пламен Орешарски веднъж седмично да дава отчет пред народа. В който си иска телевизионен канал, по която си иска програма. Но веднъж седмично в пряко предаване да има "Часът на Орешарски", в който спокойно да разказва какво е свършил през изминалата и какво смята да свърши през следващата седмица, и не само спокойно, но и честно, почтено, открито и конкретно.

Не съм никакъв експерт по политика, за разлика от гвардията политолози и социолози, която вече двайсетина години в най-горещите български моменти обикаля неуморно телевизионните студия и на практика говори едно и също. Нито разбирам от това как се управлява една държава. Моят бизнес са публичните комуникации и в секундата, в която се разбра, че Пламен Орешарски ще има мнозинство, за да бъде избран, искрено се надявах той да държи по-далеч от себе си изтърканите вече клакьори, да се вслушва, но не и да слуша партийните си вождове, да води своя – много важно – прозрачна политика, която да обедини страната.

И причината е много проста.

Хората, които искат оставката му, правят това именно поради тази причина – пълна липса на прозрачност. Знам, така е било през последните 70 години от българската история и българската политика. Може би дори за тези години политиците чак толкова не са се и променили, но избирателите със сигурност са други.

„Поколението F“, както го нарекох наскоро в последната ми книга, за мое учудване превърнала се в една от най-продаваните не само в България, но и в световната книжарница „Амазон“, има една основна, наистина основна разлика с всички други преди него.

И това е, че социалните медии ни научиха да бъдем прозрачни и да не понасяме задкулисните и прикрити игри, колкото и да са присъщи те на политиката. Всъщност това е и единствената причина именно „Поколението F“ – тези от социалните мрежи, тези, които обичат прозрачността и вече са свикнали с нея, а може би ще я носят и в гените си оттук нататък, да излязат на улицата и спокойно и интелигентно да искат промяна.

През тези десетина дни постоянно чувам едно и също: Абе, протестират, протестират, ама не знаят какво искат... Сега ще ви кажа, че точно хората на улицата сега знаят какво искат – единствено и само прозрачност. Именно поради липсата на прозрачност и цяла върволица от неясни политически игри отидоха в историята всички предходни премиери в най-новата българска история, все пак никой от тях не успя да повтори четиригодишния си "гастрол".

Защото всичко, което е прозрачно, е етично. Така е не само във Facebook или в LinkedIn, така е вече в целия свят и точно "Поколението F" е това, което управлява света със законите на почтеността и прозрачността. Знам, че политическата класа в България няма да разбере това и ще подмине тези редове с пренебрежително присвити очи.

И сигурно ще има право – аз наистина не разбирам от политика. Но се надявам, че не политикът, а технократът Пламен Орешарски ще разбере, че ако прави истинска модерна политика, то тя трябва да е публична, ясна, разбираема и контролирана от народа.

И това сега е единственият шанс в България да има добро правителство. Знам, че е така, със сигурност. Но не знам дали не е късно... Все пак „Часът на Орешарски“ си заслужава да се види и да се оцени от всички нас... от „Поколението F“.

Текстът на Максим Бехар е публикуван в рубриката „Без филтър“ на агенция БГНЕС.