Нови находки до Светилището на Зевс и Хера на Кози грамади

Два питоса и стотици оброчни плочки на Зевс и Хера са открили археолозите при продължаващите проучвания на светилището на Зевс и Хера на връх Кози грамади.

Обектът на връх Кози Грамади е смятан за резиденция на владетеля на Одриското царство. Той отстои на около 20 километра от сегашното село Старосел и на 22 км от град Хисаря.

Проф. Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей, съобщи, че светилището на Зевс и Хера, което зам.-директорът на Националния исторически музей Иван Христов откри през лятото на един от върховете на масива Кози грамади край село Старосел поднася нови изненади.

"Благодарение на отпуснатите допълнително 20 хиляди лева от Министерство на културата, разкопките продължиха и след като „редовните” пари свършиха. Оказа се, че светилището на върха, което е укрепено с могъща стена от квадри, продължава надолу към резиденцията, която се намира на около 1100 метра надморска височина (светилището е на височина 1365 метра). По целия склон на хълма землените маса са укрепени със стени от същите квадри, простиращи се по цялата окръжност на върха. Тоест светилището всъщност включва, освен сградата на върха, и концентричните тераси, заобикалящи отвсякъде хълма", обясни Димитров за агенция "Фокус".

По терасите са били поставени стотици, а може би и хиляди, оброчни плочки от мрамор на Зевс и Хера. Някои от тях са високохудожествени скулптурни изпълнения, други са от по-примитивни майстори.

До сега археолозите са намерили над 100 цели плочки и стотици фрагменти от други. Откриват се ежедневно и десетки монети от периода V век пр. Хр. до IV век пр. Хр., когато в Римската империя за официална и единствена позволена религия, е обявено християнството и езическите светилища са разрушени или изоставени. Днес археолозите намериха и два цели питоса (огромни керамични съдове за съхранение на течности или жито).

"Питосите ще бъдат пренесени, заедно с плочките, в Националния историческия музей към 15 октомври", каза проф. Божидар Димитров.

В околността на връх Кози Грамади има редица неизследвани обекти като малка раннохристиянска базилика или една крепостна линия, вероятен аванпост откъм северната страна на двореца, който отстои на около 500-800 метра в южна посока. Откритията на археолога Иван Христов включват и над 20 светилища и скални слънчеви форми - Паралията, Слънцето, Космическата врата и др., доказателства за практикуването на култ към слънцето.