Васил Кънев, вицепрезидент на Идеал Стандарт за Източна Европа: България е недооценена като място за бизнес и инвестиции

Васил Кънев, вицепрезидент на Идеал Стандарт за Източна Европа: България е недооценена като място за бизнес и инвестиции
A A+ A++ A

Интервю с г-н Васил Кънев, вицепрезидент на търговски регион Източна Европа за "Идеал Стандарт интернешънъл", изпълнителен директор и председател на Съвета на директорите на Идеал Стандарт-Видима АД за Бизнес приложение „Инвеститори на десетилетието" на Novinite.bg и Novinite.com (Sofia News Agency)

В края на миналата година "Идеал Стандарт-Видима" стана една от експортните компании, които увеличиха производството си. Може ли да приемем това като знак за възстановяване?

Ние сме в бизнеса с дълготрайни продукти. Когато хората са принудени да живеят в кризисна ситуация, последните продукти, за които се сещат са строителните материали, продукти за баня и кухнята и други от тези категории. Хората просто имат други грижи.Да наречем умереното нарастване на продажбите следкризисно възстановяване е по-скоро преждевременен оптимизъм.

Но бих искал да подчертая, че най-големият спад в санитарния бизнес се разрази като сериозана буря  в Западна Европа през 2008 година, а в Източна Европа имаше силни последици  за нивото на продажбите през 2009 година. Оттогава ние се борим срещу силите на свиването на пазара с всички средства и техники на мениджмънта, които са на наше разположение - повишаване на фундаменталната ефективност на бизнеса (гъвкава ценова политика, нови продукти, намаляване на складови наличности, перфектен клиентски сервиз), задържане на съществуващата база от клиенти, завладяване на допълнителен пазарен дял и т.н.

Като заключение можем да кажем, че вече сме излезли на полосата на възстановяване, но ще ни отнеме един невъзможен сега за уточняване брой години за да достигнем нивата на продажби от 2007 -2008 година

Изводът, че възстановяването от Голямата Рецесия 2008 година ще отнеме много още години беще еднозначно изказан от Директора на Федералния Резерв на САЩ – Бен Бернаки през миналата седмица.

В частност, в санитарния бизнес се надяваме на силни продажби на санитарни продукти  в сегмента на жилищното строителство, както и в проектния бизнес касаещ социални проекти (болници и др), хотелския бизнес, както и най-вече в ремонт и възстановяване.

Забавеният икономически растеж в строителния сектор засегна производството на оборудване за баня в целия свят. Какви мерки предприе дружеството на компанията в България, за да се адаптира към динамичната среда?

Вече споменах някои от тези мерки.

Кое е все пак основното? Ние сме компания, която предлага санитарни продукти по така наречената « концепция за тоталната баня». С други думи, по-скоро предлагаме не продукти, а цялостни решения за банята. Това са всички категории продукти за баня: санитарна арматура, санитарна керамика, акрилни и Wellness продукти, мебели за баня и аксесоари, както и продукти за проектния бизнес.

Фокусираме се върху най-добрите практики на CRM (Customer Relationship Management).

Имаме абсолютно честен и открит подход към нашите клиенти по отношение на ценовата политика, политиката по гарантиране на качеството, следпродажбената политика. Това е подход, който е еднакво печеливш и за двете страни. Искаме нашите клиенти да оценяват нашите продукти. Искаме така наречените "influencers", упражняващите влияние върху купувачите – архитекти, инсталатьори и хората директно заети с продажбите - да приемат сериозно нашето „ стойностно предложение" – value proposition.

Може да Ви звучи прекалено научно, но в този бизнес няма много място за грешки. Ако наш клиент смени лояллността си, т.е отиде при друг производител, това е по-скоро необратимо действие. Например производителие на санитарна керамика по целия свят дават гаранция между 10-25 години на санитарния порцелан.Затова ние се отнасяме към всички аспекти на бизнеса с подабаващата сериозност: развитие на нови продукти, продуктов мениджмент, управление на материалите, контрол на качеството, следпродажбен сервиз. Не оставяме нито един аспект на бизнеса без необходимото внимание. Това е нашият подход по отношение на адаптирането ни в кризисната ситуация.

Идеал Стандарт несъмнено е един от най-светлите примери на привлечени инвеститори в България. Кой беше решаващият фактор, за да се сбъдне американската мечта в Севлиево?

На първо място, нашата готовност да научим един нов начин на правене на бизнес ни отличи измежду многото кандидати за място за инвестиране в санитарния бизнес. Имахме уникалния шанс да ни бъде предложено създаване на смесено дружество от всепризната международна компания преди 20 години (през април 1992). Естествено до тогава имахме дълга история на производството на санитарна арматура датираща от 1934 година. Но все пак нашата адаптивност и гъвкавост, която демонстрирахме през бурния период в края на 80-те и началото на 90-те години трябва да е убедила инвеститора да дойде и да инвестира в Севлиево.През годините оттогава ние непрекъснато демонстрирахме нашия ангажимент към клиентите, към качеството, към ефективността на търговската марка. С това доказахме нашата ценност за компанията и нашите способности в санитарния бизнес. Самата инвестиция ставаше на части в периода 1992 -2000, винаги като резултат от нашите бизнес постижения, които убеждаваха компанията в нашите производствени и мениджърски способности.

Не бива да пропускам и много, много положителното отношение, които Община Севлиево и Правителството на България са проявявали към Идеал Стандард-Видима АД  през всичките тези 20 години, които създаваха регулаторен климат, специално за нуждите на компанията и много стимулиращ готовността на компанията-майка да продължава с инвестициите в Севлиево.

Като резултат, създадохме компания в региона- ИС-Видима, която през 2007 година беше наречена перлата в короната на корпорацията.

Как оценявате бизнес средата в България като мениджър, чието работно място от години е извън страната?

България е сериозно недооценена като място за бизнес и инвестиции от международния бизнес. По отношение на инвестициите ние изоставаме в сравнение с други държави с далеч по-лош бизнес климат, като често ставаме жертва на собствения си песимизъм.

Идеал Стандард – Видима АД се разви за 5 години (1992-1997) от място за аутсорсване на индустриална работа до място и време, в което ни възложиха конструкторско-дизайнерска работа по създаване на нови продукти. В Севлиево работи сериозен състав от конструктори-инженери, които по способности са на едно ниво с техните колеги в западна Европа. Общо взето неблагоприятното демографското развитие на България е фактор, който ни отхвърля назад по отношение на възможностите за бизнес; намаляващото население и напускането на страната от специалисти. Но и останалата част от Европа е в такова трагично състояние по отношение на демографията. Трябва да балансираме условията за българите, така че те да виждат смисъл да живеят и работят в България, отколкото да търсят „неясни" възможности в чужбина.

От друга страна аз гледам положително на опита, който нашите сънародници натрупват в чужбина и мисля, че един ден те (или някои от тях) ще допринесат за напредъка на страната си.

Как бихте описали динамиката в инвестиционния поток към България през последното десетилетие?

Потокът от преки чуждестранни инвестиции беше предимно насочен към туризма, енергетиката и винопроизводството и ниско-технологични производствени сектори, което е добре, но не създава добре платени работни места. Средно и високотехнологичните работни места създават икономика на благоденствието. Процъвтяващият IT сектор е едно добро развитие, но като игнорираме факта, че тук се касае за изнесени офиси и call-центрове, те създават от своя страна изкривена картина за бизнес възможностите в страната. Нужни са ни индустриална база, модерен селскостопански сектор и IT присъствие на европейско ниво. Те ще създадат добре платените работни места и ще дадат смисъл на живота тук за бъдещите поколения, мотивация да останат да живеят в България. Естествено, нужни са ни работещи институции, на които може да се има доверие, съдебна система, инфраструктура. Аз съм оптимист, че се движим в тази посока след влизането ни в ЕС.

Предвидимост, макроикономическа стабилност и ниски разходи са предимствата, които България има, но несъмнено трябва да промотира по-активно в чужбина. Достатъчно условие ли са те обаче за привличане на инвестиции?

Блясъкът, стабилността и привлекателността на България като страна с ниски разходи за труд изчерпаха възможностите си. Успешен бизнес в дългосрочен план не се гради на заплата за преживяване – означава ниско ниво на ръководители и специалисти. Съвременният подход и съвременният прочит се прави по-скоро с комбинация от умерено висока заплата и високо ниво на технологични и мениджърски способности, които ще привлекат преките чуждестранни инвестиции в България. Инвеститорите се нуждаят от широк бизнес хоризонт, за да дойдат и да инвестират в България.

ИС-Видима създаде добри условия за нашите инвеститори в Севлиево,  също и за 9 наши стратегически доставчици, които дойдоха  и инвестираха в Севлиево – немалко постижение за една община с по-малко от 40,000 жители. Това само по себе си е изключително постижение, тъй като тези 9 доставчици от Западна Европа са тук само и единствено заради ИС-Видима АД. Естествено е важно, че те създадоха и допълнителни 1000 добре платени работни места.

Т.е. създаден бе клъстер под егидата на ИС-Видима благодарение на добрия бизнес нюх за утвърждаване на компанията в региона. Имаше такава политика за развитие на индустриални клъстери, зони като държавна политика, която обаче не донесе очакваните дивиденти.За да стане успешна такава политика трябва да се изведе като държавен приоритет през идващите години, т.е. политика за привличане на инвестиции.

Българското поделение на "Идеал Стандарт интернешънъл" управлява доставките на продукти и търговска дейност за Източна Европа на международната компания. Как според Вас България може да победи съседните държави в наддаването за инвеститори?

Можем да постигнем това като като прилагаме на ниво най-добрите бизнес-парактики; като постоянно подобряваме качеството, себестойността на продуктите и дългосрочната перспектива пред потенциалните инвеститори, след което подготвим и приложим на практика политика за привличане на инвестиции. Трябва да надскочим себе си или както казва една поговорката „Не се опитвай да биеш брат си, а се опитай да надминеш себе си". Трябва да използваме географското си положение, нашите способности и опит, с което да предоставим логична алтернатива на други места и страни. Модерният управленчески подход не е да « биеш» конкуренцията, а да покажеш по-добри резултати в дългосрочен план. Страгегическите инвеститори имат развито шесто чувство за това коя компания може да предостави най-добри условия. Ние просто трябва да се научим да отговорим на очакванията им. Ако вършим правилните неща, ще берем и плодовете на нашия труд.

Кое е основното предимство на България като инвестиционна дестинация?

Професионално подготвени, амбициозни и лоялни работници и служители, които трябва да се научим да ценим и развиваме. Имаме тази тенденция да очерняме нашите способни специалисти заради исторически вроденият ни комплекс за малоценност. Това е голяма грешка. Не сме по-малко способни от колегите ни в Западна Европа и ако ни се създадат правилните условия, можем да се представим по-добре от тях. Време е да се самонаучим на самочувствие, което толкова много ни е необходимо. Ние имаме много способни хора. На тях им трябват умения за лидерство и правилен мениджмънт, който да канализира тяхната енергия. И сега като се замисля над въпроса Ви, ние винаги говорим за преки чуждестранни инвестиции. Време е и българският бизнес да излезе и да създаде национална  вътрешна  инвестиционна  политика, която ще бъде интегрирана в глобалната инвестиционна политика за страната ни.

Коя е основната причина България да изпада от картата на големите индустриални международни инвеститори?

Много анализатори са се опитвали да отговорят на този въпрос. Мисля че можем да добавим и лошият късмет на централно и източно-европейските държави, които попаднаха в хаоса на катастрофална демографска ситуация, комбинирана с тежък рецесионен климат след 2 десетилетия на безспорен подем.

Все пак ние следваме финансово-икономическото развитие на Америка и Западна Европа.Освен това при нас все още дава отражение незавършилият преход, политическите сблъсъци, забавяне на хармонизирането на някои вътрешни процеси с европейските.

Динамиката на 21 век се премества към Азия, където медианната възраст на населението е 1/3 от медианната възраст  в Европа. Но тук аз ще си позволя един  оптимистичен пример за България. През февруари 2012 година The Great Wall Corporation започва конвейрно производство на автомобили в Ловеч. Ако този автомобилен завод се развие успешно, това ще стане прецедент за китайския бизнес да инвестира в България, която е пълноправен член на ЕС. Китайците имат много трилиони долари кешови позиции и се оглеждат за бърз начин да ги инвестират. Капиталните потоци ще текат в различни посоки в бъдещето. Трябва да се освбодим от предразсъдъците си и да обединяваме силите си с печелившите играчи на глобалната икономика. Изисква се широко мислене да се постигне такова нещо. Мисля, че българите имаме интелектуалната сила да го направим – този пример да прерасне в политика за страната.

Като инвестиционна дестинация град Севлиево успя да постигне това, към което България винаги се е стремяла – малка, но привлекателна. Какъв е ключът към успеха?

Като внушаваме необходимото доверие и като прилагаме дългосрочни стратегически предимства за бизнеса. Максимална прозрачност и почтенност към обществеността, към хората, които ще имат допир с инвестициите. Спазване на европейскитре норми за условия на труд, околна среда, приемане на съвместна дългосрочна стратегия , обучение и развитие на кадри на европейско ниво. Политика на съпричастност на инвеститорите към локални въпроси до образование, инфраструктура и други, т.е балансиран подход и за инвеститорите и за региона. Те трябва да се внедрят като част от общината и региона, трябва да приобщим и партньорите на нашите инвеститори към резултатите от тези инвестиции.

Но... рецепта точна няма. Има твърде много условности и затова виждам необходимостта от такава всеобхватна политика. Трябва да си напишем домашното, да проучим пазара и дългосрочните перспективи, да инвестираме в технически и научни способности. Трябва да създадем основи за диверсифицирана икономика.  Политика, която ще ни позволи да станем част от световната индустриална база икономика базирана на знанието (knowledge based economy).

#Инвеститори на десетилетието

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Още по темата:

Коментирай

Най-четено от Мениджъри
Последно от Мениджъри

Всички новини от Мениджъри »