Пиша статия на английски за това, че България се зарича, че ще изпълни директивата за  установяване на минимални изисквания за защитата на кокошки носачки цял месец преди крайния срок.

Новината е важна, понеже срещу България,  както и още 12 страни членки,  тече наказателна процедура.

Един, два, три,осем, петстотин...изгубих им бройката колко източника пишат за „щастливи кокошки".

Явно не е плод на  журналистическо въображение, а така идва от източника?

Източникът, министър Мирослав Найденов, говори за бройката „нещастни" кокошки в България към момента, както и за това, че след  април, всички щели да станат „щастливи".

Както често правя в такива случаи, обирам това, което намирам за дебелашко, махам цитати, и в статията остават цифри, министър на земеделието, евродиректива, срок.

Считам, че на не-толкова-запознатите може да се спести поредната порция местен хумор, разпространявана с апломб от властимащи.

Търся да дефинирам сама за себе си възмущението от министъра, че и той прикрива несправяне със словесни еквилибристики, когато установявам, че "щастливите кокошки" всъщност битуват като устойчива конструкция в материали по темата.

Независимо дали са били подадена реплика, или нечие журналистическо „оригинално хрумване", „щастливите кокошки" вече са навсякъде!

Става интересно – защо си го причиняваме?

Нали уж водим борба за правата на животните, или поне от време на време изглежда така.

Тук-таме по някой се обажда, че за развитието на едно общество се съди по отношението му към животните.

Като колко да сме се развили, в такъв случай, ако считаме, че става да си направиш виц от това, че със закон ни се налага да не отглеждаме кокошки носачки в батерийни клетки, където всяка има жизнено пространство по-малко от лист хартия А4.

Не го приемам за игра на думи, за да стане забавно - думите изразяват отношение.
Или случая е „то на нас ни е зле, ти на мене за кокошки ми приказваш"?

В който случай ще стане ясно, че не сме способни да уважаваме нищо и никого, себе си включително.

Дали да не спрем да помислим малко, да си вържем езика ако трябва?