Потоп от провали

Потоп от провали
Девет души загинаха в понеделник в село Бисер близо до гръцката граница, след като стената на близкия язовир се срина под напора на силни дъждове и снежни бури. Снимка Impact Press Group
A A+ A++ A

Голяма част от големите и малки язовири в България са построени преди падането на комунистическия режим през 1989 година, когато страната се е нареждала на едно от челните места по водни запаси в Европа. Днес никой не знае кой какво стопанисва. А това може да бъде истинска заплаха за живота на хората.

Язовири или ями?

С прогизнали дънки и чувал в едната ръка, Гери, млада жена на около двайсет години си проправя път през застиналите мътни води на Въча – язовир във вълшебните Родопи.

Огромни количества битови и медицински отпадъци, стари гуми за коли и изхвърлени мебели са превърнали един от най-красивите и дълбоки язовири на Балканите в истинско сметище.

„Престъпление е да използваш язовирите като септични ями, когато водата за пиене не достига", възмущава се Гери, една от десетките доброволци събрали се, за да почистят язовира.

„Много българи приемат водата за даденост, нещо, което Господ ни е подарил, нещо, за което няма нужда да плащаш или да се грижиш. Това е напълно погрешно мислене", продължава тя.

Идеята да впрегнат ентусиазма на еколюбителите в заличаване следите на онези, които хвърлят отпадъци в язовири и реки, принадлежи на организацията „Грийн флег" и един интернет сайт. И те не щадят усилия.

„Амбицията ни е да привлечем вниманието на контролните органи и обществеността, тъй като бързото и мащабно замърсяване на природата с битови отпадъци не е проблем само на язовир Въча", коментират доброволците.

Ентусиазмът им често среща отпора на скептиците. Но тези млади хора знаят, че водните ресурси са едни от най-важните дарове на природата в България и те трябва да бъдат защитени.

„Често ни сравняват с малък Tитаник, който се изправя срещу огромни огромни айсберги от боклук. Въпреки това ние вярваме в успеха на тази мисия."

България се намира на дъното на таблицата по водни ресурси сред страните членки на Европейския съюз. Средният годишен обем не надвишава 15,7 милиарда кубични метра или около 2300-2500 кубични метра на човек.

Тъжно, но факт – голяма част от големите и малки язовири в България са построени преди падането на комунистическия режим през 1989-а година, когато страната се е нареждала на едно от челните места по водни запаси в Европа.

Поколение по-късно изглежда, че еколюбителите са поели отговорност за управлението на водния сектор, вместо държавата. Никой не знае кой какво стопанисва. А това може да бъде истинска заплаха за живота на хората.

Пропукване в язовира или в държавата?

Девет души загинаха в понеделник в село Бисер близо до гръцката граница, след като стената на близкия язовир се срина под напора на силни дъждове и снежни бури.

Оказа се, че хората от региона са предупреждавали многократно властите за сериозната заплаха от наводнения. Стената на язовира е имала от цели шест години пукнатина, за която всички са знаели, но никой не е ремонтирал. Стана също така ясно, че собствеността на язовир Иваново и на други такива съоръжения в цялата страна тъне в мъгла.

Трагедията след наводнението постави редица горещи въпроси:

Знае ли българската държава кой какво стопанисва от водния й ресурс? Имат ли българските общини, особено по-бедните, а да не говорим за селата, капацитета и финансовите ресурси да поддържат язовири?

Вярно ли е, че българите – било то собственици на язовири, апартаменти под наем, или чиновници - рядко правят точни калкулации, когато става дума за всекидневна поддръжка и предпочитат да спестят тези пари?

Има ли правителството право да се хвали с отличи финансови показатели, ако само подмяната на водните съоръжения би погълнала 10 милиарда лева?

Не плащаме ли абсурдно висока цена за отличните финансови показатели на България? Не са ли изградени те върху една абсурдно овехтяла представа за това какво е модерна държава?

Закотвени в миналото

Със сигурност много софиянци помнят режима на водата в столицата в началото на 90-те години. Много малко от тях обаче си спомнят причината за това – липсата на координация между оператора на язовира и на ВиК мрежата. Първият не знаеше какви са водните нужди на града, а вторият не знаеше как намаляват запасите в язовира.

Оттогава ситуацията не се е променила много, въпреки няколко изменения в Закона за водите.

Двайсет години по-късно водният сектор е все още най-нереформираната система в България. С изключение на софийското ВиК, чийто собственик е концесионер чуждестранен инвеститор, всички останали водни дружества са в ръцете или на държавата, или на общините. Те обаче са твърде бедни, за да си позволят модернизация и добра поддръжка на всички нива по веригата – от водоема, през ВиК системата до потребители. В крайна сметка всички са оставени в ръцете на времето, природните стихии и вандалските прояви.

До миналата седмица водният сектор бе разпокъсан, удобно разхвърлян между няколко министерства, всяко от които с различни приоритети.

След падането на комунистическия режим всички страни от Източна Европа разбраха колко е важно да имат работеща съдебна система и държавни институции, преди да се захванат с големите структурни реформи като приватизацията. След години на мудни реформи България смята, че е готова, макар и със закъснение, да започне либерализацията на водния си сектор и да приеме законодателство за това кой какво прави и за какво отговаря.

Летните суши,  мудното изграждане на нови язовири и поддръжката на старите, течовете и старите тръби, които всяка година стават причина за обявяването на режим за стотици хиляди български семейства, трябва да са основен приоритет за инвеститорите.

Остарелите водни и канализационни мрежи, направени от азбестов цимент, са друг голям проблем, тъй като те причиняват течове и понижават качеството на водата. Средно 60% от водата, изпомпвана в тръбите, не достига до потребителите, а в някои райони загубите са в размер до 90%, според експерти.

Лошото качество на водата от чешмата направи бутилките минерална вода инстинска необходимост и точно тук страната има добър пример за консолидация на пазара.

Разводнена приватизация?

Винаги ли частната компания, управлявана от чужд инвеститор, печели в бизнес надпреварата? По-добър стопанин ли е частникът? Когато става въпрос за приватизацията на водния сектор, много развиващи се страни се надяват това да е така.

В България обаче тази теза се оказва изключително спорна. Икономистите са разделени на две групи относно това дали приватизацията ще спомогне или ще спъне водния сектор и споровете им често намират място в местната преса.

Инвеститорите и техните застъпници твърдят, че макар и от първостепенно значение, усвояването на европейските фондове отнема повече усилия и време от очакваното. Освен това нуждите от инвестиции на българския ВиК сектор са много големи – европейското финансиране и държавните субсидии не са достатъчни, за да покрият всички необходими инвестиции. Според инвеститорите публично-частното партньорство и европейското финансиране се допълват взаимно и могат да съществуват съвместно по едни и същи проекти.

Частник и инвеститор са мръсни думи за онези, които твърдят, че България рискува да се превърне в страна от Третия свят, към която интерес ще проявяват само инвеститори с грабителски апетити. Според тях един от мощните фактори на българската рецесия е приватизацията на естествените монополи и публичните услуги.

Представители на Европейската комисия също са изразявали подкрепа за тази позиция, обвинявайки правителството във флирт с идеята за приватизация.

Идеята за приватизация на част от водния сектор на страната предизвиква и възмущението на много обикновени граждани.

„Софийското ВиК беше продадено на търг преди десетина години. Единственото нещо, което получиха клиентите, са огромни сметки, докато фантастичните печалби отидоха в джоба на концесионера. Това ли наричате модел в служба интересите на хората?" казва Нина Христова, която живее в столицата от десетилетия.

В идеален свят на чиста вода и чисти намерения водното богатство на една страна може и да остане недокоснато от комерсиални съображения. В реалния свят обаче държавата ще трябва да влезе в някаква форма на партньорство с частния сектор, за да управлява качествено водното си богатство. Регулирано и контролирано както трябва, това партньорство ще повиши качеството на услугите и ще спаси човещки живот.

В противен случай ще сме като в народната поговорка „Вода гази, жаден ходи". Съвсем буквално.

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Коментирай

Най-четено от Репортаж
Последно от Репортаж

Всички новини от Репортаж »