Има хора, които влизат здрави, прави, за нищо. Излизат сенки

Има хора, които влизат здрави, прави, за нищо. Излизат сенки
Снимка: Нелегално вкаран мобилен телефон на затворник, качена във facebook
A A+ A++ A

Ако човек затвори очи покрай руините на завода, пътят към Затворническо общежитие „Кремиковци“ е глътка въздух от цивилизацията, с дъх на поляни и хълмове. Парадоксално усещане за свобода. По него тръгвам, за да си обясня предложените промени в Наказателния кодекс.

Отбивката е вляво след село Сеславци. Огражденията и телените мрежи променят възприятията. В края на отбивката има метален павилион, който изпълнява ролята на чакалня. Тук въздухът мирише на въглища и пот. Голяма част от посетителите са от ромски произход, заедно с децата и куклите. След нас пристига голям мерцедес, от него излизат добре облечена млада жена и двама мъже. Чакащите са разделени на групи от по 20 човека. Двама усмихнати служители на реда проверяват багажа и претеглят количеството храна. След попълване на документи за посещение и около час размисли пред входа на общежитието вратите се отварят.

Влизаме с първата група в дълга дървена сграда. Помещението е разделено на две – от едната страна сядат затворниците, от другата ние – посетителите. Помежду ни са решетки и мрежи. Образът от другата страна е разделен от малки метални ромбчета. Телефоните, които трябва да осъществят комуникацията не работят. Говорим през решетките, през мрежите, през разговорите на околните.

Срещу мен сяда Васил, или Стефан, или Кирил.

Интересувам се от промените в Наказателния кодекс. Отпадането на доживотната присъда без право на замяна. Каква е йерархията сред лишените от свобода? Присъдата оказва ли влияние? „Всичко е до личностни качества и финансова обезпеченост. Има установен регламент, който е за всички: храна, ставане, задължителни мероприятия. Това е наложено от управата. Има и неустановен регламент, който е чисто затворнически, въз основа на него се гради йерархията. Има Съвет на колектива, в който са най-авторитетните личности, те взимат решенията за останалите.“

Искам да се разположа в един ден тук. Искам да видя как работи тази йерархия. „Става се в 5:30. Минава полицай, който проверява дали хората са налице и дали са живи. По-авторитетните не стават за проверка, а имат слуги, които се разправят с полицая. Закуската се раздава в 6:00. Отново слугите поемат ангажиментите за това. Имат и други задължения като почистване на спалните помещения и коридора в общите части. Към 9:00 стават от сън отговорниците. Всяко спално помещение си има свой. Те са среден клас в повечето случаи, без значение от престъплението. Много от тях са склонни към насилие и агресия към останалите в спалното, но не са високо в общатата йерархия. Проверяват спалните. Има отговорник по бит и хигиена, който контролира отговорниците на помещенията. Той е част от съвета на колектива. Това са една идея по-интелигентни момчета, които са буфер между затворническата управа и масата от затворници. Има отговорник за спорта и председател на Съвета на колектива. Това е общо взето йерахичната структура.“

Разговорът ни е прекъснат от друг усмихнат служител на реда. Молбата му е към събралото се семейство на съседния стол – пред лишения от свобода може да сяда само по един посетител. Това ми дава време да помисля. Но от името на кого мисля? Личните документи оставих на входа заедно с мобилния си телефон. В това помещение всички сме равни. Едните затворени от едната, другите – от другата страна на металните ромбчета.

Връщам се към въпросите си - за какво е затворен председателят на Съвета на колектива? Говори ли за присъдата си? Признава ли се за виновен? „Председател бях аз в по-голямата част от времето, но аз съм по-различен случай.“ Минава ми през ума да питам – всеки от вас ли е различен случай? Но думите си остават там. Мит, който съм чувала е, че в затвора всеки е невинен.

Не мога да не попитам с какви средства държавата подготвя за връщане в социума лишените от свобода? „Адаптацията е според нуждите. Някои имат нужда от това да се научат да пишат, други от това да се научат да работят, а трети просто от плавен преход. Има хора, които влизат здрави, прави, за нищо. Излизат сенки.“

Друг въпрос, който изниква, е има ли дискриминация към ромите? „Ромите в по-голямата си част с влизането в затвора си вдигат жизнения стандарт. Имат вода, храна и т.н. Ток... Друг клас са хората без трудови навици, с престъпно мислене. Общо взето, ниско ниво в престъпния свят, но само това правят. Има и хора, жертва на обстоятелствата, но с ниско ниво на адаптивност. Те са ренегати в тази йерархия. Като цяло позицията на улицата определя и нивото в затвора. Почти еквивалентна е. Личностните качества навън ти помагат да си намериш мястото и вътре. Силната класа е изградена от авторитети, които са с позиции и ареал на влияние навън и/или финансово обезпечени. По-голямата част от тях са и с по-висок интелект от масата, което е нормално.“

Друг мит, който силно се надявам да се окаже верен - истина ли е, че към насилниците на жени и деца останалите затворници се отнасят с презрение? Те ли са в дъното на йерархията? „Аз лично съм виждал 7-8 изнасилвания над изнасилвачи, но като цяло педофилите отнасят дебелия край на тоягата. Един преседя 15 дни във варел със студена вода, където на смени имаше хора, които го правеха на водолаз. Излизаше само за да го чукат, да го слагат под гореща вода или да го бият душмански. Надзирателите не обръщат внимание. Този специално беше над 65-годишен и беше насилил 3-годишната си внучка. Имаше 11 месеца присъда, което допълнително озлоби хората. Как тези хора влизат в обществото после и какви са щетите върху тях и съответно върху хората навън занапред?“ Сега аз нямам отговор, но от неговия съвестта ми остава някак успокоена. Не знам дали е човешко, но усещам някаква справедливост.

Времето свършва. Въпросите ми остават да витаят. Наказателният кодекс вече не е на дневен ред. На излизане от затвора актуалният въпрос е „Сега накъде?“.

#Наказателен кодекс #затвор

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Още по темата:

Коментирай

Най-четено от Репортаж
Последно от Репортаж

Всички новини от Репортаж »