100-годишният странник дядо Добри

„Чешит си е дядо Добри. Странен му е характерът и това не му е от възрастта, и преди си е бил такъв. На всеки в селото е готов да помогне, но на никого не позволява на него да помага. Все си може сам“, разказват съседите на Светеца от Байлово, които са насядали на слънце пред местния хранителен магазин.

На 20 юли дядо Добри ще навърши 100 години. Въпреки това не позволява на никого да се грижи за него. Твърди, че ръцете му са здрави. Вече няма сили да ходи всеки ден пеша до София, която е на 32 километра от Байлово, за да събира пари пред храма „Александър Невски“ или пред църквата „Свети Седмочисленици“. С просия в пластмасова чашка старецът е събрал да дари 40 000 лева на „Александър Невски“, 10 000 лева за Байловската черква „Св. Кирил и Методий“ и е направил и дарения от хиляди левове за черквите в Калофер и Поибрене. Скептици се чудят защо белокосият старец е дарил огромни суми на Църквата, а не ги е дал на дом за сираци или болни деца. Така е решил. Дори като по-млад дядо Добри отказва да коментира решението си, страни от медиите и всяка публичност. Неговите съселяни обясниха, че смята медиите за „сатанинско дело“, а публичността – за „ненужен шум“.

Домът му, малка пристройка до църквата в Байлово, е като него – бял, скромен и сякаш слят с цъфналите дървета и цветя в градината. Прекарва по-голяма част от деня свит до прозореца, където чете Библията. Кметът на селото обясни, че зрението му е чудесно. Слухът му е увреден от паднал снаряд в близост до него при една от бомбардировките над София през Втората световна война. Хората в Байлово коментират, че със слуха си дядо Добри е загубил интерес към материалното.

Старецът отказава да се среща с хора, общува само с няколко човека от селото, сред които и кметът. Всеки ден в дома му идват да го търсят хора от цяла България. Това го ядосва. Не приема храната, която му носят, а ако я вземе, я дава на други хора в селото. В дома му няма ток, чете на свещи. В скромната стая няма никакви мебели, освен една маса. От много години, дядо Добри спи на пода.

Сега пътува до София рядко. Вместо това се разхожда в двора и се грижи за оранжевата си котка, на която специално е изрязана дупка във вратата, за да може да влиза и излиза в къщичката по всяко време. Понякога дядо Добри излиза под липите и чака да мине кола за София. От селото всички му спират. Братовчед му Кирил Павлов разказа, че като се качи в колата, се прекръства и благославя човека, който му е спрял. Възрастният човек е приятен спътник, пътят с него не се усеща. Паметта му е добра и обича да си спомня. Животът му е бил интересен и пълен със събития. И продължава да бъде такъв!