За мишките, хората и… заплатите!

Инвестициите нараснаха за първи път от началото на 2013 г., което се интерпретира като завръщане на инвеститорското доверие. Това – освен всичко останало – означава и че икономиката се стабилизира, макар и бавно.

А това пък означава, че се налага актуализация на възнагражденията! Ако сме икономически по-добре, това значи, че и заплатите ни трябва да растат, за да расте покупателната ни способност и оттам икономиката още повече да се замогва…! В същото време сме свидетели как на продавачка в мола, която владее един западен език и поне още един, който би бил „бонус“, се предлагат 500-600 лв. заплата!

Ами ако това момиче знае два езика, тя от дома си, като превежда дипломи и уверения, може да си изкара поне 1000 лв. на месец, със средна трудова натовареност… без да продава маркови гащи и чорапи…! Може би е време работодателите да разберат, че интелектуалният труд струва, или поне би следвало да струва, повече.

Физическият труд също трябва да бъде достойно оценяван, защото един добре платен работник може да пазарува свободно и по този начин да „инвестира“ в родната си икономика! Тогава инвеститорският интерес няма да бъде само чужд, но и роден, както е в Европа, от която УЖКИМ сме част..!