Любомир Милчев: „Дендизмът” е абдикирал монархизъм

Както сам казва за себе си Любомир Милчев – Денди, „понякога си мисля, че не съществувам и получавам редовни уверения в моята недействителност“. Милчев е автор на петнадесет книги, за които твърди, че го „обвиват в нежен словесен пашкул“. Той е автор и на „собствения си образ, не много различен от тях, до степен на плашеща идентичност“. „Когато излязох от „Ол Старс“, един приятел скулптор, Парис, ме срещна на улицата и ми каза, че съм станал напълно нереален. Това е съблазнително, но и опасно. А един друг приятел, прясно завърнал се от Париж, ми каза, че съм станал напълно барокова фигура“, твърди за себе си писателят. „В любимото ми кафене „Мементо“ едни чужденци ме гледаха втренчено и дойдоха да ме попитат дали не съм артист. Щях да падна от смях“, спомня си бохемата.

Колко лица има Денди?

Общо взето, съм доста идентичен и последователен в стил на присъствие. Когато се развеселя, ставам парадоксален и по-простодушни хора се плашат. Други пък завиждат на доброто разположение на духа и считат, че съм френетичен. Тесногръдието не може да ме приеме такъв, какъвто съм.

Какви маски слагате, когато се налага, и въобще имате ли маски в прекия и в преносния смисъл?

Аз съм прекалено искрен и не се преструвам. Последно сложих маска на едно парти – прекрасно черно домино. Маска на вежливост слагам само в присъствие на простаци, защото горчивият ми опит ме е научил, че те са много докачливи.

Какво работи един Денди?

Избира си папийонка и пошет и този колористичен сюжет е цяла драма. Съблюдавам декоративистични принципи на живот и присъствие. Радвам се на детайлите.

Коя е последната ви книга и откъде черпите идеи за сюжети?

Последната ми книга е гид на английски и български „Тайни на Софийския царски дворец. Възпоменателен тур“ и представлява обиколка из салоните на бившия царски дворец и описание на всичко, което се е случило там. Снабдена е с архивни снимки на залите, така както са изглеждали по времето на цар Фердинанд и цар Борис III.

За какво мечтае Денди?

Да ме оставят на мира. Да не ме обсъждат и да имам поне малко инкогнито. Но това е вече невъзможно.

Вие всъщност монархист ли сте, или сте поклонник на роялистичната изящност?

Аз съм убеден монархист. Само великолепието на монархията може да ни избави от някаква наша национална склонност към мизерия. Но ние пропиляхме и този шанс и развихме всички форми на парвенющина.

Каква е връзката Ви с монархията?

Прадядо ми, Петко Проданов, е бил царски офицер.

Как се става Денди и става ли се въобще, или това е придобито състояние?

„Дендизмът“ е съчетание на смразителна елегантност и блестящ слог. „Дендизмът“ е поместване на епоха в детайл. Смаляване на великото за побиране в кадифена кутийка и разголемяване на идиосинкразна дреболийка до монумент на стила. Той винаги има в разпореждане и епохи, и персоналии. „Дендизмът“ е абдикирал монархизъм, обезнаследен аристократизъм, евакуирал в пределите на тялото артистизъм. Метафизичен във високомерието си, надмогва онуй, от което не би се лишил, но великолепието му е само част от игра, удоволствието от която е удоволствие на надмогване, недокоснатост и неприкосновеност. Той е неизменно и ултимативно маниакален. Потенциално хомосексуален е, защото е нарцисистичен. Нагласата му, извънредно продуктивна, намира винаги онзи малък детайл, който ще срути и най-сложно построение. Обикновено се артифицира някоя професионализирана зона – коси, дрехи, маниер, дори и секс, а всичко останало се препарира.

А какъв тип Денди сте Вие?

Колкото до мен, задоволявам се с коммеморативния диктум на писането, което в прекомерност на словоизлияние върши унесено меморативен пренос в настояще, в което вече се надушва плячката на старонов спомен.

Обвиняват Ви в „гениална логорея“, защо изказът Ви винаги е толкова витиеват, и как постигате съчетаването на това, с такава прецизност и точност на вербалните си изяви?

Трябва да си много тъп, за да не схванеш, че аз говоря елиптично и загадъчно. Фразата ми е метафизична и онищостяваща. Не е за профани и игноранти.

Коя книга няма да напишете никога и защо?

Не съм се замислял по този въпрос.

Има ли въпрос, който сам бихте си задали?

Как е възможно да си толкова фантасмагоричен?