Украинският посланик Микола Балтажи: Русия би спечелила от връзките на Украйна с ЕС

Интервю на Novinite с украинския посланик в България Микола Балтажи относно ситуацията в Украйна, връзките й с ЕС и предизвикателствата, пред които страната се изправя.

Посланик Балтажи, идната седмица предстоят първите възможности за дипломатическо развитие в четиристранен формат Украйна-Русия-ЕС-САЩ. Каква позиция ще отстоява Украйна на тази среща?

Ние от самото начало държахме на дипломатическия път за решаване и урегулиране на кризата. Всъщност след военната инвазия на Руската федерация в Автономната република Крим, незаконна военна намеса, която бе продължена от незаконен референдум и незаконно присъединяване на Крим към Руската федерация, ние смятахме, че той е единственият път за урегулиране на кризата. И сега вратата за дипломацията е oтворена. Затова решението за провеждане на преговори е един добър знак и крачка във вярна посока.

Знаете, че Руската федерация отначало не признаваше новото легитимно правителство на Украйна. Много важно в нашата позиция е, че териториалната цялост на Украйна и нейният суверенитет не могат да бъдат предмет на някакъв търг, дискусия или каквито и да е съмнения или предварителни условия, които се изказват от Руската федерация. Обаче Русия, съзнателно ескалирайки ситуацията в Източна Украйна, фактически се стреми да спре подготовката на преговорите в Женева [по-късно тази седмица], да провали президентските избори в Украйна и да обвини в това украинската власт.

След като темата Крим беше месеци наред на първо място в световните медии, се наблюдава известно затишие. Според Вас има ли опасност спорът за полуострова да се превърне в замръзнал конфликт, нещо като тези в Кавказ и Приднестровието?

Смятаме, че Крим в момента е временно окупирана територия. Никога няма да се съгласим с това, че той е част от Руската федерация и е под юрисдикцията й. Ще направим всичко възможно по легитимен път Крим да се върне към Украйна. Естествено сме категорично против Крим да се превърне в точка на замразен конфликт като Приднестровието, Абхазия или Южна Осетия. Там също отначало се обещаваше, че жителите ще живеят добре, но това не се случи. А Крим заслужава друга, по-достойна съдба. Там става дума не само за рускоговорещи, които са мнозинство, а и за украинци, за кримски татари, единствен коренен народ на полуострова, и за други, които напускат полуострова и търсят спасение в континентална Украйна.

Имате ли точни данни за отлива на етнически украинци от Крим към континентална Украйна?

Русия, която безоснователно обвинява украинска власт в нарушаването на правата на рускоговорещите в Украйна, сама допуска тотално нарушение на правата на украинските граждани. Сега в Крим има отвличане на хора, мъчения на опозиционните активисти. Няма вече свобода за мирни демонстрации, акциите за единството на Украйна се разгонват. Има нападения и на журналисти, беше убит офицер на украинските въоръжени сили. Затворена е и единствената на полуострова украинска елитна гимназия. Неслучайно хиляди семейства вече са напуснали Крим. Освен това на 25 май в Украйна ще проведем президентски избори и на тях трябва да гласуват и живеещите там граждани на Украйна, които отказаха да приемат руското гражданство.

Подкрепяте ли казаното по-рано тази седмица от изпълняващия длъжността президент на Украйна Олександър Турчинов, че има „кримски сценарий" за отцепване на Изтока?

Такъв сценарий съществува. Въпросът е как ще се реализира. Не знам дали на изток ще е точно както в Крим. Защото в Крим има руска военноморска база в Севастопол, това беше един от предлозите за намеса на Русия заедно с правата на малцинството. Но след незаконното присъединяване на АРК към Руската федерация украинците се консолидираха. По-голямата част от населението на Източна Украйна, включително миньорите, отхвърлят плановете на сепаратистите. Те искат да живеят в украинската държава. Същият сценарий едва ли е възможен. Може би по-коректно е да се говори за втория етап на окупацията или едно логично развитие на кримския сценарий.

Какви мерки взема украинската държава за преодоляване на напрежението в източната част?

Завземането на държавни сгради, областни служби на държавна сигурност, блокиране на критични обекти в източната част на Украйна се извършва от руските спецслужби, които професионално подготвят и ръководят специални диверсионните групи. Всеки ден украинските спецслужби хващат руски диверсанти, терористи, които се въоръжени с руско оръжие и добре екипирани. Редица от тях идват от Крим. Има и политически туристи, има и граждани, които преминават границата и инспирират безредици в тази част на страната. Украинското ръководство взема всички необходими мерки. За да са защитят животът на хората, териториалната цялост и сигурността на държавата, Украйна взе решението за осъществяване на антитерористична операция срещу онези, които посягат на нашата държава.

Същевременно ситуацията не може да се стабилизира, а украинците не могат да се обединят само посредством провеждането на силови мерки. Затова търсим консенсус, който е възможен само през политическия диалог. Трябват и сериозни икономически реформи. Трябва да се промени източната част, където е концентрирана индустрията - минната, металургията, химическата промишленост. Необходимо е сериозно структурно преустройство. Правителството приема решение въпреки дълбоката икономическа криза да отпусне 12 млрд. гривни за модернизация и развитие на минното дело. Необходими са и реформи на правохранителните структури. Вземат се мерки и за децентрализацията на управлението, за предоставяване повече права и самостоятелност на регионите.

Има ли заплаха от нова газова война с Русия?

Въздържам се от такива определения, въпреки че заплахата съществува. Тя е дори заплаха от Русия срещу Украйна и Европа. Тук има много неща, с които не можем да се съгласим. След аншлуса на Крим Руската федерация денонсира спогодбите по Черноморския флот и Харковското споразумение и вдигна цената до почти 500 долара за хиляда кубика, което за украинската промишленост и цивилния сектор е непосилно да се издържи. Нямаме съмнението, че тази цена е политическа. Тя не може да е по-висока от тази, предложена от „Газпром“ на други европейски държави, например Германия. Няма икономическа логика. Затова се обърнахме към Европейския съюз за помощ. Договаряме се да вкарваме газта чрез Словакия и други европейски държави. Обръщаме се към Европейския съюз да спре и Южен поток, защото той противоречи не само на националните ни интереси. Противоречи и на европейските норми. Не виждам друго решение на въпроса освен преговори.

Как се отразява икономически напрежението с Русия? Какво може да загуби Украйна в отношенията си с Русия, която до момента винаги е била важен партньор?

Така е, Руската федерация винаги е била важен партньор. Има много тесни икономически, технологически, научно-техничеки връзки. Но от рестрикции и от кризи губят и двете страни, не само Украйна. Например: предприятията, които работят в Източна Украйна, са ориентирани към руския пазар. Когато намаляват връзките с Руската федерация, това може да доведе до социални проблеми. Но не бих казал, че взаимосвързаността е едностранна, тя важи и за Руската федерация. Ние изнасяме много, защото сме селскостопанска и индустриална държава. От намаляване на вноса ще страдат и консуматори там. Има, които се произвеждат само в Украйна - двигатели за хеликоптери например. Трябва да се ръководим от принципа не да воюваме, а да търгуваме. Но трябва и да се спазват демократичните принципи в търговията. С натиск и шантаж това не става.

Русия обаче се опитва и сега да наложи търговски мерки, блокиращи Украйна. Преди няколко дни наложи блокиране на млечни продукти от украински производители.

Това не е ново, имало е и други опити за блокиране на украинския внос като средство за натиск да не подпишем Споразумението за асоцииране. Русия спекулира, че в Споразумението за свободна търговия има заплаха за нейния пазар. Ние смятаме обратното - смятаме, че то ще е положителен фактор и за руската икономика.

Вие многократно сте се обявавали за споразумение за асоцииране с ЕС. Сега, когато политическата му част е факт, какво може да даде то на Украйна, което Русия не може?

Искаме Украйна да се интегрира в ЕС, защото това обещава по-достоен живот на хората. Искаме да построим силна демократична държава, в която гражданите ще избират достойна власт и ще я контролират, ще има силно гражданско общество, което ще поеме тези функции. Ще има независимо правосъдие, което за жалост досега го нямаше. Искаме да се присъединим към ЕС, защото в европейското и евроатлантическото пространство демокрациите не водят войни срещу демокрации. След като Руката федерация погази Будапещенския меморандум, ние нямаме гаранции за националната си сигурност и хората не са спокойни. А това е нещо, което Русия никога няма да даде на Украйна. В момента се води жестока битка за ценности. Едните искат достойно европейско бъдеще, а други – миналото, което е връщане към постсъветски съюзи, към едно съветско мислене, към реална стагнация.

ЕС и МВФ обвързват обещанията за финансова помощ със серия мерки за преструктуриране на икономиката. В Южна Европа такива мерки бяха приложени и в някои държави имаха сериозни негативни последствия. Няма ли страх в Украйна, че и там може да се случи същото?

Знаем и проучваме опита на другите. Украйна не е изключение, макар и късно да тръгнахме по пътя на държави членки на ЕС. Но искам да отбележа, че нашата икономика се намира в дълбока криза. Хазната е в тежко положение, стойността на гривната падна спрямо долара примерно с 50% през последното време. Трябва да се вземат радикални мерки. Те невинаги са популярни, но за новото правителство и за министър-председателя беше ясно, че няма алтернатива. Вдигат се цените на парното и газта, но хората разбират, че трябват тези ограничения. Това е принудителна инвестиция в бъдещето, която ще се върне с позитивен резултат.

Пак за това свидетелства опитът на тези страни, за които вие говорите. Руската пропаганда гласи: ето виждате, в Украйна вдигат цените на парното, там са бандеровци и всякакви други... Спекулира и с Международния валутен фонд. Като че ли руската демокрация е пример. Да видим къде е руската демокрация в рейтинга на съответните европейски и световни агенции. Да видим в списък с кои държави Русия се нареди в ООН, които гласува против резолюцията за териториалната цялост на Украйна. Руската федерация би трябвало да се заеме със собствените си проблеми, а не да ни дава съвети.

Споменавали сте, че имате български корени. Какви гаранции може да даде Украйна за правата на значителното си българско малцинство?

Украйна винаги е осигурявала свободно развитие на националните малцинства, включително на най-голямата българска община в света. Осигурявала е развитието на езика, културата и етноса на българите, живеещи там, и това винаги е било отбелязвано от българската държава и от българските политици, които идват при нас на посещение. Естествено, сега българската общност е обезпокоена, защото като всички граждани иска стабилност и нормален, достоен човешки живот.

Но ще си позволя едно сравнение за правата на малцинствата между Украйна и Русия. У нас има 1200 руски училища. А в Русия, където има до 2 милиона украинци, а отчитайки смесените бракове, те са в пъти повече, украинският се преподава като факултативен само в 10 училища. Ако говорим за медии, и тук ситуацията е в полза на руския език. Истината е, че вече има факти за тотално нарушение на правата на украинците и кримските татари, което е подтвърдено от ОССЕ. В момента изработваме нов закон за езиците и се надяваме, че всички предложения от националните малцинства ще бъдат отчетени.

В българските медии често се появяват позиции на наши общности в Украйна, които са проруски. Според Вас отговаря ли това на действителността?

Трудно ми е да отговоря на този въпрос, сигурно отговаря. Там българите са обединени в сдружения. Най-голямото е Асоциацията на българите, което обединява десетки такива сдружения в цяла Украйна и основно в Одеска област, където компактно живее основната част от българската диаспора. Има и в Приазовието, Николаевска, Кировоградска, Кировоградска и други области. Украинските българи искат да живеят в Украйна и подкрепят европейското бъдещо на страната. Има дружество и в Автономна република Крим. Имаме информация, че неговото ръководството е признало така наречения референдум и е гласувало за присъединяването на Автономна република Крим към Русия. Трудно ми е да коментирам изказвания на хора, които не си усещат родината. Но повтарям, че украинската държава е дала всичко възможно на българите да се чувстват добре, дала им е своята земя. Нека тези решения тежат на съвестта на онези, които ги вземат.

Според Вас разумна ли е българската позиция, която се опитва да търси баланс между принципите на Европа и икономическите интереси в Русия?

Винаги е разумно всяка една държава да има собствени интереси и достойно да ги защитава. Знаете, че България подкрепи териториалната цялост и държавния суверенитет на Украйна и осъди незаконните действия на Русия. Имаше съответни изявления на президента и на външния министър. Онези хора, които приемат аргументите на руската пропаганда, просто трябва да се замислят защо една държава си позволява такива действия. Знаем, че тук в България има голям процент от хора с русофилски настроения и това е нормално. Но за мен русофилството - това е преди всичко отношението към руската култура, великата руска литература. Обаче какво общо имат незаконните действия в Украйна, извършвани от сегашното руско ръководство и осъдени от цялата световна общност, с руската култура и литература? Има ли това нещо общо с демокрацията? Мисля, че гражданите на демократична страна като България би трябвало да си задават подобни въпроси. И тогава може би няма да чуваме за „аргументи“ в защита на православието и славянството, защото истината е, че една православна и славянска държава извърши и продължава военна и информационна агресия срещу друга православна и славянска държава.

Кое е най-голямото предизвикателство пред украинските политици по новия път, който Украйна пое?

Основното предизвикателство е осигуряването на държавния суверенитет и териториалната цялост на страната. А приоритет номер едно е връщането на Крим. Ние никога няма да се съгласим, че Крим е част от Руската федерация. Ще бъдат мобилизирани усилията на украинското ръководство, на политици и дипломати, на цялото общество чрез легитимен начин той да се върне и да стане част от неделима и свободна Украйна.

Можете ли да направите прогноза за това кога Украйна би могла да се присъедини към ЕС?

Основната задача е да подпишем останалата част от Споразумението за асоцииране, преди всичко икономическия й сегмент, който предвижда създаването на зоната за свободна търговия, а също така секторалното сътрудничество, взаимодействието в сферата на правосъдие, свобода и сигурност. Европейският съюз вече създаде автономен либерализиран режим на украинските стоки, това ще даде на украинската икономика почти 500 милиона евро годишно.

Трябва да вървим и към по-нататъшна либерализация, включително и отмяната на визовия режим, за да могат украинците свободно да пътуват в Европа, както европейците могат в Украйна, защото ние премахнахме визите. И тогава следващият етап - преговори за членство. Колко ще минат - 10, 12 години или по-малко? Трудно е да се прогнозира. Аз съм оптимист и мисля: така и ще стане. Колкото по-бързо, толкова по-добре. Защото украинците, особено в източната част на страната, трябва да усетят в реалния си живот предимствата на европейската интеграция.

Ако ръководството на Русия иска на практика добруването за своите сънародници, то трябва да разбере това. Но трябва добре да се подготвим. Да си свършим домашните задания и активно да работим. Това е задача и за Европейския съюз. Пътят е с двупосочно движение.