Ивайло Калфин: ЕС да спре да се занимава само с фискални показатели и бюджетни дефицити

Ивайло Калфин е български депутат в Европейския парламент, бивш министър на външните работи и бивш вицепремиер.

На предстоящите евроизбори, Калфин ще води листата на движението на Георги Първанов „Алтернатива за българско възраждане“.

Novinite говориха с Ивайло Калфин за предстоящите евроизбори, предизвикателствата пред Еропейския съюз и кризата в Украйна.

Г-н Калфин, каква ще бъде стратегията на АБВ на предстоящите избори за Европейски парламент?

Опитваме се да преместим диалога върху това, което е предмет на тези избори – представителите на България в Европейския парламент. Най-важното е какво иска България, какво може да постигне и как може да се използват европейските инструменти, за да се промени живота в България.

Познава ли българинът достатъчно добре ЕС и институциите, и знае ли за какво ще гласува на 25 май?

Надали има някъде в Европа европеец, който да познава изцяло не само европейските, но понякога и собствените си институции. Все пак българинът е един от тези, които имат засилен интерес към това, което се случва в Европа и очаквания оттам да дойдат добри решения за държавата. Иначе познанието не е достатъчно голямо, някои спекулират и правят цялата си кампания на основата на незнанието на хората.

Обещават да отидат в ЕС за да увеличат пенсии, заплати, работни места, да осигуряват безплатно здравеопазваване – това са абсурдни неща, ЕС не се занимава с това. Колкото повече знаем какви инструменти ни дава и как можем да ги използваме, както правят много страни в Европа, толкова по-добре.

Могат ли да се третират европейските избори като референдум за сегашното управление в България?

При всички случаи отношението към сегашното управление ще се види на европейските избори. След тези избори не следва автоматично някаква промяна в България – надали европейските избори, ще предизвикат предсрочни парламентарни избори.

Скъсахте ли изцяло връзките с БСП и какви са отношенията между АБВ и БСП в момента?

Ние сме изключително толеранти. Опитваме се да занимаваме със съдържанието и политиците, говорим за здравеопазваване, за мерки в икономиката, за мерки, които би трябвало чрез ЕС да прокараме, за да станат европейска политика. За съжаление не вижидаме никакво желание за диалог.

По-скоро виждаме репресия и ревност към хора, които проявяват интерес към АБВ. Мисля, че тази репресия мина всякакви граници. Надяваме се на връщане назад от тези начини, които се използват, включително и извинение към тези, които са репресирани.

По-трудно ли се защитават интересите на малка държава като България в ЕС, отколкото на някоя от по-големите?

По-трудно се защитават, защото колкото и всички страни да са равни в Съвета на Европа, все пак всяка страна има различно влияние, но не е задължително това влияние да е свързано само с големината на страната. В Европейския съвет, там където са страните членки, до голяма степен се оценява важността на страната, доколко процеси в ЕС зависят от нея. Затова е важно България да положи усилие да бъде важен фактор

По отношение на ЕП, изключителна роля имат качествата на избраните депутати. Българските депутати ще бъдат само 17 в 751-членния парламент, но личните качества имат значение – тогава когато работиш добре, тогава когато колегите ти имат доверие, ти поверяват изключително важни за ЕС теми.

От каква политика им нужда ЕС през следващите години? Какви идеи бихте иска ли да се реализират?

ЕС през следващите години ще се промени – това трябва да ни е ясно. Тогава, когато влизаме в нова кампания в ЕС за представителство в Европейския парламент, чрез правителството трябва да видим накъде отиват тези промени и каква роля искаме България да има.

По принцип промените отиват към засилена интеграция в рамките на еврозоната. Този процес рискува да остави страни като България абсолютно в периферия, ако ние изберем да наблюдаме отстрани този процес.

Затова е много важно, докато в момента се изграждат новите структури, новите отношение, новите отговори на трудните въпроси, България да узнае къде точно иска да присъства в ЕС и да мобилизира всички свои сили, и депутати и правителство, за да го постигне.

Иначе ЕС, освен тези вътрешни промени, бихме искали да видим да спре да се занимава само с фискалните показатели и бюджетните дефицити, а да започне много повече да се занимава и със сбоствения си бюджет, насърчавайки националните бюджети, за да се противопостави на социалните проблеми, които са изключително остри - младежката безработица, бедността. Но не чрез социални помощи и временна заетост, а с промени, които трайно решават тези проблеми.

Заплашва ли нарастващата популярност на крайнодесни формации в някои страни социалната политика, която бихте искали да видите?

Нарастващото влияние на крайнодесните формации е изключително притеснително, не само заради социалната политика, но и за бъдещето на ЕС. Това са формации, които настояват за национализиране на политиката, за отслабване, а някои и за закриване на ЕС и връщане на националните държави. Аз съжалявам, че и в България има политически сили, които развиват своята кампания на тази тема. Това въобще не е в интерес на България - България няма интерес от слаб ЕС. Ние имаме интерес от едно силно семейство, чиито правила да спазваме и от което да получаваме солидарност и подкрепа. В момента, в който България излезе от основните процеси в ЕС, ние ще подлежим на много атаки и удари от геополитическите интереси в нашия регион.

Как оценявате българската позиция за кризата в Украйна?

Аз не виждам ясна българска позиция за кризата в Украйна. Не зная министър-председателя и външния министър с какъв мандат отиват и участват в европейските съвети. Имаше една позиция, изготвена при президента Плевнелиев. На другия ден БСП излезе с коренно противоположна позиция, въпреки че ръководството се съгласи с тази на държавния глава. След това чух различни партийни позиции, но така и не знам каква е основната българска позиция.

За мое огромно съжаление, парламентът е изключително неспособен да я вземе. Политическите партии ги е страх да кажат това което мислят, за да се опитат да се харесат навсякъде. Това е най-сигурният път към най-големите загуби.

На какво се дължи тази липса на позиция – на факта, че страните от ЕС имат различни позиции или някакви вътрешни икономически интереси?

В ЕС има различни позиции, но те са ясни. Има позиции които са несъмнени - коя държава каква позиция заема. Те минават през парламенти, минават през органи, които ясно определят националната позиция. Действително има разлики в ЕС, но всяка държава има ясна позиция. България няма такава. Това се дължи точно на това желание да се харесаш на всеки. Това изключително много разрушава авторитета на държавата.