Козунакът – “складкият хляб” на Господ

В България козунакът попада от Румъния, а в Румъния - от Нормандия, Франция. Историята на сладкото тесто има своите корени още в ХV в., а една от легендите гласи, че то е изобретено от един пекар на име Брьош, разказва БГНЕС.

И днес във Франция всички сладки, които много приличат по вкус на нашия козунак, се казват брьоши. А истинският превод на думите на Мария Антоанета не е: "Ако няма хляб, яжте пасти", а "Ако няма хляб, яжте брьош".

В козунака има от всичко, което ни е било забранено по време на Великденските пости, и то го има по много, твърдят пекари. Много са яйцата, много е и кравето масло.

Не случайно се яде само на Великден- рецептата идва от времена, когато хората са икономисвали, не са слагали всичко в едно ядене. Модификациите днес са много- ядки, стафиди, шоколад. Но трябва да се знае, че козунакът не е сладкиш. Той е хляб - сладкият хляб на Господа.