Епидемия от ебола набира скорост в Западна Африка

Тежката епидемия от ебола в Западна Африка вероятно ще ангажира още дълго време експертите от Световната здравна организация (СЗО). Не може да се каже еднозначно колко интензивно епидемията ще продължи да се разпространява, казва представителят на СЗО Кейджи Фукуда на конференция в Гана. „Но мисля, че месеци наред ще се занимаваме с това.“

Мари Кристин Ферир от „Лекари без граници“ (ЛБГ) коментира, че според нея ще минат седмици и месеци преди края на епидемията. Към момента са засегнати Гвинея, Либерия и Сиера Леоне. СЗО обаче предупреди за „следващо международно разпространение“.

„Епидемията се разпространява, защото хората пътуват в различни страни“, казва Барт Янсенс, представител на „Лекари без граници“ в Брюксел. Неговата организация била достигнала „своите граници“ в борбата с ебола. „Към момента ЛБГ няма нито персонала, нито медицинските средства, за да прати екипи в засегнатите райони“, казва Янсенс. Нови области, засегнати от вируса, не могат да получат помощ от организацията.

ЛБГ до момента, по техни данни, са се погрижили за 500 пациенти, които са били под карантина за възможно заболяване от ебола или са били заразени с болестта. Общо 300 сътрудници били заети със задачата.

Министрите на 11 африкански държави проведоха конференция в Акра, Гана, за да се съветват с представители на СЗО и други експерти как може да бъде спрян вирусът. Резултатът е основно политически волеизявления: щяло да се засили трансграничното сътрудничество, разпространението на болестта да се наблюдава... Участниците говориха и за това, че е необходимо да се засили информираността и чувствителността на старейшините по селата, тъй като те обикновено се ползвали с много повече доверие в сравнение с представителите на здравните организации.

Много от хората изобщо не вярват в съществуването на болестта.

С други думи: много хора в засегнатите райони не знаят нищо за болестта. Те смятат, заради разпространените суеверия и вуду ритуали, че страданията им се дължат на проклятие. Гледат скептично на лекарите и на всякакви представители на здравни организации и съответно не спазват техните предписания.

„Разпространението на вируса се дължи до голяма степен на културни практики и традиционни убеждения, които противоречат на мерките и указанията на обществените здравни служби“, предупреждава директорът за Африка на СЗО Луис Гомес Самбо.

Една от най-големите опасности представляват погребенията на жертвите на ебола, при които близките къпят и прегръщат телата им. Тъй като вирусът се пренася с телесни течности, скърбящите рискуват да се инфектират. Дори когато роднините започват да проявяват първите симптоми на болестта, биват скривани от лекарите.

„Много хора оспорват съществуването на болестта“, казва Катерине Мюлер, говорител на Червения кръст в Африка. Затова организациите, които трябва да окажат помощ, изобщо не са допускани в определени области.

Ебола причинява смърт в почти 90% от случаите. Вирусът предизвиква треска и тежки вътрешни и външни кръвоизливи. Причинителят е известен от 1976 година, когато в тогавашния Заир за първи път е изолиран в хора. Името идва от реката, която тече недалеч от мястото, на което болестта е засечена за първи път. Оттогава до днес, основно в Източна и Централна Африка, е имало около 20 среднотежки епидемии от болестта. От началото на годината обаче ебола за първи път се разпространява и в западната част на континента. Само за няколко месеца, по данни на СЗО, в Гвинея, Либерия и Сиера Леона от ебола са починали най-малко 476 души.

Ефективно лечение след заразяване с ебола не съществува. Особено тежка е битката с болестта през триседмичния инкубационен период. По това време засегнатите вече са заразени, но нямат никакви симптоми. Пътуващи могат лесно да пренесат вируса през границите.