Къде е мястото на жените във военен Ирак?

Динамична и напрегната остава обстановката в Ирак. Склад за производство и съхранение на химическо оръжие от времето на Саддам Хюсеин попадна под контрола на бойците на „Ислямска държава в Ирак и Леванта“ (ИДИЛ).

Страховете на жителите на столицата Багдад се засилват, а бивши военни обучават вече дори жени в курсове за боравене с огнестрелно оръжие и самозащита, в случай че сунитските екстремисти щурмуват града.

Жените не получават военно обучение, за да се бият на фронта. Те се подготвят за действие само в случай, че се развие най-лошият възможен сценарий за местните - бойците на ИДИЛ да влязат в Багдад.

Не само жените се чувстват уязвими. В последните седмици въоръжените отряди под командването Абу Бакр ал Багдади, който прие духовното име халиф Ибрахим, превзеха десетки градове и обявиха собствен халифат на територията на Сирия и Ирак. Връщането на контрола над загубените територии е бавен процес и иракската армия среща затруднения.

„След всичко, което се случи в град Мосул, ние видяхме, че е крайно наложително жените да бъдат обучени да боравят с огнестрелно оръжие. Всичките ни мъже са на фронта и остава на нас, жените, да браним домовете и децата си“, споделя 47-годишна майка, чиято 25-годишна дъщеря също е в тези редици.

Жените крият лицата си, защото не искат да си навлекат проблеми или да бъдат разпознати от врага. Военната подготовка се води от бойци на бойното формирование на мюсюлманите шиити „Бригади Бадр“. В миналото групировката се бореше срещу режима на Саддам.

„Когато чуя команда за спиране на огъня, включвам предпазителя и свалям оръжието“, обяснява Джафар Хасан.

Обучаваната група се състои от около 30 жени. В продължение на пет дни те научават основните правила за водене на битка. Това е умение, което едва ли са искали да придобият, но поне им вдъхва известна увереност, че могат да се справят с трудностите, ако се стигне до тях.

Повечето жени в редиците познават добре болката от това да загубиш свой близък. Бащата и братът на една от тях са били убити в разстояние на 40 дни в началото на военната офанзива.

„Чувствам се зле. Аз понесох тежка душевна травма, психиката ми е напрегната. Много проблеми ми се струпаха и се страхувам много. Постоянно имам тревожни мисли, страх ме е от бъдещето. Когато децата ми отиват на училище, си задавам въпроса ще се върнат ли у дома. Всеки ден ме обземат подобен род мисли“, споделя опечалената.