Българите не познават ACTA, но са категорично против споразумението

Българите са слабо запознати със спорното споразумение за борба с фалшифицирането АСТА, но са силно критични към липсата на прозрачност при подписването му.

Около 2/3 от българите оценяват процеса на изработване и подписване на AСTA като непрозрачен, като 49% признават, че не са запознати какво съдържа споразумението, сочат данните от последното проучване на общественото мнение по актуални проблеми на „Алфа Рисърч“, цитирано от „Дневник“. То е проведено между 22 и 29 февруари сред 1015 души.

Делът на противниците на АСТА в българското общество доминира силно над привържениците - 47% срещу 4%.

Сред най-яростните му противници логично се открояват интернет потребителите (70%), но също и хората, които най-активно посещават културни събития на живо - млади, високообразовани, с високи доходи. Техните потребителски практики се характеризират едновременно с купуване на културни продукти и ползване на безплатно съдържание в интернет.

Затова и позицията на дружествата за защита на авторски права остава нечута за мнозинството (61%) или среща последователен отпор от малкото запознати с нея (20%).

Съдържанието на AСTA се свързва предимно със задължението потребителите да плащат за информацията (31%), която ползват в интернет, и с опита за защита на авторските права на музикални, филмови и други творби в интернет (27%).

Тезата за репресивен характер на заложените в споразумението мерки се споделя от около една четвърт от българите - 23% го свързват с опит да се преследват потребители, ползващи пиратско съдържание, по 16% - с блокиране на сайтове с пиратско съдържание и с тотално следене и ограничаване на свободата в интернет.

Мнозинството от българските граждани се чувстват слабо или напълно незапознати с технологията за добив на шистов газ, което лесно подхранва притесненията за отрицателното й въздействие върху околната среда.

65% са против добива на шистов газ срещу 21%, които подкрепят подобно начинание.

Сериозният скандал след отварянето на досиетата на ДС на висшия духовен клир е третото актуално събитие, чийто обществен резонанс изследват социолозите.

Темата е попаднала на вниманието на почти всеки втори българин. Въздействието обаче не е еднозначно - 36% „не харесват“ фактите, но и не намират за толкова важна изнесената информация, 17% са били „дълбоко възмутени“, а 33% директно заявяват, че новината не ги е трогнала изобщо.

Част от интервюираните пък не са чули нищо по въпроса (14%).

Сред хората, описващи себе си като „дълбоко вярващи“, сериозното разочарование и възмущение е два пъти по-често срещано от средното, но дори и тук то не надвишава една трета (36%).

Мнението как трябва да постъпят сътрудниците на ДС в клира също е поляризирано. Малко над една четвърт са за подаване на оставки, друга четвърт – за покаяние и извинение без оставки, докато всеки втори или няма мнение по въпроса, или не очаква въпросните свещеници да правят каквото и да било.

И сред „дълбоко вярващите“ няма особено единодушие. Например 42% от тях са „за“ оставки, а други 26% - поне „за покаяние и извинение“.

Едва 19% от тези хора обаче са склонни на най-важната, „личната санкция“ - да откажат отслужване на важен за семейството ритуал от свещеник, за когото знаят, че е бил агент на ДС. Два пъти повече (34%) биха „преглътнали“ миналото му, ако познават и вярват на този човек.

Общата равносметка за православната църква е негативна – само 19% й имат пълно доверие, 56% са между доверието и недоверието, а 23% изобщо не й се доверяват.