„Ню Йорк таймс“: Кристалина Георгиева е политически удобен избор

„Ню Йорк таймс“: Кристалина Георгиева е политически удобен избор
Лидерите на ЕС се срещнаха в Брюксел. Снимка: ЕПА/БГНЕС
A A+ A++ A

Лидерите на Европейския съюз се срещнаха в сряда, за да обсъдят въвеждане на нови санкции срещу Русия след поредната вълна на насилие в Украйна. Другата причина за срещата бе изборът на нов шеф по външната политика на общността, който да наследи настоящия върховен представител по външната политика и сигурността Катрин Аштън.

Европейците искат да се изправят срещу руския президент Владимир Путин, за да осуетят бъдеща дестабилизация на източната част на Украйна, но са предпазливи, за да не предизвикат още повече насилие и да няма тежки икономически последици, защото Русия е партньор, който осигурява повече от една четвърт от природния газ в Европа.

Тази седмица бе свален украински военен транспортен самолет, а след това се появиха съобщения, че Русия разполага въоръжени сили по протежение на границата с Украйна. Заради влошаване на ситуацията в Източна Украйна президентът Обама „натисна“ европейците да приемат по-сурова позиция към Москва.

„Ние искаме да обсъдим въвеждане на нови санкции, защото вярваме, че руският принос към мира в Укрйна не е достатъчен“, заяви германският канлер Ангела Меркел при пристигането си на срещата на лидерите в Брюксел.

САЩ „натискат“ Европа за по-строги санкции

В Брюксел ще бъде обсъден пакет с мерки, които ще блокират финансирането за проекти с Русия. Идеята е да се отиде по-далеч от настоящите забрани за пътуване срещу отделни лица и замразяване на активите им, като се наложат икономически и търговски санкции. За тях обаче европейските лидери не могат да се споразумеят.

„Аз не мисля, че ще се стигне до трета фаза на санкциите, но ще бъдат взети някои допълнителни ограничителни мерки“, заяви премиерът на Финландия Александър Стуб.

Причината за колебанията е, че повечето европейски държави имат по-дълбоки икономически връзки с Русия, отколкото със САЩ. Германия получава природен газ от Русия, Великобритания има тесни банкови връзки, Италия има финансови и енергийни интереси, а Франция продава оръжия на Москва.

„Вашингтон, изглежда, се е съгласил да даде на Европа повече време, за да приеме, че дипломацията не е да работиш чрез едностранни санкции", коментира Мухтаба Рахман, директор за Групата на Европа и Евразия в Лондон, който съветва инвеститорите във връзка с кризата в Украйна.

„Но в някакъв момент европейците ще трябва да последват САЩ към икономически санкции, насочени към цели сектори на индустрията“, допълни Рахман.

Всички нови мерки, които ще бъдат договорени на срещата на върха, вероятно ще разширяват санкциите на физически лица и фирми. Мерките биха могли да бъдат спиране на финансирането от Европейската инвестиционна банка за нови проекти в публичния сектор в Русия и от Европейската банка за възстановяване и развитие. Европейските лидери също могат да поискат от Европейската комисия да оцени сътрудничеството между ЕС и Русия и в други области, като се обмисли спиране на тези връзки. Разбира се, финансирането на социални проекти не бива да бъде засегнато.

Кристалина Георгиева е политически удобен кандидат

Европейските лидери ще обсъдят и избирането на нов външен министър на ЕС.

Италианският външен министър Федерика Могерини е считана за един от фаворитите за поста външен министър на ЕС. Тя се ползва със силната подкрепа на италианския премиер Матео Ренци. В Европа обаче се притесняват, че Могерини може да се окаже твърде отстъпчива към Русия. Президентът на Литва Далия Грибаускайте коментира, че тя не може да подкрепи човек, който е прокремълски ориентиран.

В другия край на спектъра е бившият финансов министър на Полша Радослав Сикорски, който пък има репутация на безпощаден критик на Русия. Някои лидери се опасяват, че той ще повиши напрежението с Москва. A политически по-удобен избор би могъл да се окаже Кристалина Георгиева, български икономист, който е европейски комисар по международно сътрудничество и хуманитарната помощ.

Очаква се лидерите да обсъдят кандидатурите и за президент на Европейския съвет, който досега е заеман он Херман ван Ромпой, бивш премиер на Белгия.

Премиерът на Дания Хеле Торнинг-Шмит е фаворит за поста, но нейната страна не е член на еврозоната. Това може да представлява проблем за страни като Франция. Други претенденти са Енда Кени, премиер на Ирландия; Андрус Ансип, премиер на Естония; Валдис Домбровскис, бивш премиер на Латвия.

 

 

 

#Русия #ЕС #ЕК #Кристалина Георгиева

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Още по темата:

Коментирай

Най-четено от Свят
Последно от Свят

Всички новини от Свят »