Политолози: Следващият парламент ще бъде още по-нестабилен

Следващият парламент ще бъде по-лош - по-скоро по-нестабилен. Такова мнение изрази пред агенция „Фокус“ политологът Александър Маринов. 

„Политическата и обществената нестабилност в България има системен характер“, посочи той. „Тя не е плод на лошите намерения на една или друга политическа сила. Но тази политическа конфигурация, която най-вероятно ще се възпроизведе с някакви добавки в следващия парламент, не може да роди стабилно управление и не може да роди добро управление.“

  „Няма значение кой ще има малко повече, кой ще има малко по-малко“, смята  Маринов. „Следващият парламент, в който примерно ще има 6, а може би и 7 партии, няма да е изправен пред по-лесна задача при съставянето на правителство. Нямам предвид формално да сглоби едно правителство, което ще получи 121 гласа. Имам предвид да изработи едно управление, което да бъде стабилно, да има обществено уважение и да може да решава проблемите на страната. Това е важното, а не виждам как ще се случи.“

„Аз съм казвал и друг път - трябва цялостно преобръщане на политическите пластовете, на влизане на нови политически формации, нови лица, нови хора, нови ръководители с нов манталитет. Не просто нови, извадени от ръкава, а хора с необходимите качества и чувство за отговорност към обществото. Докато това не се промени, ще наблюдаваме едно неизбежно влошаване, тоест всеки от тези парламенти с кратък живот ще бъде все по-нестабилен, все по-лош и ще засилва обществените опасения и негодувания“, прогнозира Александър Маринов.

На сходни позиции е и колегата му Антоний Тодоров. „На България й предстои по-скоро несигурност, политическа имам предвид“, каза той.

„Не се очертава дори и в бъдещия парламент да имаме трайно и стабилно политическо мнозинство. Дори да го имаме, то няма да бъде мнозинство и в самото общество. Общественото мнение ще остане резервирано и, общо взето, мобилизирано винаги да се прояви, когато реши, че трябва да постави край на някакво вече предприето управление.“

„Не толкова нестабилност, колкото несигурност в политически план се очаква“, обясни политологът.

„Ако трябва да бъдем точни, тази оставка беше поискана още в момента, в който беше назначен Делян Пеевски за председател на ДАНС, имаше огромно гражданско недоволство, множество протести, така че в този смисъл да кажем, че тази оставка закъсня. Повечето наблюдатели очакваха, че развръзката, дори и без кризата около Пеевски, би трябвало да дойде след европейските избори“, каза политологът.

Според него сега би трябвало да говорим не толкова за оставката на правителството, която вече е факт, но за предсрочните избори, които ще поставят всъщност края на това Народно събрание. „Което, както си спомняме, беше избрано пак на извънредни избори, в което нямаше видимо и стабилно политическо мнозинство. Това е основната причина за неговия предсрочен край“, обясни Антоний Тодоров.