Шаманът Гронев: Интригата е "Без Станишев - по станишевски"

Основната интрига на 48-я конгрес на БСП е дали ще се претвори заръката „Без Ленин - по ленински“ в „Без Станишев - по станишевски“, каза в интервю за Novinite.bg  Димитър Гронев, политически психолог и анализатор. Наричат го често „червения шаман" заради анализите му по време на най-дълбоката криза за левицата през 1997 г.

Гронев е бил и член на Висшия съвет на БСП и експерт към парламентарната група на БСП във Великото народно събрание. Консулттирал е редица предизборни кампании на левицата.


Г-н Гронев, заплита ли се интрига на конгреса на БСП?

Разбира се. Ние сме стара партия с много и различни традиции. Интригите са задължителни за всяка партия, стига да умееш да ги въртиш добре. Казвам това по принцип. Но имам и  конкретно основание. От 5 месеца в различни медии се опитвам да обоснова една теза, която особено силно прозвуча след изборите за Европейски парламент. Това ръководство начело със своя председател трябваше да се махне - колкото се може по скоро, но и по-ефектно. Това е т.нар метод на взрива.  БСП от дълго време си пада, пада надолу. Нужно е нещо ефектно и мощно, което може би в някаква степен ще помогне на БСП, ако не да тръгне нагоре, то поне да запази нещо от досегашните си позиции. Дай Боже да тръгне нагоре.

Но такова нещо не се получава. Изслушахме словото на вожда и учителя. Пак имаше „Аз, аз, аз, лидер, лидер, лидер... След това пък - „БСП не трябва да бъде лидерска партия“. Много странни неща. Виждаме и номинациите на хората, които бяха до този момент в ръковоството на партията. Ако има интриги, те очевидно са да бъде избран „ако не този - друг, но от същия кръг“. И знаете ли, тези дни размишлявах върху старата притча за цар Траян, който имал кози уши. Ще си позволя да припомня тази притча, за момчето, което подстригало царя. Преди него всички, които подстригвали царя веднъж годишно, ги обезглавявали  (и тук наскоро бяха обезглавени двама души). Периодично някой вижда козите уши на Траян и го обезглавяват. Момчето било пожалено, но залиняло. Изкопало една дупка, викнало вътре, че цар Траян има кози уши и му олекнало.  От дупката излязло едно дърво, от него започнали да правят свирки и настъпила една много хубава ера на свирките... всички пеели „Цар Траян има кози уши“. Тази притча може да се комбинира с другата - за новите дрехи на царя. Изведнъж много хора видяха, че царят е гол.  

Кога се случи това – след евроизборите?

Много хора си го знаеха и преди. Действа в такъв случай един механизъм на рационализация. Човек е склонен да обяснява по рационален начин и ирационалното си поведение.  Виждаш го този човек, че при него БСП губи, губи, губи. И въпреки това си склонен да търсиш някакви рационални обяснения – ако не беше ДПС, ако не беше АБВ да му забие  нож в гърба и т.н.  И част от милите на сърцето ми хора от досегашното ръководство, някои от тях номинирани, други не толкова, таят някакви надежди.

Създаде се впечатление, че си съперничат, това така ли е?

Има ситуации, в които някои хора залагат всичко. Залагат и себе си, играят ва банк.  Други играят на ниво временни споразумения. Наричат ги клики. Но това е нормално за една партия.

Това ли е основният проблем пред БСП днес? Да избере „правилен“ лидер?

На европейските избори за първи път се оказа, че кампанията на една лява партия заигра на ниво личности. Това е лошо направена пропаганда, основана на далечна проблематика. Какво да обясняваш на хората – тази комисия, онази комисия и т.н.  И се получи акцент много странен за една лява партия.  Откакто са създадени, за левите партии важи една желязна аксиома – има политика и обслужващи тази политика личности. Даже по времето на т.нар. развит социализъм  др. Тодор Живков какво правеше - казваше „Ние в Политбюро се събрахме, обсъдихме и решихме“. Когато имаше доклад, не беше доклад на Тодор Живков, на Александър Лилов или на Венелин Коцев, а беше доклад на ЦК на БКП, изнесен от ..... Сега по времето на милия на  сърцето ми др. Станишев нещата се обърнаха по дясната схема – аз, аз, аз. „Аз водя лидерска битка, аз имам кауза, аз имам една мечта“...

Не е ли това е съвременният стил - може би той е най-подходящ?

Това е езикът на десните партии. „Вижте колко хубав човек е този. Той е такъв и такъв“.  Имаше една  т.нар. нова вълна в САЩ в началото на 80-те години в правене на предизборни кампании,  когато един експерт на Републиканската партия  определи печелившата кампания, без да уточнява дали за левица или за десница, като предложи схема за десницата. На първо място е личността на този, който ще бъде партиен и държавен бос, на второ място професионалният опит, качествата и т.н. и чак на трето място - партийната принадлежност. При нас партийната принадлежност се разхожда насам-натам, но на първо място е „Вижте какъв хубав човек е – е, може ли един хубав човек да управлява лошо?“  Аз си спомням една кампания на Картър, бяха направили проучване сред жени домакини за  кого ще гласуват. С почти пълно мнозинство отговорът беше – за Картър. Защо -  много хубаво се усмихва. Толкова. Та ето такива забежки вдясно наблюдаваме не от вчера при г-н Аз, аз, аз.  

Като говоря за интриги – основната интрига, дали тя ще се реализира ще видим, но въпросът е дали ще претворим „Без Ленин - по ленински“ в „Без Станишев - по станишевски“.

В списъка на номинираните какви са основанията да очаквате това?

Няколко думи за кръга. Не цялото ръководство на партията е от кръга Станишев. Има хора с различни функции. Когато се избира екип, се решава кой да бъде изнесен в медиите например. Няма значение обича ли го вождът или не. Друг пък има връзки с еди какъв си бизнес. Неформалният кръг е от хора, които не излизат на светло, не са под прожекторите. Край Станишев има и хора със славно седесарско минало, вероятно много умни. Нямам нищо против славното седесарско минало на този или онзи, стига да е професионал. Само че за една част от хората, които влизат в този кръг, мога да кажа - вярно е, че са професионали, но не чак дотам.

Виждате ли хора, които биха могли да обърнат тенденцията?

Всеки от занимаващите се с политика носи или си въобразява, че носи в раницата си маршалски жезъл. При определена ситуация наистина може да го получи. В политиката няма приятелство като това, което съществува при обикновените хора, въпреки, че се демонстрира. По-вярно е, че като видим двама политици да се прегръщат, все си мислим кой пръв ще извади ножа. А ножове имат и двамата.

Практиката показва, че когато заемеш пост от такъв вид, ти си склонен  най-напред  да отрежеш главите на останалите, във фигуративен смисъл. Или ги отлюспваш, или ги замразяваш. Една грешка, която отдавна се допуска в България, нещо което предлага формалната логика - да се избере слаба, компромисна фигура. Но винаги се оказва, че не след дълго тя реже пъпната връв. Когато на времето старите вълци застанаха зад др. Тодор Живков, след това  в най-добрия случай някои от тях отидоха посланици. Да не говорим с имена.

И сега се спазва тази традиция?

Сега станалото, станало. Ще видим какво ще стане оттук нататък. Самият факт, че ще има нов председател, е нещо позитивно. Говоря като деформиран човек, който се занимава с политическа психология. Все пак това е хубав сигнал за партията. Ако този, който бъде избран за нов председател, се обгради с ефектни хора, това ще бъде един плюс. Нека бъдат и от старата гвардия. На времето демонизираха Жан Виденов и хората около него. Ето например един от номинираните е Красимир Премянов. Защо този човек да не намери своето място, след като толкова години му казваха – рано ти е да се връщаш на бял кон.

Второ, има кметове с по четири последователни сполучливи мандата. Например Венелин Узунов – 4 мандата кмет на  Разград, след това депутат, и като депутат с ранг на министър, шеф на комисия в неговия ресор. След това беше секретар на Първанов точно в същата област,  местното самоуправление. В момента е областен председател на БСП, не е изменил на партията. Ето такъв тип би стоял добре в новото ръководство.

Дора Янкова слагате ли я в тази категория?

Защо не? Ако се върнем в старите изследвания на Морено за социометрията – не е  нужно да имаш един лидер, може да имаш съзвездие от лидери. Хора уважавани, тежащи на своето място. И пак връщайки се много назад, през 1971 година в армията имаше една дискусия – кое е по-добре - взвод от отличници или отличен взвод. Може да се приложи и едната, и другата схема със своите плюсове. Както казва Станишев, и аз имах мечта - за колективно ръководство на партията. Има толкова добри примери. В стара Югославия в един момент имаше председателство от трима души, които се сменяха на ротационен принцип. Когато си първи и знаеш, че си за една година и че могат да ти разкажат играта, ако не ги уважаваш, някак си много различно управление ще реализираш. Ами древния Рим с двамата консули...

Каква подкрепа би имало такова предложение?

О, по едно време си съдрах гласа по медиите и чувах по мой адрес само не особено възторжени коментари - „Какви са тези глупости, какво колективно ръководство“ и т.н.

Тези дни циркулираше тълкование, че критиците на Станишев се обединяват около Мая Манолова. Това така ли е?

Една от поредните интриги вероятно. Може би някои действително така си го мислят. Като искаш да удариш едно партийно ръководство, се използват възможностите на агресивните слухове. Те много добре се използват. Имате едно сплотено ръководство и тръгва приказка „Не ги гледай, че са заедно. В това ръководство има три групи – едните като дойдат на власт, ще махнат главите на другите“. Какъв е ефектът – силно снижена активност на членската маса. Отивам на събрание и си мълча, защото не знам коя групировка ще спечели позиции.

Но ще видим каква ще бъде логиката на развитие. Нека видим как ще се развие този, който бъде избран. Защото, както знаем още от времето на Наполеон, нужни са едни 100 дни, за да се направи администрацията, да се подредят нещата.

Говорим само водещите фигури, а каква е вашата оценка за състоянието на партията? Твърди се, че ДПС сега е една от най-стабилните партии – отглежда и подготвя новото си попълнение. Но същото не се чува за БСП?

Не мога да се въздържа да не направя един комплимент на АБВ и той е за това, че Първанов се опита да направи един творчески плагиат на проекта Лилов, на модела Лилов. Започна да събира хора, както го правеше и Лилов. На времето всеки понеделник ние се събирахме и разговаряхме.  Имаше различни хора – промоцирано леви, но и промоцирано десни. Спомням си един великолепен философ, Монтян. Беше разкошен. Имаше центристи. Канеха се знакови фигури от „Подкрепа“. Сега така започна и Първанов. При Лилов нещата останаха на елитарно ниво за съжаление, докато в АБВ се опитват всичко това да го сведат и до структурите в различни градове.

И така се работи за разширяване на базата?

Всяка партия според една класификация, която използвам, на Келман, има три  групи -  идеологическа, нормативна и ролева. Идеологическата група има модел в главата си. Тя иска партията, доколкото може, да съдейства за реализацията на този модел. В БСП това са хора, които казват - ние искаме социализъм. Моделът е ясен. Ако преценят, че се върви по правилния път, те са най-сигурната опора на ръководството. Склонни са да приемат всякакви непопулярни решения. Казват „Другарите знаят“. Но ако преценят, че има отстъпление от генералната линия, те се превръщат в най-големите противници на ръководството.

В БСП тази идеологическа дейност я няма никаква. Ние в район „Сердика, където съм зам.-председател, сме сред малкото, които водим организационен живот и правим дискусии.

Млади хора идват ли?

Да, разбира се. Събираме се всеки вторник. Но това го няма в партията като цяло. Замрял е организационният живот.

Втората група – т.нар нормативна група приема всичко, което идва от избраното ръководство. Тя е от типа „Да живее др. ...“. Днес е Станишев, утре не знам кой, преди това е бил друг. Силата на това внушение е, че този, който е избран, трябва „да живее“.

Третата група е ролевата. Ако има проблеми в БСП, и на конгреса, и по отношение на номинациите, те идват от тази група.  В нея влизат хората, които са вътре в някаква система.  Бил си на работа, когато сте били на власт, сега пак си очаквал назначение, пък не е станало. Казваш: „Чакайте, аз 30 и колко години бях на тази длъжност. Дойде ГЕРБ и ме изритаха, гаврят се с мен. Аз исках просто да се върна“. Е да, ама не стана.  

Тези хора се превърнаха в опозиция, така ли?

В известна степен – да. Ако си вътре в системата, нещата са добре. Ако имаш шанс, нещата са добре. Ако имаш уверение, дори да не дръпнеш, оставаш в защитена позиция. Руснаците имат една поговорка – „Старата метла мете по-лошо, но за сметка на това пропуска ъглите“.  Ето ти го ъгълчето – стой си там, имаш си добра заплата, идва ти ред за пенсия, пазиш си мястото.  Тук БСП не заигра, както очакваха някои. И те разсъждават - като не ми даваш, и аз няма да ти дам.

Това ли е най-проблемната група?

Тя е най-жизнената. Тук спокойно влиза и апаратът. И когато се говори за интриги, много близко до главата е – „защо да не лобирам за еди-кой си, та ако стане той, и аз да остана“. Защото първото е като заеме нов човек пост, да си подбере свои хора. Братовчеди може да не сложи, но съученици, съграждани.  

Как усетихте настроението на делегатите днес, какво е излъчването?

Вижда се ясно нормативната група. Казват си: „Този човек, въпреки, че си е подал оставкат, е голям началник. Той  отива там и там. Като говори,  казва умни неща“ - и му ръкопляскат. Само че, тази нормативна група я наблюдавам, че се е свила. Има едно такова очакване – „Я да видим какво ще стане, кои ще бъдат другите“.

Илияна Йотова предложи Стефан Данаилов да е новият председател. Смятате ли че може да се случи това?

Това е хубавата дясна схема, за която си говорихме - „Не може този, хубавият човек да ръководи лошо“.  Ами актьор, защо не? Ето Шварценегер, Рейгън... Актьорът има чар в политиката. Има изследователи на Рейгън, казват „Боже, как ги умееше тези неща – седмичните обръщения край камината, чорапите до коляното, една непринудена атмосфера... Ами само като повдигне непринудено веждата...“. В залата  се чу от самия Станишев, че Данаилов му бил учител. На какво го е учил, не знам. Ако е на актьорско майсторство, не е полагал много усилия.

Как ще обобщите конгресното послание?

Кралят умря, да живее кралят.